22.8 C
София
събота, 18 май 2024 г.
Категории:

Животът ни е попфолк. Част – да, но не целият!


Каква музика слуша българинът? Отговорът на този въпрос разбуни духовете, след като изследователски център „Тренд“ представи социологическо проучване, направено по поръчка на Българската асоциация на музикалните продуценти. Допитването на тема „Музикалните навици на българите“ е проведено в периода 22 ноември – 9 декември 2023 година между 1010 респонденти, слушащи музика, на възраст 16–64 г. от всички административни области на страната.

Какво се оказа, че слушаме във време, когато Мъск имплантира чипове, а първите летящи таксита ще стартират скоро в Дубай? Дали Азис и мятането на салфетки е повече на сърцето ни, или предпочитаме да облечем фрак и официална рокля и да отидем на концерт на Виенската филхармония?

От изследването става ясно, че сме музикална нация, тъй като 55% от българите обичат да слушат музика в ежедневието си, тъй като действа успокояващо и подобрява настроението им. Много от тях залагат на наша музика, но обичат и чужда. Най-слушаните жанрове се оказват попфолк, попмузика, естрада, рок и народна. Хората с висше образование харесват поп и естрада, а тези с основно и средно – попфолк. Влияние оказват и поколенческите различия. При по-възрастните – над 50 години, чалгата е изместена от народната музика и естрадата, докато тези два стила рядко присъстват сред предпочитанията на най-младите. 3% от хората посочват, че обичат да слушат джаз.

Според изпълнителния директор на Българската асоциация на музикалните продуценти Петя Точарова хората навсякъде по света избират най-много родната музика. Във Франция например 49 на сто са почитатели на шансона, а в Япония – цели 65% са фенове на джей поп. Италианците пък не изневеряват на своята попмузика. Същото е при гърците и сърбите.

У нас на въпроса: „Каква част от музиката, която слушате, е българска?“ – 40 процента отговарят: „по-голямата част“ и „изцяло или почти изцяло“. Само 4 процента твърдят, че не залагат на родното.

Около 46 на сто от респондентите заявяват, че слушат музика всеки ден, а 42 на сто от тях предпочитат само един жанр. Най-често слушаме песни вкъщи или в колата – те пък звучат обикновено по радиото радиото (с 39%), следвано от телевизията (27%).
Изследването дава много отговори, но и поставя доста въпроси. Очевидно е, че опашки се извиват пред фолкклубовете, но в същото време Лили Иванова, Любо Киров и Веселин Маринов правят по три последователни концерта в Зала 1 на НДК и всички билети се разпродават светкавично. „Арена-София“ се пука по шефовете, когато в нея пеят Лепа Брена и Драгана Миркович. Само че няма как да не се отбележи, че бе пусната втора дата за спектакъла на класическия музикант Андре Рио, тъй като местата за първия свършиха.

Изводът е, че българинът е меломан, а неговите музикални предпочитания са разностранни. Той може както да играе кючек, така и да слуша класическа музика. Освен това все по-често гледа на живо световни звезди не само у нас, но и в чужбина. Както е ясно – предпочитанията зависят от възпитанието, културата, средата и формирания вкус. А попфолкът, който преди години бе загубил позиции, отново вдига глава. Младите гледат на него с лека насмешка, но се забавляват, а по-възрастните се връщат в годините на младостта си, когато лекият жанр се свързваше с разкрепостеността след 10 ноември. Тя пък се възприемаше от различните хора по различен начин – за едни тази музика се свързваше с падането на фалшиви задръжки, за други – с опростачването на мутренските времена.

Социологът Евелина Славкова от „Тренд“: Ходиш на опера, но в колата слушаш чалга

Мнозина изграждат лъскав публичен образ, като заявяват публично музикалните си предпочитания

Какво всъщност ни казва социологията за музикалните навици на българите? За да анализираме изследването, потърсихме за коментар социолога Евелина Славкова от изследователски център „Тренд“. Тя внесе яснота и за някои от въпросите, предизвикали разгорещена полемика в социалните мрежи.

– Госпожо Славкова, изследователски център „Тренд“ направи социологическо проучване за музикалните навици на българите, което бе доста коментирано последните дни. Какво всъщност ни показва то?
– Наистина изследването беше много коментирано. Често при такъв тип проучвания, при които се показва народопсихологията на българско общество, винаги има взрив от емоции. Едни се съгласяват с данните, други – не. В случая с това изследване до голяма степен поляризацията се дължи на факта, че част от обществото приема слушането на попфолк, а останалите са на различно мнение. През 2019 година също сме правили проучване за навиците за слушане на музика и тогава отново имаше силни емоции в социалните мрежи. Мнозина се възмущаваха как така най-слушаният жанр е попфолкът. Аз лично се изненадвам от такъв тип реакция. Но какво всъщност показва сегашното изследване, чийто възложител е Българската асоциация на музикалните продуценти? От него става ясно, че българинът обича да слуша музика и 46% го правят всеки ден. Едва три процента са тези, които го правят само по специални поводи. Изводът е, че сме музикално общество, което обича музиката да присъства в неговото ежедневие.

– Това, което прави впечатление, че и сега, както и през 2019 година попфолкът си остава най-слушаният жанр!
– Да, така е. Попфолк слушат 17%, попмузика – 15% а, естрада – 14%, рок – 12%, а народна музика – 6 %.

– Отнесохте доста критики за това, че в графата „други“ са обединени електронна музика, сръбско и джаз. Защо се стигна до този парадокс?
– Много благодаря за този въпрос и възможността да обясня. Това е графична грешка от страна на хората, които са правили графиките за дадените медии, където бяха презентирани данните. Всеки, който желае, може да погледне на страницата на изследователски център „Тренд“. Там е пълният списък с музикалните жанрове и ще се убеди, че такава класификация няма. Видях някъде в социалните мрежи шегата: „Хайде всички на електронния сръбски джаз!“, но пак повтарям – става въпрос за графично недоразумение, а не за социологическа грешка. Освен това никога „други“ не трябва да стои на първо място, защото това са жанрове с по 2–3%, а изглежда така, все едно „електронният сръбски джаз“ го слушат 31%.

– Налага се и друго пояснение. На един от въпросите процентите на слушащите различни жанрове надминава 100%. Как се случва това?
– Да, така е и ще обясня. Тези над 100% са на въпроса: „Вие кои от следните жанрове музиката слушате обичайно?“. Тук имаме предварително зададени опции и всеки може да посочи повече от един отговор – т.е. да слуша както класическа музика, така и латино или народна и попфолк. По тази причина процентите са над 100.

– От вашето социологическо проучване се вижда, че българинът обича да посещава музикални събития. Но прави впечатление, че публиката може да препълни зала „Арена-София“ както на концерт на Лепа Брена и Драгана Миркович, така и на класически музикант като Андре Рио.
– Факт е, че българинът желае да посещава музикални събития. Публиката, естествено, има своите предпочитания към изпълнители от различни музикални жанрове. Но нека не забравяме, че за някои е просто въпрос на престиж да кажат: „Аз отидох на опера“, въпреки че в колата си обичайно слушат попфолк, поп или хип-хоп. Това е част от желанието да изградим публичен образ, който да бъде лъскав. Социалните мрежи много помагат, тъй като дават възможност да споделим нашите преживявания и да се покажем като хора с богата обща култура. Свидетели сме как онези, които посещават концерти на наши или чужди изпълнители, постоянно качват в профилите си снимки и видеа от тези събития. Така че музиката не е само лично преживяване, а чрез нея ставаш част от общността.

– Мнозина се шегуват, че музикалните предпочитания се определят след третата ракия…
– Да (смее се). Ще продължа шегата, като кажа, че именно затова и на някои въпроси хората дават повече от един отговор, защото след първата ракия се слуша едно, а след третата – друго. Разбира се, данните показват, че някои са фенове само на един конкретен жанр, но от голямо значение е и на кое място слушаш музика – дали си вкъщи, или в заведение… Случва се да излезеш с приятели, които са почитатели на попфолка, и дори ти да не си фен на тази музика, ще ги придружиш, защото е важно да се забавляваш и да си с твоята компания.

– Във вашето изследване е посочено, че висшистите предпочитат попмузиката, а по-нискообразованите – попфолк…
– В проучването ни през 2019 година също забелязваме тази тенденция, но това по никакъв начин не означава, че попфолкът се слуша само от по-ниско образовани хора, с по-ниски доходи или от определен етнос. Виждаме колко са пълни заведенията, когато пее някой попфолк изпълнител, и публиката със сигурност не е само от нискообразовани хора.

– Проучването вади на показ още един сериозен проблем – българинът иска да слуша музика безплатно, а не да си плаща за нея. Има ли тенденция за намаляване на пиратството?
– Все още има очевидна необходимост хората да свикнат, че за изкуство се плаща. 44 процента посочват, че слушат музика от различни платформи, защото е безплатно. От друга страна, пък все повече са онези, които ходят на концерти, като си купуват билети за тях. Така че е трудно да се даде еднозначен отговор на този въпрос.

– Нека завършим с обобщение. Можем ли да кажем, че вашето изследване потвърждава изпятото от рапъра Ицо Хазарта, сега депутат, че животът ни е попфолк?
– Ако бяхме направили подобно проучване в периода 2000–2005 година, то със сигурност можехме да потвърдим изпятото от Ицо Хазарта. Но сега възможностите, които ни се дават чрез различни социални мрежи и докосването до голямото разнообразие на жанровете, отваря музикалния светоглед на българското общество. Затова не смятам, че животът ни е попфолк. Част – да, но не целият.

Анкета

Димитър Ковачев-Фънки: Илюзия е, че някога ще се превърнем в рок нация

Резултатите са напълно реални и не съм изненадан. Съвпадат с моите наблюдения. Това е манталитетът на българина. Ние сме такъв народ. Илюзия е, че някога може да се превърнем в рок нация. Нямаме това мислене. Ние сме хора, които трябва да бъдат управлявани. Нямаме собствено мнение, да не говорим за революционно мислене. Освен това сме цървули. Нямаме манталитет за рок. Ние мачкаме на масата с шише в ръка и като се приберем вкъщи, пребиваме жената, за да покажем какви мъже сме. Съжалявам, песимист съм, но това е истината. И никъде почти не се пуска рок, но нямаме право да обвиняваме. Заведенията пускат попфолк, защото нацията предпочита да слуша него. Включително младите – поколението, което не вижда защо трябва да чете книги и да развива фантазията си. Интересуват се само да се надрусат, да се напият и да си пуснат чака-рака.
Но в попфолка има някакво развитие, стават по-добри и изглеждат по-добре. Правят бизнеса, както трябва. Завиждам им. Докато българският поп е безличен. Все пак да не забравяме, че попът е измислен в Италия, те имат класическа музика, страхотни композитори. А ние сме родени да се мъчим, да ни се разказва играта. И такива тъжни хора като мен продължаваме да сме стожери на една загубена кауза. Но монетата има и друга страна – нека всеки е свободен да слуша каквото иска и тук си показваме същността – „Опааа“ и с двата пръста щрак, щрак, щрак…

Евгени Боянов, музикален продуцент: А защо разделяте попмузиката и естрадата

Малко е сгрешен критерият и самото проучване според мен. Първо, че естрада и поп музика са едно и също. „Естрада“ е термин от социализма, дошъл от Русия, което на руски означава сцена. За мен процентите на естрада и попмузика трябва да бъдат обединени. Смятам, че поп/естрада в момента е най-слушаната музика. Тя генерира най-много концерти и билети. Радва се на голяма гледаемост в YouTube. Четох статистика, че в България има около 2 080 000 пенсионери, и гарантирам, че 90% от тях слушат естрадна музика. Вероятно толкова са и по-младите, които слушат изпълнители като Любо Киров и Дара. Така че нещата са равнопоставени.

Но освен това естрадната музика в момента има превес по отношение на концертната дейност на билети спрямо попфолка. Свидетели сме на пълни салони на Лили Иванова, Йорданка Христова, Веселин Маринов, Тони Димитрова. Турнето „Обич и песен“ вече втора година се радва на завиден интерес от страна на публиката. Така че естрадната музика има много голяма аудитория, но е друг въпросът, че сериозен процент от нея не е толкова платежоспособна и не може да си позволи да задели средства за билет. Докато аудиторията на попфолка обикновено разполага с повече финанси.

Милко Калайджиев: Винаги ще има работа за мен

Радвам се, че попфолкът все още държи първото място. Но и да е обратното, аз не се притеснявам, защото съм бил попизпълнител и винаги ще има работа за мен.

 

 

 

 


Антон СТЕФАНОВ

Ивет САВОВА

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img