Покойният академик отмъкна две колекции с картини от съпругата на ментора си
Иво ДИМИТРОВ
Соня Райнова, която е третата съпруга на писателя и изкуствовед Богомил Райнов, си отиде от този свят на 15 октомври след скоротечен рак. Дипломираната в началото на 60-те години в Националната художествена академия по специалността „изкуствознание“ варненка така и не можа да се примири, че стана жертва на жестоки измами. При това от човек, към когото винаги е изпитвала респект и страхопочитание. Споделяла е това с някои от най-близките си приятели с много горчивина и болка.
Става дума за покойния вече Светлин Русев, който десетилетия наред диктуваше правилата в средите на художниците и скулпторите, и определяше порциите в гилдията. От него зависеше кой ще участва в Общите художествени изложби и кой ще има откупки по време на социализма, а в годините на прехода остана на трона на облагите от изкуството. Паметливи припомнят, че по едно време носеше картини за подаръци на уж десния премиер Иван Костов, а успоредно с това стана ментор на всички новобогаташи, които започнаха да правят колекции. Но нали котилото и на политици, и на колекционери, и на самия Светлин е едно и също – Андрей Луканов, Александър Лилов и още няколко ченгета от ДС. Така много сбирки се напълниха с картини, чиято автентичност и до днес е спорна, тъй като Светлин Русев не се свенеше покрай шедьоврите на стари майстори да предлага на неуките и неразбиращи милионери по някое и друго менте. Да са се образовали, както се казва, или да са потърсили експертизата на други.
Истинската същност на Академика, както обичаха да го наричат ласкателите около него, изпъкна в отношенията му със Соня Райнова. И то в годините след смъртта на съпруга й Богомил Райнов, без чиято подкрепа и покровителство Светлин Русев никога нямаше да постигне славата, на която се радваше приживе. Но животът е с по-богато въображение от всички нас. Така, след като Богомил Райнов лансира напред Светлин и го вкарва в кръговете около Людмила Живкова и в подстъпите на партийната върхушка, плевенчанинът прави шеметна обществена кариера и стига до народен представител в бутафорните соцпарламенти и дори до член на ЦК на БКП. Тогава много от художниците се надпреварваха да му правят подаръци, за да бъде благосклонен към творбите им, когато трябва. Тези, които не му се кланяха, като Иван Вукадинов, Димитър Казаков-Нерон, Генко Генков, Стефан Гацев, Филип Седефчев и много други, оставаха изолирани от големите арт събития или пък срещаха безброй трудности.
И ако Светлин към някого е изпитвал страх и известна доза респект, то това е Богомил Райнов. Във времето писателят откупува над 80 живописни творби от художника. Получава и доста подаръци от него, главно рисунки и графики, които надхвърлят трицифрена бройка. Но „приятелството“ си отива на 8 юни 2007 година със смъртта на автора на „Един наивник на средна възраст“. След като Богомил се преселва в по-добрия свят, Светлин решава да си върне собствените картини обратно. И осъществява плана си методично, пускайки в обращение идеята, че едно от събитията, което ще държи паметта за приятеля му жива, ще е изложба под надслов „Светлин Русев в колекцията на Богомил Райнов“. Речено-сторено. Добродушната и в известна степен наивна Соня Райнова приема като достоверна версията на Светлин, че за такава изложба двамата с Богомил си били говорили още преди 9–10 години. Заради непрежалимия си съпруг тя се съгласява и дава 44 творби от дома си за изложбата. В същото време една от дъщерите на Богомил Райнов – Иванка Райнова, отказва на Светлин да му предостави останалите картини, които се намират при нея и са нейно владение. Вероятно защото добре си е давала сметка за какъв „приятел“ става дума. И не бърка, защото след изложбата, която е показана в софийската галерия „Кръг+“ между 19 декември 2009 и 31 януари 2010 година, картините не се връщат никога повече в дома на Соня Райнова на тихата столична уличка „Елин Пелин“. Многократните напомняния на вдовицата към Светлин, че има да й връща 44 картини, реално нямат почти никакъв ефект. Академикът винаги отклонявал въпроса „кога“ с думите – „има време“. Веднъж й замазал очите, връщайки й две от творбите, но само толкоз. И така до смъртта на самия Светлин Русев през май 2018 година.
За Соня Райнова остава мъката, че е излъгана от приятел, чиито наследници също отказват да й върнат картините под претекст, че не знаят за договорката. И това, при положение че картините са известни и са публикувани в медиите, както и в специален 54-страничен каталог. Пред приятели Райнова е споделяла колко съжалява, че не е поискала документ от Светлин Русев, преди да му ги предостави за изложбата… И случилото се е нищо пред втората измама, в която отново главно действащо лице е академик Светлин Русев. Този път от дома на Соня Райнова „крачета“ хваща цялата колекция от творби на големия ни ерудит, писател, езотерист и художник Николай Райнов – баща на Богомил Райнов и на брат му – скулптора Боян Райнов. Преди да се обърне за съдействие към „приятеля“ на покойния си мъж Светлин Русев, Соня Райнова предлага тези над 250 творби на двама колекционери на обща цена от 150 000 евро. На въпрос би ли се разделила с част от картините, а не с всички, вдовицата отказва. Така решава, че ще успее накуп да удари по-голяма печалба, и се обръща към Светлин Русев.
Академика посещава апартамента в компанията на свой приятел и колекционер. Още с влизането си започва да обяснява на Соня колко са тежки времената и как едва ли не цената от 150 хиляди евро е голяма. В крайна сметка бившата редакторка в списание „Българско изкуство“ я сваля на 120 000 евро. Вместо академикът и колекционерът да платят сумата, си тръгват, за да се появят отново след няколко седмици, а в ръката си колекционерът държи бутилка уиски и кутия с луксозни бонбони. Следват нови уговорки, след което уморената от обяснения жена склонява да редуцира сумата до 90 000 евро, което е буквално подарък за толкова много творби на големия художник. Тогава двамата й плащат половината сума от 45 000 евро, взимат картините, а договореният остатък си остава само в обещанията. В ръцете си академик Светлин Русев и колекционерът – строителен предприемач, вече държат истинско съкровище, придобито чрез явна измама. И за тази случка Соня Райнова смутено ще разказва години наред на най-близките си приятели. Притеснена и унижена, че за втори път е позволила лековерно да бъде изиграна от Академика. А смъртта й със сигурност е посрещната с облекчение от единствения останал жив и до днес измамник. Защото Светлин Русев ще трябва да отговаря за греховете си на друго място.
