След като в „Ти, подобие мое“ Радослав Бимбалов развенча обществото, което официално е обявило състраданието за недъг, сега, в следващия си роман „Зид“, отново на „Сиела“, известният писател прави дисекция на друга болезнена българска рана – отчуждението, водещо до разделение. Голямата тема е докъде сме готови да стигнем в издигането на стени, вярвайки, че те гарантират равновесие и спасение. Абсурдът е и социален, и емоционален – всяка от страните е убедена, че единствено тя е нормалната. Всичко се случва в малък балкански град, където местните жители така яростно спорят за произхода си, че се разделят на ожесточени една срещу друга групи. Съседите стават врагове, които използват историята като оръжие. Леят се обиди, страхът се утаява по ъглите и се стига до чудовищни постъпки. За да се сложи край на истерията, взимат безумното решение да разполовят битието си на две, построявайки тухлен зид през средата на града.
Директният език на Радослав Бимбалов стига до сарказъм в своята безпощадна актуалност. „Зид“ изследва импулсите, които зазиждат „аз“-а в собствените му предразсъдъци, които могат да превърнат всеки в затворник, независимо от коя страна се намира.
Divide et impera e сред най-старите латински сентенции. Разделяй и владей. Това е изпробван прийом на властниците – управляват хора чрез раздробяването на общностите им. Нагнетяването на различията, търсенето на опорни точки за противопоставянето на мненията напълно урежда тези, които искат да командват и разпределят благата. В последните няколко години сме свидетели на напълно истерично засилване на антагонизма в българското общество. Прокарват се нарочно крайни тези, които съвсем целенасочено поляризират позициите ни. Дори и здравомислещ, стъпил на земята социум като нашия, става лесна жертва на популизъм, водещ до краен консерватизъм, шовинизъм и дори фашизиран национализъм. Опасявам се, че ние не се топим толкова демографски, колкото интелектуално и морално. Липсата на здрава основа в нашата нация е напълно видима. Разпадаме се по основни теми като човечност, емпатия, различаване на доброто от злото. Това са плашещи процеси, които текат не от вчера“, каза преди време Радослав Бимбалов пред „Филтър“. Той не крие, че ненавижда определенията като либерал и консерватор, които обслужват разделението. И се дразни от налагания насила наратив да говорим за различни ценности. „Няма „евроатлантически“ или „традиционни“, що за глупост… Има човешки ценности и те са ясни, категорични и неоспорими.“ Според него най-ценното човешко качество е способността да изпитваш състрадание и неслучайно най-много се срамува от неправдата, насилието и властващата тук и сега простащина, с която не спира да води тежки битки. Бимбалов обаче признава, че неговото поколение е длъжник на всички следващи, защото носи тежка вина за пропиляната възможност да промени България.
Албена АТАНАСОВА