„Всички отговорни политици и институции са много наясно с това къде стои България в момента, какви са стъпките, които България е предприела и свършила и какво предстои да се направи. Когато е приет Законът за еврото от Народното събрание и този закон е обнародван с указ на държавния глава, дебатът навява, че се говори за други теми, далеч от перспективата за президентската кампания през следващата година“.
Това заяви премиерът Росен Желязков на дискусия в Министерския съвет на тема „Финансовата грамотност като фактор за инвестиции, доходи и еврозона“. В дискусията участват представители на синдикатите, работодателските организации и експерти.
Желязков посочи, че в последните години темата за Еврозоната е част от съществения политически разговор, но не е тема за дебат.
Разговорът започна през 1997 г.
„Може да е въпрос за по-добра информираност, за необходимост от запознаване обществото с ясни мерки за противодействие на целенасочени тенденции за спекулативни практики, които търговци ще реализират, но политическият разговор започна още 1997 г. и намери своя реален завършек през 2005 г.“, посочи министър-председателят.
„Дебатът можеше да бъде провокиран от изкушени да използват темата така, както се случваше през годините и така, както можеше да се случи тогава, когато обществото върви след лидери, които предпочитат флага на популизма“, изтъкна Желязков, според когото популизъм е един парадокс, който да се идентифицира проблем и да се опитва някой да го замести с по-лошо.
Целта е ясна
Желязков подчерта, че правителството разчита на междуинституционалното партньорство и няма да влиза в политически дебат за еврото. „Този дебат дори през 2020 г. не намери различно изкривяване. Няма смисъл тогава, когато нацията трябва да бъде уверена, че въвеждането на еврото е само от полза за икономиката, да се вкарва дебат, който манипулира хората, ражда страхове и управлява страхове в хората. Нямаме нужда от това либрето“, призова Росен Желязков.
„Правителството е наясно какво да направи като комуникационна стратегия и ако има нещо, което разколебава обществото, което да се дели на проевропа и евроскептици са междуинституционалните схватки. Те не могат да доведат до нищо различно от това, че в България политическият диалог не е на ниво и може да се влезе отново в изборна спирала. Не вярвам, че целта на работодатели, синдикати и изпълнителна власт е такава“, изтъкна Росен Желязков.
Той добави, че целта е ясна и ако има спекулации, определени опити за всяване опасения на обществото, се опасявам, че ще бъдат ясно адресирани с цялата нетолерантност на държавата. „България има предимство – фиксираният курс на еврото и възпитанието на обществото от 1997 г. благодарение на ползите от валутния борд“, смята Желязков. Той увери, че обществото ще бъде информирано за предстоящите действия на правителството по въпроса за приемане на еврото.
Желязков вярва, че с наличието на работодатели и синдикати има верни посланици за разясняване ползите от еврото пред обществото.
Хората не трябва да се страхуват от еврото
Българският еврокомисар Екатерина Захариев във видеообръщение, заяви, че хората не трябва да се страхуват от еврото, а това означава икономическа стабилност, по-лесен начин на живот чрез пътувания и че еврото е доказателства, че сме стабилна и силна икономика.
„Еврото е шанс за повече бизнес, повече работа, по-голяма стабилност. Еврото е знак за доверие към страната ни и знак за силна икономика, Еврото е мястото на масата на силните“, посочи Захариева. Според нея финансовата грамотност на българите за еврото е най-доброто лекарство против популизъм и икономически спекулации.
Зорница Русинова от Икономическия и социален съвет посочи, че финансовата грамотност е тема, която членовете на икономическия съвет вълнува поради много причини. Финансовата грамотност касае доходите на хората и инвестициите в България, обясни тя. Русинова добави, че според последните данни на Евробарометър 55% от гражданите съобщават, че са подложени на дезинформация.