Експерти по конституционно право коментираха, че референдумът, предложен от президента Румен Радев, задава въпрос, подобен на такъв, който Конституционният съд у нас е решил още миналата година. А становищата на върховните магистрати имат статут на закон, допълниха експертите пред NOVA. По думите им дори да бъде сезиран, съдът най-вероятно ще отклони питането дали да проведем референдум за единната европейска валута.
Според експерти президентът Румен Радев не е длъжен да мотивира предложението си за провеждане на референдум. Достатъчно е да го внесе в деловодството на Народното събрание.
„След това топката е в ръцете на председателя на парламента, който трябва съответно да разпредели това искане по комисии. А те трябва да излязат със становище по отношение на приемането на едно бъдещо решение на Народното събрание”, коментира доц. Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право.
Крайното решение обаче зависи от депутатите, които имат право само на едно гласуване. „Решението на НС подлежи на конституционен контрол. Това означава, че след него някой от субектите по чл. 150 от Конституцията, може да сезира Конституционния съд”, обясни още Орманджиев.
През 2023 година от „Възраждане” са искали българите да бъдат питани съгласни ли са да запазят лева като единствена официална валута до 2043 година. Сега държавният глава търсел мнението им дали еврото да влезе у нас от 1 януари догодина. В ефира на „Офанзива” бившият конституционен съдия Румен Ненков беше категоричен – въпросът, зададен от Радев, не е конституционно допустим.
„И двата въпроса са насочени към отлагане на приемане на еврото. Въпреки че хипотетично критериите, с които ние сме се съгласили, и които са поставени от Европейския съюз, могат да бъдат достигнати”, уточни той.
Още миналата година Конституционният съд излезе с решение за въвеждането на еврото. В мотивите към него магистратите се позоваха на Договора за присъединяване на страната на Европейския съюз.
„Ако ние не приемем еврото, след като сме изпълнили критериите, това означава на практика отказ от членство в Европейския съюз. И това е много тревожен симптом, тъй като инициативата изхожда от държавния глава. Значи, държавният глава може да предложи и промяна в Конституцията. Той един път го обеща, но не го изпълни”, каза още Ненков.
Ако все пак парламентът отхвърли искането на Радев, а поне 48 депутати сезират Конституционния съд, то най-вероятно питането им ще бъде отклонено.
