„Винаги съм бил свободен“, споделя Жерар Депардийо в мемоарите си „Просто така се случи“. Факт е, че световноизвестният актьор прави каквото си иска – и пред камерите, и извън обсега им. Може да се облекчи на пътеката в самолета, защото стюардесите не го пускат в тоалетната преди кацане. Няма проблем да провали спектакъл в Брюксел, клатушкайки се на сцената след бутилка уиски. Въобще не се колебае да се сбие с шофьор, чийто автомобил засича с мотопеда си. „Отегчението може да унищожи волята за живот. Усетя ли го, започвам да ям и пия в големи количества“, мотивира Депардийо хищническите си навици. Приема руски паспорт от Путин, за да избяга от данъците на Франсоа Оланд, но след началото на войната в Украйна се отказва от документа, осигурен му от Кремъл. „Престоят в Русия ме убеди, че съм французин по душа“, споделя той.
Винаги излъчва добро настроение. „Ако човек не се усмихва, означава, че се страхува. А изплаши ли се, е изгубен. Вярвам, че умираме, когато нямаме повече желание да живеем“, убеден е Депардийо. Дали сега 76-годишният актьор е стреснат от присъдата, която получи като признат за виновен по дело за сексуално насилие над две жени, може само да се гадае. Той, естествено, не беше в залата, където магистратите обявиха наказанието му – 18 месеца условно.
Каква е хронологията на поредния предизвестен скандал, в чийто епицентър е киноасът, изиграл десетки роли във френски и международни продукции? Докато снимат „Зелени щори“ на режисьора Жан Бекер през 2021 година, дизайнерката на филма и асистент-режисьорката попадат в полезрението на Депардийо. По-късно самият той ще признае, че е използвал вулгарен и сексуален език и че е хванал бедрата на дизайнерката в разгорещен спор, но отрича мотивите му да са били сексуални. Според жената обаче е опипал тялото й, колежката й твърди същото. Още поне 20 представителки на нежния пол го уличават в идентично посегателство, но нямат доказателства – актрисите Шарлот Арно и Елен Дарас, испанската журналистка и писателка Рут Баса и още една дузина подателки на жалби.
Албена Атанасова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg