Златна Костова е сред най-известните преводачи в България, благодарение на която у нас се играят хитови пиеси на Алън Ейкбърн, Нийл Саймън, Тери Джонсън, Мартин Макдона. Нейна е адаптацията на култовия спектакъл на Военния театър „Ножица трепач“. Превела е над 1000 игрални филма, както и прочути сериали, сред които „Напълно непознати“, „Приятели“, „Женени с деца“ и Би Би Си поредиците: „Ало! Ало!“, „Старата гвардия“, „Да, г-н Министър!“, „Да, г-н премиер!“ и др. През годините води авторски предавания в радиа и тв канали. Нейният съпруг – известният сценарист, писател и режисьор Людмил Тодоров, почина през 2023 г. Двамата имат един син.
- Как се представяте пред хората?
Като Златна Костова, преводач. Но когато някой друг ме представя, най-често чувам: „Това е преводачката на „Ало!Ало!“.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Не, защото имам склонност да харесвам хората при първа среща. Рядко ми се случва да не харесам някого и някой да ми направи лошо впечатление – може би имам късмета да се срещам със свестни хора. Обаче вроденият ми алтруизъм често ми играе лоша шега и впоследствие преживявам болезнени разочарования.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
О, да! С такава любов живях 45 години!
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Уви, да. Винаги съм искала да мога да спазвам дистанция, но никога не съм успявала – бързо се сближавам, но често пъти съжалявам и се чудя как да дам „на заден“.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Несправедливост. Самозабравил се човек.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Непрофесионализъм в нещо, с което се захващам.
- Какво може да ви разплаче?
Много неща. Плача лесно – и на тъжни, и на радостни събития. Но това е семейна черта – няма какво да се направи.
- На какво най-често се смеете?
На историите, които си разказваме със сина ми, с приятелки и приятели. Людмил, съпругът ми, умееше страхотно да ме разсмива. Както и да ме вбесява.
- Последната книга, която ви впечатли?
„Посланичката“ на Людмил Тодоров, която трябваше да прочета много по-рано.
- Любим художник?
Харесвам нежността на френските импресионисти. Харесвам много българските художници, особено Иван Милев и Николай Щъркелов. От младите – Калина Тонева, Калина Мавродиева. Харесвам и най-малките и безкрайно талантливи Матилда Финци и Монна Зебилянова – толкова малки и вече завършени художнички.
- Любим писател?
Селинджър, Карвър, Людмил Тодоров.
- Любим поет?
Борис Христов. И поне дузина още и поети, и поетеси – страхотно талантливи българи. От чуждестранните – Робърт Фрост, Емили Дикинсън, Реймънд Карвър.
- Любим певец?
В различни моменти различни певци. Класика, джаз и рок. Александрина Пендачанска, Соня Йончева. Ета Джеймс, Сара Воон, Фреди Мъркюри, Майкъл Джексън, Майкъл Франкс.
- Любим филм?
„Секс, лъжи и видео“, „Излитане“, „Любовното лято на един льохман“, „Валмон“, „Порнографска връзка“, „Привързване“, „Пет секунди“, Father Mother Sister Brother – в последователността, в която съм ги гледала и съм се влюбвала в тях. И страшно много още! Всичко на Форман, всичко на Майк Никълс…
- Любимо тв предаване?
„Кой да знае“, „Рецепта за култура“.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Джаз, класическа и рок.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
За бежова риза за 28 лева. Бях студентка и карах стаж в БТА.
- Политик, на когото вярвате?
Няма.
- Историческа личност, която презирате?
Презрение е силна дума, пък и какво значение има моят отговор? Какво, ако кажа: „Мразя Ленин, Сталин, Путин, Тръмп…“?
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Израснали сме с исторически личности, на които да се възхищаваме. Някои са ни били налагани като ролеви модели в училище, а после са бивали развенчавани и ореолите им на герои са били презрително и неуважително сваляни от историята. Какво стана с децата герои от моето детство? Спомням си колко плаках, докато четях „Повест за Зоя и Шура“. Както и на романа и филма за Митко Палаузов. Спомням си патоса, с който учителката в началното училище разказваше за „подвига“ на Павлик Морозов. Кой може да докаже какви са били личностите, чиито имена са останали в историята? Изпитвам силно възхищение от моите съвременници, които са бъдещи „исторически личности“. Все още историята не ги оценява, а ги оценяваме ние. Между тях винаги ще бъде Кристиан Таков.
- Любим парфюм?
С аромат на жасмин, смокиня, цитруси; или на ирис; или на момина сълза, люляк и липа.
- Любимо мъжко име?
Матей.
- Любимо женско име?
Нямам.
- Какво научихте от родителите си?
Да обичам хората, да откривам най-доброто у тях. Да оценявам таланта и да го признавам. Да се радвам на успехите на другите и да ги поздравявам. Да изпипвам нещата, които правя. Да съм щедра.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Да уважават другите, да се радват на чуждия успех, да са перфекционисти в работата си, да са любознателни, да прощават. Да не се нервират за неща, които са поправими. В последното, уви, се провалям!
- Каква искахте да станете като малка?
Балерина.
- Кое е любимото ви животно?
Котката, но доста често се прехласвам и по кучета, зайчета, пиленца, коне…
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Ръка, която е дала, не е обедняла.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
В магазина за хранителни стоки:
– Имате ли „Рокфор“?
– ???
– Синьо сирене.
– Синьо сирене нямаме, но имаме син салам, сини кренвирши, син кашкавал и син хляб.
- Думата, която използвате най-често?
Израз на възхищение е: Колко хубаво!
- Любимо ястие?
От това лято – кралски скариди в ресторант в Бургас. Или сготвени от мен.
- Любим цвят?
Ту зелен, ту жълт, ту електрик.
- Любимо питие?
Ром „Бумбу“.
- Пушите ли?
Не. Само понякога парфюмирани пурети заради аромата им.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Не помня.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Когато съм си спомняла паролата за някое електронно устройство.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Това никога не е било дилема за мен. Винаги семейството.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Весели, артистични, интелигентни, талантливи, енциклопедични.
- От какво най-много се срамувате?
От поведението на хора, които се излагат в мое присъствие.
- Кой е най-големият ви страх?
Болката.
- Мечтата, която преследвате?
Имам няколко мечти, но не ги преследвам.
- Откъде черпите информация?
От телевизията, в редките случаи, когато гледам. Иначе всичко, което ме интересува, е по афишите.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
С интелигентност.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Ту много, ту малко. По-скоро малко.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Уви, да.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не, трябва ли?
- Вярвате ли в извънземни?
Да.
- Имате ли пророчески сънища?
Да. Когато сънувам червено, знам, че ще ми се случи нещо хубаво. Преди много тежък изпит като студентка цяла нощ се „озъртах“ в съня си за червено и миг преди да се събудя, видях крайчето на къс червен конец. Е, падна ми се единственият въпрос, който бях прочела.
- Кое е любимото ви цвете?
Момината сълза.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Да, котка, спасена.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Емпатията. И още: да признаваш и цениш всичко добро и талантливо, независимо дали идва от теб, или от някой друг.
- Кога предпочитате самотата?
Май никога.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Злословието.
- Борили ли сте се със зависимости?
Да, с шоколадовата. Търпя поражения.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Не си спомням да съм водила битка. Може и да съм, но гледам бързо да изтрия лошите неща от паметта си. От страх да не ме надвият.
- Имате ли хоби?
Имам много хобита, но най-голямото вече е мое постоянно занимание.
- Бихте ли се определили като бохем?
О, да. Дори не мога да изброя колко хора ми идваха на гости в Бургас това лято, колко концерти, пиеси, представяния на книги, изложби и ресторанти посетих, колко купони направих!
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Навсякъде извън София, което винаги е свързано с работа и с НЕпочивка.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Да бъда политик или началник.
- Вярвате ли в късмета?
Да.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
За нищо минало не съжалявам. И все пак – не успях да се срещна с великия Йехуди Менухин.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Бих. Но това става винаги през смях и винаги никой не ми вярва.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Когато нарекох „баба“ майката на едно момиченце и „дядо“ таткото на две бебета близначки. Не бях виновна – хората си бяха на възраст, обаче аз не знаех къде да се дяна от конфуз.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
В съвременната.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Изкуственият интелект, който ще съсипе света.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Едва ли.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Не.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Като честен човек. Вие решете от кои съм.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не.
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Абсолютно толерантна съм.
- Интересувате ли се от спорт?
Да. Обичам да гледам спектаклите по откриване и закриване на олимпиадите, с интерес следя различни състезания и плача на церемониите по награждаването.
- За или против пластичните операции?
Всеки сам решава. Имам толкова операции, наложителни, не козметични, и толкова болка съм изтърпяла, че не мога да се начудя как може човек доброволно да се подложи на козметична интервенция, особено ако не се налага.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Твърдо. Бяхме студенти, а купоните сред състудентите на съпруга ми Людмил Тодоров никога не спираха. Една вечер след купон при Георги Дюлгеров, в чийто клас беше мъжът ми, останахме в дома на професора и понеже бях в напреднала бременност, Жоро ме сложи да спя на отделно легло – въпросното твърдо легло, което никога няма да забравя.
- Доволна ли сте от заплатата, която получавате?
Да. Човек трябва да е доволен от парите, които печели, ако те му стигат за нормален живот. Никога няма да разбера ламтежа за пари или за каквото и да било друго.
- Страхувате ли се от новото начало?
Доколкото всяко начало е промяна, а всяка промяна е стрес, да, страхувам се.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Иска ми се да отида в тази или онази страна, но не съм мечтала да живея на друго място – нали живея в България. Мисля, че хората, които живеят в друга страна, не живеят там, защото са мечтали за конкретната страна, а защото така са се стекли обстоятелствата. Всъщност, да, мечтая да живея в една спокойна и уредена България.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Много са, повечето щастливи, които няма да забравя. Други – смешни, които обичам да си спомням. Трети много тъжни, които искам да забравя, но те, уви, засега остават незабравими.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
50-те дни преди мъжът ми да си отиде от този свят.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че ще се случат хубави неща.
- Как си представяте света след 100 години?
Не мога да си го представя, защото не виждам нищо, което да ми е познато като вид.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Как с кого? Нали островът е „самотен“? Сигурно ще се хвана да опитомявам риби.
- Можете ли да простите изневяра?
Да.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Да, в сънищата си.
- Привърженик ли сте на брака?
Да.
- Романтична ли сте?
Да.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Привечер.
- На кой народ симпатизирате?
На испанците.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Как е възможно?!! И в случаи, когато е израз на възторг, и в случаи, когато е израз на крайно възмущение.
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С когото съм искала, съм разговаряла.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че хората държат на думата си. Че човек, с когото съм в някакви отношения, може да ме излъже или измами. Че хората са грамотни и интелигентни. Че хората разбират… Не ми е приятно да изброявам.
- Кога свършва детството?
Може и никога да не свърши.
- С какво никога не искате да се разделите?
Аз съм Телец и не искам никога да се разделям – нито с любими хора, нито с любими животни, нито с предмети.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Прави само това, за което имаш талант, което ти доставя удоволствие и радост, и което искаш. Само това, което можеш да правиш с любов и което не можеш да не направиш.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Понякога вярвам.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не. Макар че скъпата Алена (RIP) преди много години ми беше правила хороскоп.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не, но когато някой друг ми го върже, го оставям. Този въпрос означава ли дали съм суеверна? Ако означава – да, много съм суеверна. След толкова неблагополучия, през които съм минала, наистина не знам какво може да се случи утре и в този смисъл не смея да правя дългосрочни планове – дори срокът да е вдругиден!
- Каква е представата ви за щастие?
Всички хора, които обичам, да са здрави, засмени и наблизо.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Без болка.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
И да искам, и да не искам, ще ме запомнят със смеха, който сме изсмели заедно.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg