Преди много години като участъков акушер-гинеколог попълвахме карти за женска консултация. Там имаше графа „Месторабота“. Нерядко след въпрос къде работят, наши сънароднички от определен етнос отговаряха: „У социало“ („в социалната служба“). Въобще не бяха социални работнички. Просто получаваха социални помощи, при това толкова дълго и масово, че бяха възприели това за работа. Тъй де, да ходиш от време на време да се подписваш, си е вид труд.
Започваме с тези спомени, защото имаме усещането, че нещо подобно се случва с целокупния народ по темата ТЕЛК. Конкретният повод: жена, дарила черен дроб на дъщеря си, отново е без ТЕЛК. Национална медия в типичния си стил демонстрира загриженост за хората. Даже в предаването за продуктово позициониране на висши политически длъжности „Защо, господин министър?“, пита от упор здравния такъв.
Отговорът по-скоро приятно изненада. В смисъл, че доц. Кирилов не се закани да поправи представяната за несправедливост ситуация, а разсъждава по въпроса доколко определени медицински състояния намаляват трудоспособността на хората и имат ли те нужда от трайно освидетелстване. Защото ние знаем за много случаи, където дадени операции освен безспорно необходимото време за възстановяване от дни и седмици, пряко сили месеци, стават причини да се ползват с години разни социални придобивки под рубриката намалена трудоспособност. А такава реално няма.
Разбираме ги хората. Доходите не са големи, имали възможност с нещо да си помогнат – пускат документи към ТЕЛК-а. Пък даже доходите да са прилични, да имаш кола за сто бона, що да не се уредиш с пропуск за паркирането й на специалните места? Не вярвате? Отидете на паркинга на който и да е хипермаркет и загледайте т.нар. хора с увреждания. Социална държава сме си, това е истината. Е, малко изкривена е тази наша социалност, защото в тарапаната всички да имат ТЕЛК решение тези, дето баш имат нужда от такова, обикновено остават назад или получават неадекватна компенсация.
Затварям темата с няколко заглавия, които няма да коментирам, защото са ясни: „За две години в България се появиха близо половин милион нови инвалиди“; „Всяка четвърта пенсия у нас е инвалидна“; „Хванаха две жени, ощетили държавата с над 100 000 лева с фалшиви ТЕЛК решения“.
Като споменахме Касата, да продължим с друго заглавие, дето има връзка с дейността й. „Договорите по изключение продължават“. Знаете, че у нас болниците са премного. В опит бройката им да се контролира, през годините се появиха разни изисквания, без които не могат да сключат договор с Касата. Защото частни, държавни – всички на тази софра чакат и от нея зависят. Този нискоефективен процес, маскиран с благозвучното обяснение, че така се гарантирало качество на предлаганата услуга, обаче породи проблеми в някои предимно малки населени места, където болниците не можеха да отговорят на изискванията. И пред дилемата между това да няма никаква медицинска помощ или тя да не е баш по изискванията на Касата, се появи инструментът „договор по изключение“. Та такива договори, макар и спорно, имат място за лечебниците в дълбоката провинция, дето едва свързват двата края.
Надзорниците на НЗОК обаче дали разрешение за клиника на пъпа на София. Ние си мислехме, че лечебните заведения в столицата с лопата да ги ринеш, но сигурно сме в грешка. Тъй де, какво са само стотина болници за град с милион и половина население? Ама да не си представяте, че разрешението е за някоя психиатрична клиника? Не, не вярвам да сте толкова наивни. Там пари няма. Има в онкологията – където са лекарствата, там са ресурсите, там е и разрешителното по изключение.
Всъщност откриването на клиника по медицинска онкология в лечебно заведение, създадено и специализирано за сърдечносъдови заболявания, показва високата стратегическа мисъл на управляващите здравеопазването. Надяваме се добрият почин да продължи и се мултиплицира. След „Св. Екатерина“ очакваме медицинска онкология да бъде отворена и в „Майчин дом“. А Надзорният съвет на НЗОК може да гласува дейността на клиниката там по изключение да се извършва без никакъв персонал. Само по фактури.
Ако сте лекар, искате бързо да изкарате много пари, но никоя политическа сила не ще да ви издигне поне за подуправител, то решение има. „Градче в Австралия си търси лекар срещу 428 000 долара“ (австралийски $680 277). Обаче трябва да побързате, че новината се върти поне от две седмици по световните медии. За несгодата да живеете в Куинсланд, на 3 часа път от най-близкия си колега, ще получите заплата, по-висока от тази на министър-председателя на Австралия, 5 седмици годишен отпуск, 3,6 седмици отпуск за професионално развитие, безплатно жилище с четири спални и др. Лечебницата е с 6 легла за дневно лечение, операционната маса изглежда по-добре от тези в половината общински болници у нас. Даже имало медицински сестри. Офертата заслужава размисъл, ако обмисляте да дезертирате от здравеопасния фронт.
Стефан КОНСТАНТИНОВ
* Текстът е от блога на д-р Стефан Константинов ag-specialist.com