Най-накрая доживяхме истински реформи в здравеопазването: „Таксата за престой в болница изненадващо падна от 5,80 на 1 лев“. Точно навреме да зарадва електората. С гордост винаги сме отбелязвали, че ние твърдо и устойчиво държим първенството по брой болници и хоспитализации в Европа.
Не че тази такса беше фактор, дето да въведе контрол от страна на пациента чрез минимално доплащане върху ползването на болнична помощ, която по принцип е най-скъпа. То повечето народ е освободен от нея, а максимумът беше фиксиран на 58 лв. на година – за 10 и повече дни. Сумата не беше мърдала от 2012 г. Тя едва ли е попречила на нечие лечение или пък е разорила пациент. Действието по редукцията й в случая е чисто символично. Вид обръщение към населението, подканващо го да се влиза в болница повечко. Което вече си е истинска реформа. Първоначално се чудихме що не я махнаха напълно. Обаче после се досетихме за смисъла на стратегическия ход. Вероятно е с цел да остане място за подобни реформи и през следващите години. Например през 2026 може да се свали на 75 ст. (38 евроцента, защото нали в това ще плащаме), после на 20 цента – и т.н. Накрая да се мине в контранастъпление, като се въведе такса за престой, дето болницата да плаща на пациентите за всеки ден хоспитализация.
Всички ще са доволни, казваме ви. Кой не се радва, когато вземе някой лев? И болниците ще са доволни. Ще се увеличи пациентопотокът. Лежиш и получаваш. Край на незаетите легла. Трябва само здравната вноска да вдигнем, пътеките да повишим. Хвърли на народа трохите да се радва, докато го скубеш далеч по-мащабно. То и сега комисионите за изпращане на пациенти не са нещо непознато. Що да не включим самите пациенти в точенето на Здравната каса? Стратегическо мислене трябва. Смятаме, че има фигури на ръководни позиции с такова. Което ни радва.
„АГ-то в Перник затваря врати, родилките ще пътуват до София.“ Винаги е хубаво, когато системният труд не е напразен, а дава резултат. В случая трудът е на политическо ниво и е свързан с унищожаване на националната здравна система. Перник е нещо като индикатор, литмус, дето викаше лидер на една променлива партия. Преди няколко месеца подобна новина се въртеше за детското отделение там.
Причината – няма персонал. Пенсионерите се оказаха доста безотговорни. Акушерка на 78 г. взела, че напуснала. Последвали я и други от тази възрастова група. Затова който иска да бременее и ражда – ей му София. „Майчин дом“ поема ражданията от Перник“ – звучи почти като самоотвержен ход на държавната болница, ама няма много общо с действителността. Родилките ще бъдат поети от всички премного софийски болници, чийто капацитет расте в обратна пропорционалност на броя на ражданията.
Е, ще има селекция по имуществен ценз, ама и за тези с нисък такъв или неосигурените ще се намерят желаещи. Касата плаща за всички, скъпа пътека на новороденото може да се врътне. Не е безнадеждна ситуацията. Даже си е почти оптимистична, защото от Лекарския съюз знаят решението: „БЛС иска по-висока здравна вноска, за да не закриват отделения и болници“.
Каква е връзката на едното с другото, само няколкото човека, наричани съкратено БЛС и странно защо говорещи от името на всички лекари, знаят. Ние не знаем. Виждаме, че сегашната здравна вноска хич не е спряла откриването на отделения или цели болници. Та допускаме, че не в размера й е причината. И други неща допускаме, какви цели и интереси обслужва тази организация, която, уви, познаваме твърде добре, а по закон – ежемесечно финансираме. Ама няма лошо. Нека я вдигнат пустата вноска. И да приложат нашето предложение за реверсивната потребителска такса, дето направихме по-горе. Та да не се чудим за успехите ни на здравеопасния фронт, а и като цяло в иначе много хубавата ни страна.
Д-р Стефан КОНСТАНТИНОВ
Д-р Стефан Константинов е бивш министър на здравеопазването. Анализът е публикуван в ag-specialist.com
