Художникът е сред онези личности в обществото, чието присъствие е белязано от творчеството му. То оставя своите дири, които за негово щастие остават дълбоки следи – и макар понякога да се губят в забрава, винаги могат да се явят, да възбудят нечий изследователски ум и наново да бъдат събрани в изложба, години след кончината му.
Има творци, чието име и творческо наследство ще бъдат припомняни по всякакви поводи и ярки примери за това са Владимир Димитров-Майстора и Златю Бояджиев, на които музейните институции организират безчет изложби с живописните им картини, опитвайки се всеки път да презентират нещо „ново“ – добре забравено или с неочакван поглед. Има автори обаче, които по неясни причини – и това много често не е качеството на техните творби, потъват някак в забрава. Остават изтласкани и затова появата на експозиции, в които е поставен фокус върху наследството на подобни художници е винаги много по-любопитна за публиката. Предоставя много повече възможности за проучвателски, а и лични на всеки посетители – открития. Тъкмо такъв е и случаят с новата изложба, посветена на Здравко Александров.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg