Петя БАХАРОВА
За всеки софиянец Борисовата градина е емоция – място за бягство от градската лудница, където очаква да чуе шума на листата, а не рева на моторите. Но ако анализираме хладнокръвно предложения Подробен устройствен план, който беше представен наскоро, става ясно, че административният ентусиазъм на Столична община всъщност ни поднася градоустройствен компромис. Под примамливия параван на „научни анализи“ и „модернизация“ прозират вратички, които рискуват официално да пуснат колите в парка и да циментират завареното статукво.
Първото, което прави впечатление, е абсурдът на подземния паркинг в гората. Фиксацията върху изграждането му в самия парк – на мястото на автокъща „Капитолия“ и бившата гара „Пионер“. Всеки, който има минимално понятие от градско планиране, ще отбележи, че изградиш ли паркоместа, автоматично привличаш коли.
Вместо автомобилите да бъдат спрени в периферията на София, този ПУП действа като магнит, който кани трафика в сърцето на зелената система. Обещанията на общината, че над гаражите ще има „дебел слой пръст и дървета“, звучат наивно. Подземното строителство прекъсва естествения ход на подпочвените води и обрича околната вековна растителност на бавна смърт. По-страшното е друго – за да стигнат стотици коли до тези паркинги, досегашните пешеходни подходи неизбежно ще се превърнат в обслужващи улици.
Вторият голям капан е пълното отсъствие на ясна транспортна схема за вътрешността на парка. В Борисовата градина има десетки частни и спортни анклави – от затворената къпалня „Мария Луиза“ до стадион „Юнак“ и тенис кортовете. Новият план им дава устройствен статут, което автоматично означава, че законът задължава общината да им осигури достъп за поддръжка, доставки и аварийни ситуации.
Тъй като в парка няма специални асфалтирани пътища, колите на доставчици и собственици ще получат легалното право да се движат по пешеходните алеи. Шокиращото признание на проектантите, че планът „не се занимава с конкретното регулиране на достъпа“, е класическо административно бягство от отговорност. Това означава, че съдбата на парка се оставя в ръцете на бариери и пропуски, които в София знаем колко лесно се заобикалят. Онзи ден гледах снимки на скъп джип, паркиран директно пред Обсерваторията в дълбоката гора – ето това безочие този ПУП рискува да превърне от вандализъм в законно ежедневие.
Общината ни уверява, че планът е нужен, за да започне 5-годишният срок за принудително отчуждаване на частните имоти. Но нека погледнем реалността. Откупуването на тези терени по пазарни цени ще струва стотици милиони левове. В същото време в общинския бюджет за отчуждаване в целия град са заложени трохи. Ако планът се приеме, а общината няма пари да откупи земята в срок, собствениците придобиват правото да блокират всякакви намеси и дори да искат промяна на предназначението. Така планът, вместо да върне парка на хората, ще бетонира интересите на едрия бизнес, осигурявайки му междувременно паркинги и автомобилен комфорт за сметка на нашата спокойна разходка.
За мен този проект в сегашния му вид не е щит за природата, а чиста проба капитулация пред автомобилното лоби на черните джипове и завареното статукво. София няма нужда от компромисен документ, а Борисовата градина да остане за хората, не за техните превозни средства.