Емблематичният клуб на българските журналисти на столичната улица „Граф Игнатиев“ 4, край чиито маси през годините седят емблематични творци като Богомил Райнов, Райдой Ралин, Стоян Венев, Павел Вежинов, Йордан Радичков, Виктор Пасков и много други, вече отново е собственост на четвъртата власт, т.е. на журналистите. Цели 5 години СБЖ води тежки съдебни битки с некоректните наематели на помещението, които създават там известното заведение „Конфети“, прочуто с италиански специалитети и специален сладолед. На входа на сградата вече висят табели, че помещението се дава под наем.
От Съюза на българските журналисти обясниха, че частен съдия-изпълнител е принудил „некоректния наемател“ дружество „Валедо 1“ ООД да подпише изпълнителен лист за напускане. Управител на въпросното дружество е Веселин Михайлов, а съдружници са Веселин Денков и Христо Дионисиев. Веселин Денков, по-известен като Весо Брадата, е мъжът до манекенката Ивайла Бакалова. Известен е също като ресторантьор, който е бил обвиняем по дела за изнудване, лихварство и подбудителство за убийство. През 2020 година Денков беше задържан на влизане от Сърбия. На следващата година Военната прокуратура внася в съда обвинителен акт срещу четирима души за убийството на бизнес дамата Станка Марангозова, сред които и Веселин Денков, смятан за приближен до хазартния бос Васил Божков. Другият съдружник в заведението е синът на вече покойния бизнесмен Борислав Дионисиев Христо.
„Валедо 1“ подписва договор със СБЖ за помещение с площ от 732 кв. м, като месечната рента е 13 000 евро, което прави по 17,75 евро за квадратен метър. Договорът е сключен през 2008 година, като при подписването Христо Дионисиев е предплатил наема за 6 месеца.
На 4 септември 2020 г. споразумението е прекратено по служебен път. Причината е – СБЖ не получава наеми, а собствениците на „Конфети“ спират да плащат и режийните си разходи. Като титуляр на партидите за ток и вода СБЖ трябва да покрива разходите, направени от ползвателите на ресторанта. „Загубите ни за всички тези години възлизат на над 1 милион лева – каза за „Филтър“ председателят на СБЖ Снежана Тодорова. – Ние се издържаме сами от наемите на имотите си и от символичния членски внос, който внасят нашите членове. Ще заведем дела, за да си върнем парите“, категорична е тя.
Две са делата, които СБЖ печели през всичките 5 години след прекратяването на договора с „Валедо 1“, и въпреки това не може да влезе във владението си. Причината – съдебният изпълнител получава уведомление, че в имота се помещава трето лице – фирма „Баш Груп“ ООД, с управител и съдружник Лъчезар Георгиев Захариев, който е член на Управителния съвет и представляващ Сдружение „Българска асоциация на заведенията“.
„Договорът на СБЖ обаче е с „Валедо 1“ и по никакъв начин владението не е предавано на друго дружество, нито пък има документ, че владението е на друго дружество“, отбеляза адвокатът на СБЖ Виктория Терзиева.
Тъй като наемателят не изплаща задълженията си, на 4 септември 2020 г. СБЖ прекратява договора. Според клауза от този договор той се смята за невалиден още след първия месец с неплатен наем, а са натрупани доста повече месеци. Още един важен детайл по казуса е, че според чл. 7 от изтеклия договор при пребиваване в помещенията без правно основание наемателят трябва да плаща по 500 евро на ден обезщетение за собственика. Нещо, което „Валедо 1“ също не прави, а дължимата сума набъбва драстично.
Като капак, фирмата завежда и дела с претенции за квадратурата, която според наемателя не отговаря на тази, която е по договор. От „Валедо 1“ имат претенции за над 300 000 лв. за надплатени наеми. А Христо Дионисиев твърди, че според тях договорът не е прекратен.
През март тази година председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова изпраща отворено писмо до всички държавни институции. В него тя информира, че един от най-ценните имоти на организацията се ограбва. „СБЖ е собственик на недвижим имот – ресторант на ул. „Граф Игнатиев“ №4 (на пешеходно разстояние от Съдебната палата), към настоящия момент известен като „Джелатерия Конфети“. Този имот е неразривно свързан със СБЖ през цялата история на съществуването му, но днес не можем да ползваме собствеността си“, пише Тодорова.
Месец по-късно сагата приключва в полза на Съюза на българските журналисти. „Важното е, че всичко лошо свърши – каза Тодорова. – Вече влязохме във владение благодарение на адвокат Виктория Терзиева, която намери начин, въпреки че всички ни убеждаваха, че не може да стане.“
В момента в двора на бившето „Конфети“ кипи трескаво изнасяне на мебелировка, а СБЖ вече търси нов наемател. Публикувана е и обява, в която е описано, че се отдават 514 кв.м на партерен етаж плюс сутерен от 218 кв. метра. Обявеният наем е от минимум 24 000 лв. месечно без ДДС. Предвижда се 3-годишен договор с възможност за ежегодно подновяване, който ще бъде сключен само при представянето на тригодишна банкова гаранция. Краен срок за подаване на офертите за участие в наддаването е 24 април 2025 година.
Сградата на СБЖ, в която доскоро се помещаваше и „Конфети“, е собственост на съюза от 1930 година. Имотът е на една от най-апетитните локации в центъра на София и е купен със средства на журналистически съюз. „Всички имоти на СБЖ, които лично аз съм заварила като председател, са запазени и имаме нотариални актове“, категорична е Снежана Тодорова.
Преди 10 ноември 1989 г. СБЖ, както и всички творчески организации, се издържат с пари от творческите си фондове. През онези години членовете на СБЖ освен членски внос внасят във фонда по 2 процента от своите хонорари. Първото нещо, което Иван Костов прави като министър-председател, е да забрани творческите фондове. Това принуждава съюзите да се финансират сами, което води и до отдаване на имоти под наем, както се случва и с Клуба на журналиста на „Граф Игнатиев“.
Дано бъдещите наематели са не само коректни платци, но и хора, които да запазят духа на уникалната сграда в центъра на София, която е събирала навремето знакови интелектуалци. А и СБЖ да си върне загубите от над 1 милион лева, които е претърпяла от злополучния си договор. Случаят е метафора за безнаказаността на крупни бизнесмени, които ползват некоректни търговски практики, надявайки се на нечие покровителство. Очевидно то съществува, защото е действало дълго време, включително през последните 5 години, когато са се водили съдебните дела.
Петя Бахарова
