Тя е сред хората, които лесно скъсяват дистанцията. Не слага бариери в общуването, защото е известна, а и умее да говори увлекателно. Освен това Жени Калканджиева е точна и делова – само за няколко минути се уговаряме къде и кога да се видим. Разбираме се да се срещнем привечер, след като работният ден е приключил, за да се е освободила от всички ангажименти. Избираме ресторант „Умами“ понеже се намира на удобно място и има една от най-впечатляващите градини в София. Докато говорим, около нас се разхождат свободно лебеди и пауни. Жени често посещава това заведение, което е видно и от факта, че прекрасно знае какво да си поръчаме. Почти без да чете менюто избира скариди и розе. Усмихва се любезно на сервитьорите, а те видимо се радват, че ни обслужват.
Облечена е спортно елегантно, а странно за професията й, не е подвластна на суетата. Рядко облича екстравагантни тоалети или дрехи с щампи и имена на марки. Ръцете й не са окичени с часовници, гривни и пръстени. Не е напълнила устните си със силикон, нито лицето й е подуто от ботокс или филъри. А изглежда чудесно. Оказва се и че не робува на диети и не брои калории.
Разговорът естествено тръгва от модата, с която е свързан животът й. Макар все още да е лято, работата изобщо не е на пауза, а и това е бранш, който през последните години търпи доста промени. „Ако преди се търсеха момичета за модели, то сега има голям интерес към мъжете. Те станаха суетни колкото жените. Все повече фирми се занимават с производството на продукти за мъжката красота, външен вид и облекло. Това лято беше доста динамично, мина вече и турнето, което правим с моделите по Черноморието. Постоянно се обаждат за кастинги, телевизионни предавания и реклами. Заради инфлуенсъри вече обучаваме момичетата не само на походка и стойка, а и на поведение в социалните мрежи“, разказва Жени.
Догодина „Визаж“ ще навърши 30 години, което е впечатляващо постижение. За Калканджиева това време е преминало като миг. За този период е организирала безчет събития, конкурси, ревюта.
„При нас няма работно време, работим и петък, и събота, и неделя. Много от събитията са вечер. Може би затова тези 30 години минаха просто неусетно“, връща лентата тя. Основаването на агенцията е съвсем естествено продължение на кариерата й като модел. Всичко започва с курсове за модели, на които се записва. Тогава представители на малка агенция от Милано дошли в България да търсят момичета и харесали точно Жени. Тогава била на 16. Майка й се страхувала да я пусне, но баща й я подкрепял. Смятал, че дъщеря му е достатъчно оправна. След известни спорове у дома, все пак желанието на Жени се сбъднало. „Така заминах за Италия. Майка ми беше учителка, а баща ми стругар, нямаха пари да ме изпратят и взеха назаем 200 долара от едни комшии, за да имам джобни в мен. По принцип модната агенция ти дава апартамент, в който да живееш, както и пари – по мое време бяха 150 000 лири, за седмица. Твоята задача е да ходиш на кастинги, да работиш и накрая на месеца ти се изплаща сумата, която си изработил. Та така станах модел, поработих, след което ме забеляза друга, по-голяма агенция, започнах да пътувам“, разказва Калканджиева.
По времето, когато заминава в Италия, у нас ситуацията е сложна – щандовете по магазините са празни, можеш да си купиш само основни продукти. Щом стъпва на Ботуша, се озовава в съвсем различен свят. Разбира се, не й е било никак лесно да пробие. „Аз не съм много висока – 173 см, и за ревюта не ме канеха, но снимах реклами и каталози.
Много ме харесват на азиатските пазари може би защото съм с бяла кожа, сини очи и тъмна коса. Била съм в Южна Корея, Китай, Тайван, доста поработих в Азия. Там е много трудно, защото в даден момент се превръщаш в робот. Абсолютно всеки ден се работи, по 10–12 часа понякога. Разбира се, за сметка на това изкарваш добри пари. Впоследствие, когато заминах за Турция, ми се струваше, че бездействаме – на такава дисциплина и динамика бях свикнала в Азия.“ Разказва, че Азия е най-добрата школа за позиране, защото там се снимат по 120 облекла на ден и за всяко трябва да се направят между 15 и 20 пози, за да се избере накрая една-единствена снимка.
Независимо, че не се е достатъчно висока според общоприетите стандарти, през 1995 г. Калканджиева е избрана да дефилира на ревюто на Джанфранко Фере в България. „Това беше страхотен момент! Бях много изненадана, че ме взеха да участвам. Спомням си с какво страхопочитание гледах тогавашната снаха на Милко Балев Ралица Балева, която беше световен модел. Днес вече с нея сме приятелки. Покрай това ревю разбрах какво е висшата мода. Познавам доста дизайнери, включително Джани Версаче и брат му Санто. Впоследствие се запознах и с Роберто Кавали. Имала съм щастието да общувам с изключителни хора. Може би за мнозина те изглеждат студени, но не са такива. Особено италианските дизайнери са много весели и са изключително отзивчиви, с удоволствие ще ти помогнат и дадат съвет.“ Изненадвам се от факта, че тенденции има не само в тоалетите, но и при самите модни дефилета – в осветлението, в подиумите. Напоследък ревютата се правят на земя, а не на сцена. Все повече дизайнери излизат от залите и избират красиви места, като замъци, градини, гари, за да представят колекциите си. През годините тя е заимствала различни идеи от света на модата в чужбина и ги е въвеждала у нас. Но е категорична, че и в този бранш има немалко халтура, която е далеч от световното ниво. А за да си в модата, трябва всеки път да си иновативен и различен.
Покрай работата й като модел пътува постоянно, запознава се с различни хора, опознава всякакви места и култури. Работила е с момичета от Зимбабве, Южна Африка, Макао. За любознателен човек като Жени, това си е сбъдната мечта. Смята, че този безценен опит я е направил толкова широко скроена.
„Виждала съм всякакви хора по света и за мен табута няма.
Било ми е интересно и хубаво. А и така научаваш езици – говоря свободно английски, италиански, испански, руски. Е, китайският не успях да го науча, но направих много контакти по целия свят. В момента може би няма държава, в която да няма към кого да се обадя. Няма да забравя, когато правихме шоурум на Blumarine, имаше едно момиче от Конго, което през целия ден дори за минута не се облегна назад. През цялото време седеше изправена, изключително грациозна, като газела. Попитах я не я ли боли кръстът. Обясни ми, че ще я заболи, ако се облегне назад като мен. Просто в Конго са свикнали да седят с големи кошници на главите и тялото им е привикнало на тази стойка. От тези модели съм взимала трикове, за да обучавам моите момичета как да стоят изправени, да са грацилни.“
Макар че целият й живот е свързан с модата, като малка Жени Калканджиева искала да бъде певица.
Пеела с дезодорант вместо микрофон в ръка пред витрината
на секцията вкъщи. Баща й купил отнякъде на черно касетофон Sharp и тя постоянно си сваляла песни, като записвала английските текстове с български букви. След това, повлияна от манията по филмите „Флашданс“ и „Божествени тела“, искала да се занимава с танци. С нейна приятелка от съседния вход се събирали след училище и танцували, знаели всички хореографии и движения от двата филма. Всъщност мечтите й винаги са били свързани със сцената и изявата, но никога не е мислила, че модата ще бъде нейната съдба. Съвсем случайно пътят й се стича така. Но невинаги всичко й се е получавало от раз. „Две-три години преди да спечеля конкурса през 1995 г., се явих на „Мис България“, но тогава дори в десетката не ме избраха и бях много разочарована. А преди това преживях още едно разочарование – тренирах класически балет, но не ме приеха в балетното училище. И впоследствие, когато се появи възможността да създам „Визаж“, го направих с огромно желание. За мен беше реализация след двата неуспеха, които бях преживяла. Просто исках нещо да се случва, да направя нещо. Виждам сега, че и синът ми е като мен“, обяснява Калканджиева, чиято философия е, че животът трябва да се живее и да черпиш от него.
Признава, че за тези 30 години е имала немалко трудни периоди. Особено тежко било самото начало, защото в средата на 90-те модата в България изобщо не била развита. А и по принцип работата с хора не е лесна задача, особено когато са млади и красиви, все още силно емоционални и неуверени. „В един момент се почувствах като тяхна втора майка, която трябва да ги учи колко е важно да са отговорни и сериозни. На фотосесия обикновено има 15 човека екип и ако моделът се успи или не отиде, става наистина сериозен проблем. През всичките тези години сме имали тежки периоди, но никога не ми е минавала мисълта един ден да затворя „Визаж“. Днес имам и други занимания и не съм чак толкова ангажирана с агенцията. Тя вече е добре смазано колело и екипът работи самостоятелно“, доволна е Калканджиева. Харесва й, че е заобиколена от млади хора и така поддържа младежкия си дух – забавлява се с тях, пътуват заедно по турнета и успява да се сближи с моделите си, така че те й имат доверие да споделят проблемите си. Установила е, че работата в чужбина винаги променя манекените и ги прави истински професионалисти, защото конкуренцията е в пъти по-голяма, а кастингите са по 10 на ден.
Като човек, който от десетилетия ври и кипи в сферата на модата, тя определено разбира от женска красота. Категорично е против тенденцията всички да изглеждат еднакво – гърди, устни, скули, брадички, носове, мигли.
Моделът трябва да е специфичен, да се отличава, да има характер
и излъчване. Дава и още един безценен съвет. „Уча моделите ни, че трябва да са винаги приветливи, защото усмивката неотменно работи, прави добро впечатление и предразполага човека отсреща.“
Когато говорим за мода, конкурси и красиви жени, няма как да не стане дума и за тъмните страни и слуховете за тази индустрия. „Има такива неща, за каквито се говори, но има и много спекулации. Бурно се коментираше навремето за платените жени – от всяка професия познавам такива. Има момичета, които много бързо искат да се сдобият с пари, да имат всичко и се захласват, тръгват с мъже с възможности. Сега при нас не е така, защото идват много малки, а и са различен типаж от този пищния, който мъжете търсят. Що се отнася до конкурсите – няма как всички да харесат точно едно определено лице. За мен е по-важно какво ще направи победителката с тази титла. Идеята на „Мис България“ е красота с цел, да бъде полезна на обществото. Красиви жени винаги ще има. Казвам на момичетата, че на следващата година идва новата миска и ако за тази една година не свършат полезна работа, догодина никой няма да се сети за тях. Има такива, които наистина се загубиха. Основната работа на една мис всъщност започва след конкурса. Кандидатките трябва не само да са красиви, но да се изразяват добре, да имат поведение, обща култура, да са скромни и да носят добродетели. Явяват се и момичета, чиято цел е да станат популярни, за да си намерят богато гадже. Може би затова напоследък миските се загубиха. На последните 2-3 дори не помня имената. Сега конкурсът се разми.“
Животът на Жени Калканджиева винаги е бил бурен и обвит с различни слухове и спекулации. Чела е какво ли не за себе си – че е във вампирска секта с Августин Пейчинов и пият кръв;
около 200 пъти са я развеждали с мъжа й Тачо,
твърдели са, че е наркоманка, алкохоличка и продава момичета. Не са я набеждавали единствено, че е крадла. На някои от писанията гледа с насмешка. И все пак е завеждала дела и е печелила. До момента е осъдила 5–6 медии. Навремето се притеснявала заради родителите си, още повече, че майка й била учителка, която всеки ден се среща със 100 деца.
В края на август Калканджиева и мъжът й Тачо празнуваха 16 години брак. Запознават се в Испания, в обща компания. „Направи ми впечатление, защото беше по-скромен. В онези години мъжете искаха да привличат вниманието ми и понякога даже ставаха досадни. Не ми допада да се изхвърлят с подаръци и комплименти. А Тачо не беше такъв и това ми хареса. Покани ме на кино, заведе ме на филм на испански език, който тогава не знаех, и той ми превеждаше през цялото време. След няколко дена отидохме в много хубав скариден ресторант – цяла вечер ми бели скариди. Третият път отидохме на дискотека. Подбираше много хитро местата да са такива, че да може да ме обгрижва, да ми покаже уменията си. Не приказваше много, а и е много хубав“, връща се към първите им срещи Жени. В началото за Тачо било много трудно да свикне с популярността й, вбесявал се от всеки грозен слух, забранявал на приятелите си да му казват какво са прочели. Чудел се как може тя да не се дразни. Обяснила му, че от 16-годишна живее на вестникарските страници и просто е свикнала. И постепенно спрял да се трогва.
Самият той миналата есен беше основен герой на медиите заради новината, че е осъден на 3 години и шест месеца затвор за побой на съсед. В момента делото е на по-горна инстанция. „Вече не живеем в Бояна. Преместих се на по-хубаво място. Предпочетох да не се натоварвам и да не живея в злоба и омраза. Няма смисъл да се ядосвам заради съседски истории. Когато си далеч от лошото, го забравяш и можеш да се концентрираш върху хубавото“, заключва Жени.
С Тачо имат син – Георги, който в началото на септември ще стане на 14. Калканджиева се описва като строга, но в никакъв случай обсебваща майка. Либерална е в много отношения и му гласува доверие. „Има жени, за които всичко друго спира да съществува, след като родят. При мен не е било така. Водила съм го с мен навсякъде. Случвало се е да спи на ревюта отзад на столовете при моделките. Помагал ми е, сега понякога подбира момичета. За мен е важно да види как се работи, без значение в каква сфера ще се насочи. Не съм болно амбициозна майка. Мисля, че детето ми е добро. Той е по-срамежлив и свит, докато аз никога не съм имала проблем да комуникирам с хората.“ Георги също имал период, в който трудно понасял всички да коментират майка му. Случвало се да отидат заедно в мола и той да ходи няколко крачки пред нея. „Не мога да се движа с теб, защото виждам как те зяпат и това ме изнервя. Ако ходя зад теб, ги чувам как си шушукат зад гърба ти. Затова предпочитам да тичам пред теб“, обяснявал й той. Питал я е за различни неща, прочетени в интернет, а тя спокойно му обяснявала. Но вече и Георги е свикнал със славата.
Един от най-коментираните периоди в семейния живот на Жени е този, когато наяве излезе аферата на Тачо със Зорница Линдарева. Шестата по красота в света не приема толкова драматично и този момент. Смята, че във всяко семейство има кризи. През 2014 г. с Тачо и Зорница се озоваха под един покрив в „Биг Брадър“. Жени е имала съмнения, че ще ги съберат в предаването, за да стане интрига. Този факт не само че не я разстроил, но дори се ядосала на другите участници, които подходили враждебно към Линдарева. Смята, че Зорница е добър човек, който просто е бил заблуден. Твърди, че не съжалява за участието си в шоуто. „В риалитита изключително много се удря по достойнството на човека. Изпилват се нервите, има много лишения, травми. Била съм два пъти в „Биг Брадър“ и един път в „Къртицата“, и почти нямаше участник в моите сезони, който да не е плакал. Но не съжалявам, за мен беше интересно, дори смятам, че ме е обогатило. В такава ситуация опознаваш хората. А и не съм човек, който се отказва. Отборен играч съм и не съм лигла.“
Смята, че голяма роля за изграждането на характера й е оказал престоят й в чужбина. Тогава осъзнала, че материалното не е най-важното. „Снимала съм толкова много бижута и тоалети, че сега дори не искам да меря дрехи, когато вляза в магазин. Омръзнало ми е и от гримове. Мои приятели ме подтикват да стана инфлуенсър, да поствам в Инстаграм, а на мен ми е омръзнало да се снимам. Ако трябва да избера дали да отида на лодката, или на светско събитие, ще избера първото. Толкова много съм живяла и видяла, че сега като че ли искам малко спокойствие. Но и все още ми е интересно да общувам с хора и да работя“, казва Жени. След кратка пауза добавя, че едва ли някога ще бъде скучна жена, която ще пилее времето си в мисли дали да отиде на маникюр или фризьор. По всичко личи, че ще бъде точно така.
Меню
Ресторант „Умами“
София, бул. „Джеймс Баучер“ 100
Ахиру гьоза 13,99 лв.
Скариди екзотик 16,99 лв.
Чаша розе х 2 17,98 лв.
Лимонада 1 л 14,99 лв.
Всичко 63,95 лв.
