Той е само на 28 години и хвърли ръкавица на Еманюел Макрон. С гвардията си от 1 500 000 последователи в TikTok се изправи срещу френския президент на евровота на 9 юни и го победи съкрушително. Държавният глава разпусна парламента и обяви предсрочни избори. Новината се оказа със силата на земетръс, а цяла Европа обърна поглед към Жордан Бардела, лидер на „Национален сбор“. Няма съмнение, че Макрон беше сразен от френския национализъм, чието лице вече не е Марин льо Пен. Самата птя отдавна смири егото си и прояви изключително политическа проницателност. Внимателно отглеждаше наследника си – млад и харизматичен, който да бъде приемлив за младото поколение на Франция. И постигна успех.
Дясната националистическа партия е основана през 1972 г. с официалното име „Национален фронт за френско единство“ и до 2011 година е водена от своя създател Жан-Мари Льо Пен, който отстъпва поста на дъщеря си Марин Льо Пен. През ноември 2022 година младият Жордан Бардела е избран за председател на формацията и за първи път човек извън фалимия Льо Пен заема най-високия пост. Марин Льо Пен остава партиен лидер в парламента и се очаква след два неуспешни избори за президент отново да влезе в надпреварата през 2027 г. За година и половина Бардела направи толкова мощна кампания в социалните мрежи, че на 9 юни успя да събере два пъти повече гласове от центристкия алианс на настоящия френски президент.
„Нашите сънародници изразиха желание за промяна. Еманюел Макрон тази вечер е отслабен президент“, отсече с неприкрито задоволство младият политик, сочен за следващия премиер на Франция. Самата г-жа Льо Пен заяви неотдавна, че ако спечели следващите президентски избори ще направи Бардела министър председател. Но този пост може да е негов още това лято. След извънредния парламентарен вот, който ще се проведе в два тура на 30 юни и 7 юли, партията му може да спечели достатъчно места, за да състави правителство. Така Макрон няма да има много варианти освен да предложи на десните да управляват, а Бардела най-вероятно ще застане начело на правителството.
Но от къде се появи това момче, което увлече след себе си милиони французи, при това основно млади хора? Изкачването на невръстното протеже на Марин льо Пен до лидерския пост е едно от най-невероятните събития в съвременната френска политика. Самият той е роден през 1995 година в мултикултурното северно парижко предградие Сейн Сан Дени, което има спорна репутация заради основно емигрантското си население. Родителите му са от италиански произход, а прабаба му по бащина линия е алжирка.
Майка му Лаура идва от Торино в Париж през 80-те години, а баща му Оливие е роден във Франция. Той напуска семейството, още докато Жордан е на 18 месеца, но все пак поема разходите за частното католическо училище, където ходят децата на хора от средната класа. По-късно младежът учи география в един от университетите на Сорбоната, но напуска, за да се включи в обществения живот.
Твърде интелигентен той притежава отличен нюх да усети политическите ветрове във Франция и къде ще намери най-ефективен трамплин за възход. Едва 17-годишен се присъединява към дясната формация на Марин льо Пен и започва бързо да се изкачва по стълбицата. Казва, че влиза в редиците не толкова заради самата партия, колкото заради личността на лидерката й. През 2017 г. тя го прави говорител на организацията, разбирайки колко убедително звучи разказът му за живота в парижките banlieue (предградия) и как това разширява кръга на неговите привърженици. Светкавично Бардела поема нагоре и скоро след това става вицепрезидент, а след две години вече води евролистата. Само на 23 става член на Европейския парламент. Мадам Льо Пен в началото го нарича своето „лъвче“, но бързо той се превръща в лъвът, който през есента на 2022-а прави поредния голям скок и заема лидерското място в „Национален сбор“. Той е първият човек, оглавил партията, който не е част от семейство Льо Пен.
Като евродепутат не изглежда много отдаден на работата си, не инициира парламентарни доклади и пропуска три четвърти от заседанията на своята комисия. По всички личи, че отделя повече време в лъскане на публичния си образ вместо да се занимава с важни, но скучни политически проблеми.
Бардела постига завиден резултат и извежда партията си до нейния най-добър резултат на сегашните евроизбори, защото води кампания за ограничаване на свободното движение на мигранти. Настоява за национален граничен контрол и отмяна на правилата на ЕС за климата. В същото време подчертава, че не е против Европа, а е срещу начина, по който работи Старият континент.
„Нашата цивилизация може да умре, защото ще бъде потопена в мигранти, които ще са променили нашите обичаи, култура и начин на живот необратимо“, казва Бардела пред множество от над 5000 симпатизанти в Париж, които развяват знамена и скандират „Жордан! Жордан!“. Той твърди, че има смелостта да каже, че ако Франция стане страната на всички, тя вече няма да бъде ничия нация. И още – „С дерегулацията на миграцията тоталитарният ислямизъм не само дава на своите фанатици заповед да се отделят от Френската република, но и да я завладеят, за да наложат своите закони и морал.“
С подобни ясно посочени тези популярността на Бардела расте в геометрична прогресия. Той е особено харесван в социалните мрежи, посещавани от милиони млади французи. Само в TikTok самоувереният 28-годишен политик има над 1,5 милиона последователи и се гордее, че успява да достигне до сърцата и умовете на младите въпреки техния политически скептицизъм. Видеата му са най-разнородни – от политически речи, селфита с привърженици до дегустации на вино. Последователите му изпадат в екстаз, докато го гледат да пие бира с надпис „изпиване на сълзите на феновете на Макрон“.
Във Франция, страната на първата модерна европейска демокрация, все още не е угаснал поривът към революции. Младият Жордан Бардела днес е възприеман като бунтар, но както приляга на 21 век, той е образован, добре облечен и спретнат, говори гладко и с дежурната френска усмивка обещава да преобърне политиката на страната, за да я спаси от изчезване.
Работническото предградието Сан Дени го превръща в политик
Бунтовете през 2005-а провокират амбициозния младеж да се бори за справедливост
Жордан Бардела израства в едно от социалните жилища на Сан Дени, предградие на работническата класа в североизточната част на френската столица. С повече от 113 000 жители, това е второто най-многолюдно банлю на Париж и се намира на 9,4 км от центъра на града. Десетилетия наред районът е известен и като бастион на левицата. Със своите сиви блокове, промишлени постройки и неподдържана инфраструктура Сан Дени напомня на софийските крайни квартали. Там се намира Университетът Париж-VIII, един от 13-те държавни висши училища във френската столица. Построен е през 1969 година във Венсан в отговор на масовите студентски стачки и окупации в страната през май 1968 година.
Веднага след откриването си се превръща в обединителен център на революционерите, окупиран е от радикални студенти и в него се разпалват яростни сблъсъци с полицията. През 1980-а учебното заведение е преместено в Сан Дени въпреки острите протести на студенти и преподаватели. До университета се стига по „Улица на свободата“. С капацитет от 24 хиляди студенти Париж-VIII се превръща в международно академично средище главно заради департаментите си по политически науки, театър, култура, комуникации.
„Стад дьо Франс“, националният стадион на Франция, също се намира в този регион. Там сега е построено олимпийското и параолимпийското градче. Издигането на подобни обекти от национално значение е част от опитите на властта да реновира инфраструктурата и да направи живота по-добър в опит да се приобщава мигрантското население. Това обаче все още не се случва.
„Влязох в политиката много рано, защото не исках цяла Франция да прилича на това, което бях преживял“, ще отбележи по-късно Жордан Бардела. Той разказва, че като много хора от тези квартали е бил изправен пред насилие, това е място, където може да бъдете убит, ако откажете на някого цигара. През това време майка му се е борела да свързва двата края, за да го отгледа. Според неговия разказ от малък е живял край наркотиците, бедността, беззаконието и неконтролираната имиграция и това е причината да повярва, че само крайнодесните имат отговор какво трябва да се направи. Едва на 10 години се запалва по политиката, след като гледа репортаж по телевизията как две момчета умират от токов удар, гонени от полицаи. Смъртта на двете момчета изкарват хиляди по улиците на Париж и Бардела се включва в протестите. Демонстрантите предизвикват масови безредици, барикадират се в обществени сгради, включително в университета, палят автомобили.
Журналисти от Le Monde, търсейки негови приятели в Сан Дени, твърдят, че младият Бардела е оставил скромна следа в родното си място. Познати от смесен расов произход си спомнят, че бил фен на видеоигрите. Други допълват, че едва 16-годишен давал уроци по ограмотяване на имигранти, след като се прибирал от частния лицей, където учел. Днес Жордан Бардела казва, че политиката е заради всичко, което е преживял там. За да спре това да се превръща в норма за цяла Франция. Защото това, което се случва, не е нормално.
В тази част на Париж има много имигрантски семейства, повечето от които идват от Африка. Със своя италиански произход той заявява, че проблемът не е самата имиграция, а отказът на много мигранти да се асимилират. И допълна, че заедно с Марин льо Пен искат да излязат от границите на обикновената политическа партия. Сега идеята им е да обединят всички французи, които искат да изправят нацията на крака и да позволят Франция да си върне надеждата.
Да превърнеш предизборните митинги в турнета
Обича да гледа Netflix, но не признава за връзка с племенница на Льо Пен
Предизборните кампании на Жордан Бардела по-малко приличат на партийни митинги и повече на турнета на поп звезда. Екзалтирани млади привърженици скандират името му и искат да си направят селфи с него. Самият Бардела казва пред Le Figaro, че има много гласове, включително от мюсюлмани, които са против ислямизма и фундаментализма, отчаяни са от престъпността и търговията с наркотици. Ако среща враждебност, тя по-скоро идва откъм крайнолеви активисти.
Бардела притежава вродено ораторско умение, което става все по-завладяващо след няколко години школувка. Това чувствително го отличава от неговата менторка Марин Льо Пен, която е слаб и неуверен комуникатор. По време на интервюта, когато се почувства притисната от въпросите, тя е склонна да става саркастична и това прави лошо впечатление на публиката. В същото време Бардела е хладно любезен, но съвсем не е склонен да прикрие своята увереност. Изискан и стилно облечен, той осъзнава колко важен е имиджът за средния френски избирател, когото иска да привлече заедно с младите си почитатели в социалните мрежи.
Освен дежурния разказ за детството в Сан Дени, младият мъж избягва да споделя детайли за личния си живот. Говори се, че има връзка с Нолуен Оливие, племенницата на Марин Льо Пен, но той отказва да го потвърди. Единствено признава, че бойните изкуства са негово хоби и че обича да гледа Netflix. Когато го питат как е успял да направи тази шеметка политическа кириера, той обяснява: „Израстваш бързо на бойното поле“.
Марин льо Пен не само го избира лично, но и го създава
Целта е да даде свеж тласък на френската популистка десница, да я детоксикира и да привлече по-млада публика
Извънредните парламентарни избори във Франция ще се проведат в два тура – на 30 юни и на 7 юли и според предварителните сондажи крайно дясната партия „Национален сбор“ има голям потенциал да постигне най-висок резултат. Това предизвика десетки хиляди да излязот по улиците в цялата страна, за да протестират срещу похода на националистите.
По данни на френското вътрешно министерство 250 000 души участват в митингите, а 75 000 от са в Париж. 21 000 полицаи са командировани, за да обезпечат сигурността на хората, които искат да се противопоставят на антиимигрантската, евроскептична партия. Демонстрантите критикуват заявените политики, свързани с човешките права, околната среда и икономическите проблеми. Това кара Марин льо Пен да заяви, че ако спечели предсрочните избори, няма да се опита да свали от власт президента Еманюел Макрон. Пред вестник Le Figaro тя заявява, че уважава институциите и не призовава за институционален хаос – „просто ще има съжителство“.
През последните години популярността и приемането на „Национален сбор“ във френското общество нараства. Докато основателят Жан-Мари Льо Пен е наричен „Дяволът на републиката“ и предизвиква възмущение от речта на омразата, включително отричането на Холокоста и ислямофобията, неговата дъщеря иска да смекчи крайния имидж и се опитва да я представи като нито дясна, нито лява.
Марин льо Пен стига до втория тур на президентските избори през 2017 г. – получава 33,9% от гласовете и губи от Еманюел Макрон. Отново на изборите през 2022 г. тя пак се изправя срещу Макрон на балотажа, но отново губи с 41,45% от гласовете. На парламентарните избори същата година „Национаен сбор“ увеличава от 7 на 89 броя на своите депутати.
Льо Пен лично избира младия Жордан Бардела за следващ лидер, за да донесе свеж тласък на френската популистка десница, да я детоксикира и да привлече по-млада публика. Той действително помага за отдалечаването на партията от нейния основател Жан-Мари Льо Пен, но популистката реторика остава почти същата.
Едно от предизборните обещания е да върне възрастта за пенсиониране от 64 на 62 (60 за тези, които са започнали работа на 16 или 17), да предложи заем с нулева лихва в размер на 100 000 евро за стимулиране на покупката върху жилищата, да намали данъка върху наследството за мнозина и да освободи по-ниските доходи от налог, да свали ДДС върху енергията. През 2022 г. икономисти пресмятат, че популистките обещания ще струват на публичните финанси 120 милиарда евро годишно.
Партията предлага финансирането на това грандиозно увеличение на публичните разходи да стане чрез облагане на корпоративните свръхпечалби, както и задържане на някои вноски в бюджета на ЕС. Според бизнеса плановете са в противоречие с конкурентоспособността и просперитета на нацията и ще увеличат допълнително задълженията на страната.
Франция е изправена пред сценарий в стил „Лиз Тръс“, ако „Национален сбор“ триумфира на предсрочните избори, предупреждава преди дни финансовият министър Брюно льо Мер, цитиран от Telegraph. Той се позовава на кризата на британския дългов пазар през 2022 г. и предупреждава избирателите да не подкрепят партията на Льо Пен.
Макрон е центрист, настроен пробизнес, проевропейски, проУкрайна. Льо Пен е националист, популист, анти-ЕС, храни приятелски чувства към Москва. Франция претърпява няколко „съжителства“ в миналото, когато президентът е в различен политически лагер от парламента и правителството. Но никога не е имало толкова силни идеологически противоречия както между Макрон и Льо Пен.
В същото време конституцията на страната ясно казва, че премиерът ръководи правителството и осигурява изпълнението на законите, грижи се за по-голямата част от проблемите вътре в страната. Външната и отбранителната политика до голяма степен са в терена на президента.
Задава ли се приватизация на обществената телевизия
Ако спечели абсолютно мнозинство във френския парламент на предсрочни избори, крайнодясната партия ще приватизира обществената телевизия и радиото на страната. Лидерът Джордан Бардела потвърждава това намерение пред обществената телевизия France 3. Той смята, че по този начин ще се спестят повече от 3 милиарда евро, с които биха могли да се финансират други политики. Разбира се, това няма как да стане веднага, а ще е нужно време.
France Télévisions има 4 национални и 24 регионални телевизии. Radio France е с няколко национални и местни станции, като France Inter е най-популярна с над 7 милиона слушатели дневно.
Бардела обещава и да въведе „презумпция за законна самозащита“ за служителите, замесени в случаи на предполагаемо полицейско насилие, целящи „възстановяване на властта и повишаване на морала“.
Разговорът за приватизацията идва в деликатен момент за френските обществени медии, които са отслабени, след като през 2022 г. Макрон премахва таксата от 138 евро годишно. От тогава общественото излъчване се финансира с малка част от ДДС, но компромисът ще приключи през следващата година. Преди месец обществените радио- и телевизионни оператори стачкуват, след като министърът на културата предлага да бъдат сляти. Профсъюзите на журналистите обвиняват Макрон, че се опитва да пресъздаде ORTF, структурата, която обединява френските обществени медии до 70-те години на миналия век. Тогава липсата на прозрачност и независимост е остро критикувана.
Десният лидер обяви война на футболната звезда Мбапе
Спортистите призовават хората да спрат настъплението на крайно десните
Лидерът на „Национален Сбор“ Жордан Бардела критикува футболната звезда Килиан Мбапе, който призова младите да гласуват срещу „крайностите“ на извънредните парламентарни избори.
Капитанът на френските национали – Килиан Мбапе използва пресконференцията в навечерието на първия мач на отбора си в рамките на Евро 2024, за да отправи политическо послание. „Екстремното се намира на портите на властта. Не искам да представлявам страна, която не отговаря на ценностите ми, на нашите ценности“, казва футболната звезда по повод предстоящите избори.
По-рано и Маркъс Тюрам, друг френски национал, призова хората да се борят, за да спрат идването на власт на „Национален сбор“. „Ситуацията е изключително, изключително сериозна. Тъжно е какво е обществото ни в момента. Всички ние като граждани трябва да направим така, че „Национален сбор“ да не успее“, каза Тюрам
„Изпитвам голям респект към нашите футболисти, независимо дали Маркъс Тюрам или Килиан Мбапе, те са икони на футбола и икони за младите. Но трябва да уважаваме французите и гласа на всеки“, казва младият политик пред френска телевизия. „Когато имаш достатъчно късмет да получаваш много, много голяма заплата, да си мултимилионер, малко е срамно тези спортисти да дават уроци на хората, които не могат да вържат двата края, не се чувстват вече в безопасност, нямат шанс да живеят в свръхзащитени квартали“, допълва Бардела.
Маргарита ДИМИТРОВА