Чарлз Хю СМИТ
Живеем в златната ера на Спектакъла: каквото и да е останало от същността на политиката, то се губи в безкрайния парад на чудати театрални представления, финансите са доминирани от постановки на медийно обиграни директори, които обявяват следващия продукт за трилион долара, а в интернет целият свят е сцена за всеки. Френският философ Ги Дебор очерта значението на зрелището в едно общество и икономика, които все повече зависят от изкусност, а не от автентичност, в творбата си от 1967 г. „Обществото на спектакъла“. Ето как Дебор описва книгата в следващия си труд от 1988, „Коментари върху обществото на спектакъла“: „През 1967 показах какво всъщност е модерният спектакъл: автократичното господство на пазарната икономика, която е придобила безотговорна суверенност, и съвкупността от нови техники на управление, съпътстващи това господство“.
Дебор излага начин да разберем как обществото е било погълнато от икономическите сили, по-специално пазарите, ръководени от корпоративно-държавния апарат. Това устройство менажира населението, превръщайки всичко в спектакъл, който според Дебор не е „реалният живот“, а представление, което пасивно приемаме, без да разбираме как то преобразува нашата идентичност и социална тъкан от „да бъдеш“ в „да имаш“, т.е. да купуваш и притежаваш неща, които изобразяват какво сме. Въпросното представяне се управлява от технократична експертиза. Това, което наричаме пропаганда, маркетинг и наратив, за Дебор са всички аспекти на спектакъла.
Спектакълът като симулация или факсимиле на „реалния живот“ говори за дълбока отчужденост: ние пасивно го гледаме и консумираме като истински живот, без да разбираме, че всичко се управлява, за да поддържа доминацията на онези, които се възползват от системата.
Това отразява много сродни идеи (например филмите „Матрицата“), симулацията се представя като автентично „истинско нещо“, и концепцията на Маркс за отчуждението, при което работникът е отделен от продукта/стойността на своя труд.
Основната идея тук е, че Спектакълът е неавтентичен, фалшив, симулация, заместител на същността, който създава особена нереалност. Това са темите, които изследвам в моята книга Ultra-Processed Life.
Цялата привлекателност на социалните медии може да се разглежда като персонализиране на спектакъла, тъй като всеки от нас придобива аудитория и влияние, превръщайки себе си и живота си в нереални представи.
Ето някои осветляващи цитати от Дебор: „Тъй като спектакълът замества реалния живот с такъв, който е невъзможен за директно преживяване, той предоставя рамка, в която масовите измами и лъжи могат последователно и убедително да се представят като истина; Той е пресъздал нашето общество без общност и е попречил на способността за общуване. Такива процеси и техните последици в крайна сметка означават, че хората не могат да изпитат истински живота: те са се превърнали в зрители, обречени на бедно състояние на неживот“.
Дебор обяснява, че икономиката, подчиняваща обществото, първо се е проявила като „очевидно деградиране на битието в притежание“, при което удовлетворение вече не се постига чрез това, което човек е, а само чрез това, което купува и показва. С ускоряване капитулацията на обществото пред икономиката, преходът от битие в притежание преминава „от притежание в показност“.
Следователно експертите вече не трябва да бъдат такива и да притежават познания, а само да изглеждат като експерти. „Всички експерти служат на държавата и медиите и само по този начин постигат своя статус. Всеки следва своя господар, тъй като предишните възможности за независимост са били постепенно сведени до нула от настоящата организация на обществото. Най-полезният експерт, разбира се, е този, който може да лъже.“
„Неясното усещане за настъпила бърза инвазия, която е принудила хората да водят живота си по съвсем различен начин, сега е широко разпространено; но то се преживява по-скоро като необяснима промяна в климата или някакво друго природно равновесие, промяна, пред която невежеството знае само, че няма какво да каже“ – Дебор.
Това ми напомня за един коментар от френския писател Мишел Уелбек: „Имам впечатлението, че съм хванат в мрежа от сложни, дребни, глупави правила и че съм подкаран към един унифициран вид щастие, което всъщност не ме прави щастлив“.
Уповаването на зрелища за създаване на своеобразна нереалност може би не е само съвременно явление. Ако си спомним екстравагантните зрелища в късната Римска империя – битки в Колизеума, състезания с колесници и т.н. – израз на сила, която вече не беше истинска.
В реалния свят мощта на Рим произтичаше от вноса на пшеница от Северна Африка, доходната търговия с Близкия изток и Индия, сребърните мини в Испания, добре обучените и снабдени легиони. Щом тези източници западнаха или се сринаха, зрелищата в Рим вече не бяха проява на сила, а показване на сила, която бързо се разпадаше в околния свят.
Помислете как изкуственият интелект се представя като автоматизирана експертиза. Но не е ли AI просто симулирана експертиза, която служи на държавата и медиите в един нов театър на Спектакъла?
Чарлз Хю Смит е американски писател и журналист, създал през 2005 година популярния блог Of Two Minds. Философ по образование, той е автор на 27 книги за икономиката, обществото, AI, образованието, работата, финансите, заблудите, хаоса и предизвикателствата на съвременния живот.