Моята страст е да ашладисвам дървета и да ги присаждам на различни места
Петя БАХАРОВА
„Чакайте да спра звука, че гледам мача. Испанците играят страхотно“. Това са първите думи на Здравка Евтимова, когато й звъня с покана за обяд. Откривам известната писателка в хотелска стая в Сопот, където отива, за да получи Вазовата награда за литература, с която общината я удостои. „Толкова се вълнувам, че се намирам в града на Иван Вазов. Във всеки от жителите му откривам чертите и очите на Вазов, любовта му към родния му град и към България“, каза развълнувано.
Уточняваме се да се срещнем, когато се върне в София. Питам я къде предпочита да обядваме. Отговаря, че преди време е харесвала „Синият лъв“, но сега не. Обича да ходи и в ресторанта на Народния театър. В крайна сметка решаваме да се видим „Константинов“ на столичния булевард „Витоша“. Уведомява ме, че не е вегетарианка и не е много по вината, но за срещата ни ще изпие чаша бяло. „Изглежда някак по-културно“, уточнява с усмивка.
Здравка Евтимова се появява забързана на срещата и веднага започва да разказва за Сопот и статуетката на Вазов, която е получила като награда. „Не ми казаха за какво конкретно ми я дават, просто ми я връчиха“, отбелязва скромно тя.
Сервитьорът подава менютата, но писателката не е човек, който би си губил времето с избор на ястия. Оставя тази работа на мен. Спирам се на салати и паеля, а тя без всякакви претенции приема избора ми. Повече се вълнува, че има награда, която е на патриарха на българската литература. Казва, че й е много ценна, защото я приема с отговорност. По време на награждаването особено я впечатлява есето на осмокласник, взел втора награда.
„Беше писал за Вазов и България. Направо ме просълзи начина, по който го прочете. Абсолютно си личеше, че сам си го е писал, никой не му е подсказвал. Нямаше клишета, дидактика, високопарност и надутост. Просто беше естествено и хубаво.“
Хващам се за думите й и я питам дали днес светът не е на клишетата. „Клишетата не са проблем, а липсата на талант и находчивост. Талантливият човек, независимо в коя сфера е, може да придаде такава стойност на едно клише, че да го превърне в острие.“
Талантът е погалил и Здравка Евтимова, която пише от ранна възраст. Накратко биографията й звучи така – писател и преводач на англоезична белетристика.
Десетки са нейните разкази и романи. Името й нашумява масово, когато разказът й „Кръв от къртица” влиза в учебниците по английски език на гимназистите в Дания, а четири години по-късно е включен в антология от препоръчителни разкази за обучение по литература в прогимназиите в САЩ. Преди това творбите й „Васил”, Твоят ред”, „Златен ланец” получават признания в чужбина и у нас. Книгата й „Една и съща река” е наградена от фонд „13 века България” за най-добър роман през 2015 г. А сборникът й „Юлски разкази” е най-четената книга за 2019 г. в Софийската градска библиотека. Следващата година Здравка Евтимова става носител на голямата награда „Христо Г. Данов” за цялостен принос в националната книжовна култура. Тя оглавява и класацията на БНТ през 2021 г. за любим български автор. Нейни текстове са публикувани в близо 30 държави по света. Най-новата й творба, издадена миналата година, е „Луничави разкази”. В началото на 2024 г. Здравка Евтимова е удостоена и с новоучредената награда за фантастика „Dr. T. O’Connor Sloane” в САЩ.
Темата за таланта продължава и след като сервитьорът ни носи салатите. Събеседничката ми ентусиазирано разказва за амбициозните си студенти, на които преподава творческо писане в Софийския университет в програмата „Преводач редактор“. „За мен освен езиковата култура, която е задължителна, основното е талантът“, пак повтаря тя. Хвали групата, която обучава и започва да изброява имената на студентите, които особено са я впечатлили. Най-добрите разкази представят в сайта, управляван от Румен Леонидов – факел.бг.
Без грам притворство обяснява колко е щастлива да вижда блесналите погледи когато студентите четат публикуваните си разкази и виждат реакциите на хората. Радва се, че се е докосва до таланта на младостта и е успяла да внуши на младите да осъзнаят силата си.
„Знаете за онзи човек, който намерил буца самородно злато и си затискал в нея зелето в кацата през зимата. Нека талантът ви бъде птица, а не тази буца самородно върху зелето“, пали се тя.
Питам я как ще коментира последните тенденции повече хора да пишат, отколкото да четат. „Това, че пишат, никак не ме плаши. Нека пишат, но преди това да са прочели много. За да напишеш един разказ, първо прочети една влакова композиция книги. Великият писател Джон Стайнбек, преди да получи Нобеловата награда, съветва младите си колеги да пишат всеки ден, независимо дали тяхната аудитория е от един, двама или два милиона души. А ако нямат реален човек за когото да пишат – да си измислят такъв.“
Здравка Евтимова продължава темата за Стайнбек, припомняйки, че когато получава Нобелова награда през 1962 г., единственият му съвет към бъдещите писатели е да четат не само това, което им се нрави, а и това, което ги отблъсква. Това е единственият убедителен начин човек да създаде литературен вкус у себе си.
Почти аналогична е ситуацията и в семейството на Здравка Евтимова. Майка й е счетоводител, но зад тази суха на пръв поглед професия наднича изключително четяща жена. Ботев и Смирненски са любимите й поети.
„Майка ми беше изключително строг човек.
Дори малка следа от сладникавост в някое произведение я отвращаваше.
Беше готова буквално да изхвърли книга, която не отговаряше на нейните чувства и критерии. Казваше не, това моите деца няма да четат“, връща лентата писателката.
Бащата на Здравка Евтимова, електротехник по професия, също държи на пиедестал книгите и литературата. Той безкрайно обича Йордан Йовков. Докато с брат й са съвсем малки, им чете неговите разкази. „Още от дете не можех да си представя, че е възможно човек да живее без „Ако можеха да говорят“. Баща ми знаеше някои от Йовковите разкази почти наизуст. Беше едър, тъмен, строг човек и ми беше странно да виждам как очите му се пълнят със сълзи, докато ми разказваше за Сали Яшар“, споделя авторката на „Кръв от къртица“. „Не бива да поразиш човека, да го превърнеш в купчина суха пръст“, казвал баща й.
„Песента на колелетата“, „Албена“, „Шибил“ са разкази, без които съм щяла да бъда съвсем различен човек – пресметлив, хладен и сигурно твърде безмилостен. Пернишкият ни род е родът на „джалетата“ – „джале“ идва от „дяволе“. Хора непреклонни, мълчаливи, несговорчиви, нетърпящи някой да подскача на врата им. Често такива качества тласкат човек в територии, неприемливи за закона.“
Евтимова споделя, че Йордан Йовков я е спасил от жестокостта и я е завел на места, където се ражда доброто. „Ако го нямаше Йовков в живота ми, сигурно щях да бъда много самотен човек“, признава тя.
На 18 години Здравка прочита „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес.
И до днес я преследва финалът на романа – новороденото бебе, изгризано от мравките. „Имам чувството, че заедно с кръвта и времето „Сто години самота“ тече във вените ми, напомня ми всеки миг колко е сложен човекът, колко уязвим и същевременно непобедим. Този роман ми внуши мисълта, че единственият фактор, който има значение във всички сфери на живота, е талантът. Това убеждение не ме е напускало никога.“
„Степ“ и другите разкази на Чехов пък й подаряват идеята за необятност, почтеност, смелост.
Здравка Евтимова, която е от Перник, завършва Първа английска гимназия в София. При кандидатстването там майка й с ултимативен тон заявява: “Ако не влезеш, значи напразно си ми яла хляба.“
„Тя беше суров човек, искаше резултат и аз влязох без никакви частни уроци.“ Бъдещата писателка обаче не изкарва отличен на изпитите и майка й е изключително недоволна. Каза ми: „Влезе, но без шестица, значи не си много добра.“ Освен това не приема с особен ентусиазъм и факта, че дъщеря й пише разказа и ги публикува. Скастря я, че е тръгнала по глупава пътека . „Ние сме честни хора, не измисляме никакви глупости“, казвала майката.
Тази родителска строгост обаче действа градивно на бъдещата писателка. Тя също е строга към трите си деца, а и към внуците си.
Когато Евтимова, по заръка на поетесата Станка Пенчева, решава да си купи пишеща машина, майка й заявява, че пари за глупости няма. Без грам милост праща дъщеря си да бере шипки. „Когато събереш пари, купувай си каквото искаш“, отсича тя. Младата писателка изпълнява заръката. Един ден обаче майка й донася вкъщи стара пишеща машина от текезеесто, където е счетоводител. Здравка написва разказ на нея, но много мъчително, защото за буквата Ъ трябва да натиска клавиша 4 пъти. Майка й я набеждава, че е счупила машината и я наказва да чисти стълбището на къщата цели два месеца. Евтимова обаче приема тази строгост и дори я смята за положителна за развитието й. Не се сърди, че майка й не пожелава да прочете разказа, написан със счупената машина. Всъщност тя чете само задачите по математика, които дъщеря й трябва да реши. Това е и причината Здравка да изкарва шестици и по този предмет. Строгостта на майка й я прави невероятен стоик. Не всеки би се съгласил всеки ден да пътува от Перник до София и обратно, за да учи в най-елитната в онези години езикова гимназия.
Голямото желание на майка й е Здравка да стане лекар. „Не успях, защото ми става лошо от кръв. Когато се роди първият ми син, тя все му повтаряше, че трябва де стане лекар и това се случи. Сега той работи и живее със семейството си в Германия. След него се успокои и остави на мира останалите си внуци.“
Здравка Евтимова завършва Английска филология в Търновския университет. Там среща и мъжа на живота си, с когото са вече 42 години и с когото имат 3 деца – две момчета и едно момиче. „Децата ми приличат на моя съпруг. Той е чудесен математик, машинен инженер. Големият ми син е психиатър, малкият е финансист, дъщерята е програмистка, а сега детска учителка. В нашата къща само аз се занимавам с думите. Останалите са се посветили на практични неща и понякога лекичко ми се смеят – смятат, че си фантазирам и това им се вижда странно. Лесно разбират, че съм в процес на писане – надушват го по миризмата на манджата. Когато яденето загори, са наясно, че съм се отдала на творчество.
Така от рано научих децата си да ядат малко по-загоряло, както и аз да обичам по-препечено.“
Според Здравка Евтимова студентките й години във Велико Търново са част от големият план на вселената – да види красотата на града. Там осъзнава особения дух и характер на хората, които сравнява до някъде с французи. „Също като тях те са борци, но по един много елегантен и ироничен начин,“ твърди тя.
Всеизвестно е, че разказът на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ се изучава в Дания и САЩ. Питам я, дали е била в тези две държави. Писателката е пътувала много пъти до Америка, до Дания все още не е стигнала. Тя сама си превежда разказите и романите на английски за чуждата публика. Отбелязва, че е перфекционист по отношение на граматиката и лексиката. И до днес прави тестове всеки ден, за да поддържа форма. „Големи американски и английски писатели като Хемингуей например, съзнателно допуска граматически грешки, за да привлече погледа на читателя. Такива тестове правя и аз“, обяснява тя.
Писането е голямата страст и професия на Здравка Евтимова, но дърветата са любовта й. Тя облагородява дръвчета и ги сади на различни места из страната. Дори членува в групата „Създай природа“. Ако видите Здравка в радомирското Старо село, то знайте, че тя ашладисва дървета. Там земята е бедна, растат само джанки. Писателката ги пресажда на кайсии, на праскови, на различни видове сливи. След това ги пренася на мястото, откъдето е нейният съпруг Горна Липница до Павликени, където почвата е плодородна. В последно време носи дръвчета и в село Божурец до Каварна. Там почвата не е плодородна, но Здравка е упорита и сади диви джанки, диви вишни и череши, глог в общинската мера, където дори кравите отказват да пасат. Пренася ги с чували за смет. Засега растенията са добре. А именитата писателка пътува с нощния влак от Перник до Варна, а след това и до Каварна, за да стигне до селцето и да полива дръвчетата. Дядо й Здравко, на когото е кръстена, е бил такъв присаждач. „Много се надявам да имам внуче, което да носи моето име и да го науча и то да присажда дървета“, казва тя с надежда. Засега не може да запали никого от семейството.
Любовта към дърветата, децата и младите хора сигурно дават сюжети за произведенията на Здравка Евтимова. Тя обаче споделя, че не търси сюжети, а те са в главата й. Затова и никога не е била самотна. „Може би това е най-доброто средство срещу самотата, човек да пише разкази.“ В момента тя се труди над такъв направо на английски, с работно заглавие „Водата, която те разтваря“.
Питам я кога музата каца на рамото й. Нейният простичък отговор е, че понякога й се случва, когато е много изморена, а трябва да окопае дръвчетата си. „Майка ми казваше, че всичко мога да губя. Мога приятели да загубя, защото приятелите стават предатели, но времето загубя ли, аз съм загубена. Когато съм много изморена и не мога да си изпълня задачите в градината или някоя друга работа, сядам и пиша. За да не изглеждам загубена, правя разказа. Сюжетът ме държи като в затвор. Това е единственият поносим затвор“, казва писателката и поглежда през прозореца на ресторанта с онзи свой специфичен зареян поглед. След това се обръща към мен и споделя как излиза от този затвор. Просто си казва: “Ей, сюжет, аз те правя, ти не си шефът тук.“
МЕНЮ
Ресторант „Константинов“, бул. „Витоша“ 31-33
Салата „Константиновата“ – 17,90 лв.
Паея за двама – 46, 80 лв.
Две чаши „Пино Гриджо“ 22 лв.
ОБЩО – 86, 70 лв.
