-3.2 C
София
сряда, 19 февруари 2025 г.
Категории:

Здравей, Шенген! Какви опасности крие свободното преминаване

Шенген

Нищо че сме в общо европейско семейство, доскоро с автомобили българите минаваха през румънската и гръцката граница по-бавно, отколкото през Македония и Сърбия, въпреки че те са извън Евросъюза. От 1 януари обаче ситуацията е коренно различна – страната ни е пълноправен член на Шенгенското пространство и всички, които са стигнали законно до нашата територия, пресичат свободно границите с европейските ни комшии, без да бъдат подлагани на гранични проверки. Пространството без граници гарантира свободно движение на повече от 425 милиона жители на Европейския съюз.

Преди почти 40 години, на 14 юни 1985 г., в люксембургското село Шенген е подписано споразумение между държавите от Бенелюкс, Федерална република Германия и Франция за постепенно премахване на контрола на общите им граници, за да се улесни движението на хората. Споразумението започва да се прилага от 1995 г. През следващите години още държави се присъединяват, а самото споразумение става част от европейското законодателство. От същите права се ползват и граждани на държави извън ЕС, живеещи на неговата територия, туристи, студенти, предприемачи, но всички законно присъстващи в Съюза.

Днес шенгенската територия обхваща повечето страни от Евросъюза с изключение на Кипър и Ирландия. Към нея са присъединени Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, които не са част от ЕС. България и Румъния са включени от 31 март 2024 г., но първоначално отпадат проверките само при преминаване на въздушните и морските граници. От 1 януари 2025 двете страни са пълноправно присъединени.

Общата визова политика дава възможност на посетители от страни извън ЕС да преминават през държави от Шенгенското пространство или да прекарват кратко време в тях. Виза за краткосрочно пребиваване, издадена от една шенгенска държава, обикновено дава право на посетители от страни извън ЕС да пътуват през всички шенгенски държави до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни.

На практика това означава, че който има разрешение за влизане в шенгенска държава, може да пътува до която и да е друга от пространството, без да е необходимо да показва отново личните си документи. Националните органи обаче могат да извършват инцидентни полицейски проверки по границите и в граничните райони. Чрез Шенгенската информационна система (ШИС) правораздавателните органи в различните страни споделят информация в борбата с тероризма, престъпността и нелегалната имиграция. Тази система е допълнително укрепена през 2018 г., за да гарантира сигурността на европейските граждани.

Приемането на България в Шенгенското пространство има множество предимства. Едно от най-важното е печеленето на време при пресичане на границите, а както се знае, времето е пари, особено когато става дума за пренос на стоки, често бързо развалящи се. По груби изчисления общият ефект от преки и косвени ползи за гражданите и бизнеса от пълното присъединяване на България към Шенген може да достигне до 1,3 млрд. лв. годишно.

Но да не подскачаме прекалено високо от радост, защото тази свобода си има и своята цена. Свободното преминаване крие сериозни опасности, особено за децата. Може да бъдат засегнати разделени семейства, когато единият родител изведе детето през граница без съгласието на другия. Още по-опасно е, когато след спречкване вкъщи буен тийнейджър реши сам да се качи на самолета и да потъне като игла в купа сено в многомилионна Европа. Няма и стопроцентова гаранция, че свободният режим на преминаване няма да се използва с нечисти помисли от трафиканти и сводници.

Съществува Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, но държавата ни не е уредила контрол, алармира адвокат Йорданка Бекирска. Броени дни след пълното присъединяване на България към Шенген тя направи експеримент, за да тества системата. Купи два билета за Париж – за себе си и за 16-годишния си син и наблюдаваше как той безпрепятствено стигна до самолета, без някой да му поиска документ за самоличност и декларация за съгласие, подписана от родителите.

355 300 минават нелегално

външните граници на ЕС 

През 2015 г. са регистрирани над 1,8 милиона нелегални пресичания на външните граници на ЕС. Броят им намалява до около 355 300 през 2023 г., но въпреки това е ясно, че има нужда от засилване на контрола.

Европейският съюз въвежда система за регистрация при влизане и излизане на външните граници на Шенген, промени в ШИС и Визовата информационна система. Агенцията на наблюдение на външните граници „Фронтекс“ е трансформирана в Европейска агенция за гранична и брегова охрана, чийто състав се увеличава на 10 000 служители.

През 2021 г. е създаден Фонд за предоставяне на убежище, миграция и интеграция с бюджет от 9,88 млрд. евро до 2027 г. Средствата се използват за създаване на условия за легална имиграция, подкрепа на интеграцията на мигранти и борба с нередовните начини на миграция.

Европарламентът одобрява и фонд за вътрешната сигурност, насочен към трансгранични заплахи като тероризма, организираната престъпност и киберпрестъпленията. На разположение са 1,9 млрд. евро за периода 2021–2027 г.

ЕС въвежда система за одобрение на гражданите на други страни, които искат да влязат в Съюза и не се нуждаят от визи за това. Системата, известна като ETIAS, се очаква да заработи от средата на 2025 г.

Адвокат Йорданка Бекирска: Срещу 20 евро всяко дете  може да хване самолета за Милано

– Адвокат Бекирска, първо да ви попитам за експеримента, който направихте на летище София – купихте два билета, за вас и за сина ви, и независимо един от друг се качихте на самолета за Париж. Как така никой не провери едно 16-годишно момче къде отива?

– Няма кой да направи проверка и това е целият проблем. Пунктовете са празни, там няма хора.

– Добре, длъжен ли е някой да поиска лична карта на лице, което е видимо на възраст под 18 години и според българското законодателство е в графата „дете“?

– Няма никакъв проблем аз да взема чуждо дете и ако имам паспорта му да напусна територията на България. Знам, хората много се притесняват, защото това е нова ситуация, падат ограниченията. Всичко би трябвало да е регулирано така, че да не могат да се напускат границите на Шенген. Обаче ако едно дете, примерно, стигне до Париж, след това то може да замине за Истанбул, защото за там не е необходима виза. Или пък за Мексико, а защо не за Бали? Изобщо детето може да отиде където си иска само или придружено от единия си родител.

– Добре, но на излизане от Шенген, нали се прави паспортна проверка?

– Прави се, но не се проверява дали има съгласие за пътуване на родители, каквото изискване съществува в българския закон. Фъв френския закон например подобно изискване няма. Преди 31 март м.г., когато влязохме във въздушния Шенген, моят син винаги е представял декларация от нас, родителите, че сме съгласни да напусне територията на страната. Въпреки че паднаха границите, това изискване в закона остана, но в момента е една мъртва разпоредба.

– Слушах служителка на Гранична полиция, която казва, че декларациите вече не са задължителни, а са препоръчителни?

– Мисля, че те не казват цялата истина, за да не стресират населението. По нашето законодателство тези декларации са задължителни, но никой не ги проверява. Ако сега тръгнете с кола да влизате в Сърбия, ще поискат да проверят декларациите за съгласие. Това ще стане, ако пътувате също към Турция или Македония.

Но нека да обясня – ако детето е до 14 години, то има паспорт и един от родителите може да го заведе където си иска. Ако детето е по-голямо, то задължително има лична карта и може да напусне територията на България по посока Шенгенското пространство или самостоятелно или придружено от един от родителите, без да бъде уведомен другият. Като адвокат, който много работи по семейни въпроси, трябва да ви кажа, че много родители са изпуснали положението, трудно контролират своите тийнейджъри и не могат да ги спрат, ако решат да направят нещо. Нали сте чували за деца, които бягат от вкъщи, но досега се ограничаваха само на територията на България, а вече могат да отидат където им видят очите.

– Има ли начин някой от родителите да действа превантивно и да подаде сигнал до властите?

– Това е нещо, което ме тревожи – не е много лесно да се получи забрана за напускане на шенгенската граница. Примерно, аз, като майка, не мога да подам молба и да каже на Шенгенската информационна система да ограничат децата ми да пътуват, понеже се притеснявам, че баща им ще ги заведе някъде без мое знание. Нито аз имам такова правомощие, нито полицията. Съдът има възможност да направи подобно нещо, ако подам молба. Съгласно Семейния кодекс може да се ограничи правото на децата да напускат територията на България. Чудесно, но няма кой да провери дали това решение се изпълнява, защото не се правят проверки на границите. Може да има ограничаване за напускане на територията на Шенген чак при влязло в сила съдебно решение, ако докажеш опасност. Но процедурата трае година-година и половина.

– Знаете ли за случаи на отвлечени деца от свой родител?

– Лично аз имам случай веднага след като България влезе във въздушния Шенген. На 2 април миналата година беше отведено първото дете, което не можахме да върнем в страната. Други две деца – братче и сестриче, бяха заведени от майка си в Америка без съгласието на другия родител. Наистина, има международни процедури, но те са много скъпи. По Хагската конвенция в рамките на 6 седмици детето се връща принудително от там, където е локализирано. Но и тук има особеност – не всички държави са част от тази конвенция. Примерно, Китай и Индонезия не са. Изобщо много е сложно. Идеята ми не е да внасям излишен смут, защото свободата за пътуване е нещо чудесно. Но знаете, че понякога у нас свободата се разбира криво и ако липсва нужният контрол, много може да се злоупотребява. А хората трябва задължително да знаят какви опасности съществуват.

Какво можете да сложите в багажа?

При пътуване в държави от ЕС може да носите със себе си месни или млечни продукти, ако те са за ваша лична консумация. Същото важи и за растения или растителни продукти, например цветя, плодове или зеленчуци, при условие че са отгледани в държава от Евросъюза и са свободни от вредители или болести.

Повечето страни от ЕС обаче имат строги правила за пренасянето на застрашени животни или растения или производни от тях продукти, а в някои случаи е необходимо разрешение. Например може да носите само 125 г хайвер от есетра, за по-голямо количество ще трябва разрешение.

По правило акцизите се плащат в държавата, в която се употребяват алкохолът и тютюнът. Съществуват обаче изключения за физическите лица, когато пътуват между държави от Съюза. Но отново изискването е продуктите да са за собствена употреба. Затова митническите служби могат да проверят дали притежавате или работите за търговско предприятие, как са опаковани стоките, а също и количеството на продуктите. Всяка държава от ЕС може да определя ориентировъчни стойности за количествата тютюневи изделия и алкохолни напитки, които може да се носят. Тези стойности не могат да бъдат по-ниски от 800 къса цигари (4 стека), 400 пурети, 200 пури, 1 кг тютюневи изделия. Имате право да пренесете и 10 литра спиртни напитки, 20 литра подсилено вино (например шери или порто), 90 литра вино, от които само 60 литра може да е пенливо, 110 литра бира.

Ако митническите органи заподозрат, че стоките не са за лична употреба, може да поискат доказателства за покупката им. В случай че не бъдат представени, ще поискат да се плати акциз или ще конфискуват пренасяните продукти. По-строги правила важат за пътуващите под 17-годишна възраст и те са различни в различните държави. Много по-малки са разрешените количества продукти, ако влизате в ЕС от държава извън Съюза.

 

Маргарита ДИМИТРОВА

Последни новини

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img