Ружа Райчева е журналист и политически наблюдател. Завършва политически мениджмънт и консултиране в СУ „Св. Климент Охридски“. Преди това се е занимавала с класическа музика и театър, учила е в Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ и Нов български университет. Работила е за два от сезоните на Vip Brother през 2013 и 2014 г. Свири на пиано и китара, била е част от трупа за импровизационен театър. Дъщеря е на социолога Андрей Райчев и на журналистката Виза Недялкова.
– Госпожице Райчева, как изглеждат България и света през погледа на един млад човек, който е сред малкото, занимаващи се с политически анализи у нас?
– В момента съм в Бон и на първи тур лидерът на ХДС Фридрих Мерц не получи необходимото мнозинство, за да бъде избран за канцлер на Германия веднага при гласуването в Бундестага. 18 души от неговата коалиция не гласували „за“, което е доста интересно и не се е случвало досега.
А иначе България изглежда много разделена и хаотична. Има гражданска енергия, която обаче е разпиляна по различни каузи. Прекалено сме заети да се заклеймяваме и сочим един друг с пръст. Няма как да не бъдем в това състояние след последните 5 години, в които живеем перманентно на клики, агитки и групи. Политиците се възползват от това, спускат теми, по които ние да се разделяме. Като пример бих дала разразилия се дебат за изучаването на религия в училище. Тази тема предизвика буря в обществото, а в крайна сметка всички искат едно – децата да учат добре, да бъдат възпитани. Ние обаче се караме в процеса на цялото това нещо.
Светът донякъде е в същото състояние като страната ни. Вземете Румъния например. Там има голям потенциал да се случват по-мащабни промени от тези у нас като това един краен националист, какъвто е Джордже Симон, да стане президент. Те сами се докараха до това положение, защото отмениха избора на Джоджеску и това няма как да не се върне като бумеранг, хората не са забравили за кого са гласували.
– Накъде върви Европа на фона на действията на американския президент Доналд Тръмп? Какви са европейските турбуленции?
– Тръмп е човекът, който чертае линията в днешния свят. Идва време за сериозна реформа, за смяна на ръководството на Европейския съюз, стига да е възможно. Надявам се да има осъзнаване по отношение на политиките. Разбирам, че е много трудно да се разбере, че САЩ не поддържа досегашната линия, и това чупи евроатлантическия съюз. Но все пак ние сме в западния свят, християни сме и Европейският съюз не може да се разпадне току така. Мисля, че хората, които силно поддържаха досегашната политика на западния свят, са в истерия. Чуват се страшни прогнози, които не са верни. Не се случва нещо чак толкова разтърсващо, че да свърши нашият свят и да започне Трета световна война. Да, нещата в световен план са сложни, има опасност от ескалация, но не мисля, че някой иска да се стига до глобален конфликт. Това означава да се приключи с досегашния свят и да минем към хипотезата на Айнщайн за следващата война с лъкове и стрели.
– В този смисъл виждате ли скоро положителна развръзка на войната в Украйна? Тръмп заяви, че много бързо ще я приключи, но засега нещата не вървят в тази посока.
– Уви, тази война не върви към разрешение. Тръмп малко загуби от тази своя риторика, заявявайки, че три дни след встъпването му длъжност войната в Украйна приключва. Той се сблъска с твърдоглавието на украинците и руснаците, нещо, което не може да промени със своите сделки. Тръмп си представяше, че като им предложи неща, които смята за изгодни за двете страни, ще реши въпроса. Някак си обаче пренебрегва факта, че сърцето на тази война е историческо и е спор, който най-вероятно няма да се реши. Ще има временно примирие, някой ще трябва да преглътне тежкия залък и това най-вероятно ще бъде Украйна, защото Америка натиска. Европа също е в губеща позиция, защото е пряко свързана с войната и най-афектирана.
Освен това действията на Тръмп отварят врати за териториални претенции на всички. Днес прочетох, че кандидатът за президент на Румъния Джордже Симон има претенции към Молдова и Украйна. Абсурдно е и Румъния да иска парче от страна, чиито територии иска и Русия. Това силно разклаща досегашния ред. Минахме в нов период, в който е възможно да се воюва навсякъде. Така излиза.
– Какъв хоризонт давате на сегашното правителство? Бихте ли откроили няколко положителни стъпки, за да сме все пак позитивни в тези крайно отрицателни времена?
– Положителна стъпка е, че все пак имаме бюджет и някакви управляващи, които вървят напред и не се карат. Но дотам. Според мен това правителство е междинно, някакъв вид служебно. Ако забелязвате, министрите са някак си инкогнито. Ние ги знам, но те не са всеки ден в медиите, не ни занимават със своите дейности. Опитват се да потушават някакви малки скандали, като уж целта е еврото. Мисля, че същинската цел е преориентирането на световно ниво и нашите политици чакат да видят какво ще стане между Европа и Америка. Досега следвахме и двете, а в момента не е много ясно кого следваме. Еврото не е незначителна цел, но по-важно за политическите лидери у нас е да се преразпределят и да укрепят ядрата си. Наблюдава се леко разпускане в редиците, с изключение на Делян Пеевски, който стяга много здраво хората си. Той се готви за по-голям резултат, което със сигурност може да се очаква при следващи избори. Всички останали някак си губят инерция, и то в този доста слаб парламент, който се лута и харчи времето си в безсмислени изслушвания. Това не носи активи на когото и да било.
– Как бихте определили политическата класа у нас? Хората може би знаят имената на лидерите, но не и на голямата част от депутатите. Как си обяснявате тази анонимност?
– Мразя клишето, че сме се уморили от избори. По-скоро хората се умориха да делегират своето доверие на нови политици, които нищо не правят. Сега правителството е прието донякъде, макар рейтингът му да пада през последните месеци. В обществото се наблюдава търпимост, просто защото не вижда алтернатива. Тук стигаме и до президента Румен Радев. Неговият проект е загатван толкова пъти, че вече започва да губи от това, че нищо не се случва. Освен това има силно изостряне на реториката между него и Бойко Борисов. Диалогът много се влоши покрай пристигането на F-16. Започнаха едни обвинения, които ние никога няма да разберем.
– Как си обяснявате цялата дандания, която се разигра около пристигането на първия F-16?
– Случващото се е много вредно и за армията, също за президента, а и за Борисов. С темата за отбраната не трябва да се спекулира и скандалът с F-16 показва, че диалогът е на много, много лошо ниво и достигна до сърцето на Радев, защото все пак той е летец. Другата тема, която може да гръмне, е тихото „пенсиониране“ на шефа на ДАНС Пламен Тончев.
– Смятате ли, че фамилията ви пречи по някакъв начин, имайки предвид, че баща ви е социологът Андрей Райчев?
– Не мисля така, макар че твърде често ни свързват и привиждат някакви „тъмни“ неща. С баща ми сме две отделни личности.
– Все пак с него не коментирате ли политическите теми на деня?
– Аз коментирам политическата обстановка с всички. С когото и да седна, това е темата, която първо подхващам. Може би дори съм досадна за околните. Във всяко семейство политиката заема централно място. Хората обаче някак си внимават с кого и какво говорят. Настъпила е тежка автоцензура. Все пак има социални мрежи, където си казваме мнението, но страшно много хора остават цензурирани и нямат трибуна да го покажат. Мисля, че същинският проблем е в самото общество, което те заклеймява, ако имаш определено или различно мнение по даден въпрос. Изразът „гледна точка“ стана лош, което е индикация за това, че сме тотално разделени.
– Разделени сме, но и дезинформацията върви много усилено в социалните мрежи. Как обикновеният човек да отсее истината от манипулацията?
– Хората трябва много да четат, гледат и слушат, и то различни източници, включително и такива, които им се струват недостоверни. Имам чувството, че всеки се е затворил в своята медия, където се казва само това, което иска да чуе. По този повод и медиите се изкривяват и започват да „обслужват“ своята публика. Повтарят нейните тези, канят хора, които да ги повторят. Аз се опитвам да разчупя това, но признавам, че не се получава. Хората отказват да слушат, заравят си главата в пясъка. Всеки, който се опита да е по средата и да балансира между двете крайности, страда. Това прави хората боязливи, те не смеят да започнат дебат и да поставят тежките въпроси.
Петя БАХАРОВА