Изиграните шест мача от груповата фаза в Лига на нациите поставят дилема. Наистина ли желаем футболният отбор на България да се изкачи във второ ниво на турнира, където да претърпи серия поражения и да изпадне обратно? Не е ли по-полезно да остане в третото и да реди прилични резултати, докато евентуално натрупа качества за горното стъпало?
Известно е мнението на специалистите, че конкуренцията с по-силни тимове вдига класата. Масовият запалянко обаче иска преди всичко радост и гордост от победи. Този филм го гледаме вече 20 години след последното участие на голям форум. Разгромите от солидни отбори в квалификации не носят подобрение, а най-вече напрежение, спекулации, треньорски рокади и неувереност, пречеща дори срещу посредствени противници.
Първата година с Илиан Илиев потвърждава, че националният отбор се върти в порочния затворен кръг. Ясно е, че липсват класни играчи и няма особен избор. С начален ентусиазъм отлепваме от дъното, но когато ситуацията се завърже, лъсват дефицитите на класа и увереност.
Това се случи и покрай смяната на експериментатора Младен Кръстаич с Илиев миналия ноември. Илиан от ден първи посочи, че най-важно е националите да играят със самочувствие, да загърбят манталитета на боксова круша. Донякъде се получи срещу Унгария и Сърбия, на които им бяха достатъчни равни резултати, и в последвалите 4 контроли.
В Лига на нациите: през септември – нереализирано превъзходство срещу Беларус (0:0) и измъчена победа 1:0 над младия тим на Северна Ирландия; видим спад през октомври – 0:0 вкъщи с Люксембург и 0:5 в Белфаст; за финал през ноември – опълченско 1:0 в Люксембург и разочароващо 1:1 в София срещу беларусите.
И в отделните мачове, и като цяло виждаме сериозни амплитуди в играта. Не мач с мач, а полувреме с полувреме не си приличат. Едва три вкарани гола в 6 срещи, второ място пред най-слабия тим в групата Беларус и очевидно неподготвения фаворит на хартия Люксембург. Предстои бараж за влизане в „В“ срещу някой трети в групите на второто ниво. Излишно е да изреждаме какви отбори играят там, за да се предпазим от самозаблуди.
Илиан Илиев от самото начало държи отборът да играе смело, за да си върне доверието и подкрепата на публиката. Не се получи напълно срещу съперници от нашата черга, как би станало срещу превъзхождащи от ниво „В“? Наложеният според наличните изпълнители донякъде демоде силов и директен стил с епизодична дълбока преса често сработваше в Лига „С“, но не би притеснил противници от второто ниво.
Не е нужно да си пророк – шансът за изкачване през баража е малък, а още по-малък е да оцелеем във второто ниво. Пак се връщаме към кръга: разбито самочувствие, което се лекува с победи, а за такива трябва класа, с каквато не разполагаме. Изглежда по-здравословно вместо с илюзии да се заредим с търпение.
