16.4 C
София
вторник, 27 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Знаково интервю на Иван Иванов: Няма къде да избягам


Кристина ПАТРАШКОВА

Той беше различен. Един от малкото български актьори, които бяха вътрешно свободни. Говореше срещу сценаристи и режисьори, живееше бохемски и отказа да остарее на екрана.
Оттегли се в село край Панагюрище. Понякога ми се обаждаше късно вечер по телефона Говореше за цветята в двора си, за стиховете, които пише. Звучеше странно, като човек, който не иска да се нагоди към този свят. Някак си бе в противоречие с морала му.
А бе кумир за поколения през 70-те и 80-те години. Докарваше момичетата до истерия с „Всичко е любов“. Всеки на негово място би експлоатирал тази слава докрай. Не и той. Във „Всичко е любов“ героят му казва нещо забележително: „Аз не знам какво е щастие. Знам така – ако човек иска нещо да се повтори, значи му е било хубаво“.
С Иван Иванов на екрана беше много хубаво. През годините съм правила с него различни интервюта. Уговарях ги трудно въпреки приятелството ни, защото той не обичаше да се изказва публично. Прекарвали сме часове в столично заведение в кв. „Иван Вазов“, където живееше. Докато говорехме, понякога пишеше кратки стихове на салфетка.
Предлагам ви част от разговорите, които водих през годините с Иван Иванов, актьора, който вярваше, че всичко е любов.

– Вярвате ли, че душата може да оцелее днес?
– Душата е свързана с човека. Когато той боледува, и тя е болна, когато той е в заблуда, и тя е в заблуда. Душата оглупява, когато човек е глупав. Но духът е друго нещо. Работата на душата е да опознава духа и да се сеща за него. Работата на човека е пък да отгледа, да култивира душата си. Според мен душата е материално понятие, не е някаква субстанция.

– Известен сте като човек, който предпочита усамотението. От какво искате да избягате?
– Няма къде да избягам. И го знам. Хората, които мислят, че бягат , като се местят физически от едно място на друго, се лъжат. Например – качваш се на колата и изминаваш стотици километри. Стигаш донякъде, но там пак си със себе си. Затова се опитвам да бъда съществен на мястото, където съм. И на друг глобус да отидеш, пак ще е същото.

– Тогава какво трябва да правиш?
– Не да бягаш, а да се връщаш към себе си. По-важно е да се подготвяш за завръщането в глобален мащаб. Защото ние сме смъртни хора.

– Кои са мислите, от които най-много се страхувате?
– Аз просто се страхувам от мислите. Само те ме плашат. Защо ли? Сигурно, защото съм глупав човек. Човешките мисли са толкова променливи, че не можеш да ги уловиш. Те са безобразни, нямат начало, край, среда, нямат форма. Те са нахални. Не знам по-нахално нещо от човешките мисли. И те често раждат само рояци глупости и безобразия, фантазират щуротии. Затова мъдреците се опитват да се преборят с мислите си.

– Не смятате ли, че развитието на човечеството се дължи и на някои добри мисли, които се пръкват в нечии глави?
– Според мен не е възможно човек сам да роди добри мисли. Това винаги става с чужда помощ. Без ябълката Нютон нищо не може да измисли. Затова се казва: той получи просветление. Само сияйният, просветеният ум говори, а не каканиже.

– Явно се интересувате от философия?
– Да, аз обаче не съм философ, а само давам воля на сърцето си. Защото какво да правя? Проблемът на големите философи е, че се зариват в томове книги. А те тежат. Мистиците не се занимават с книги, а със сърдечни неща. Уверил съм се, че ако отвориш сърцето си, можеш да откриеш истинските знания. Сърцето винаги ти дава съвършените отговори.

– Кой е най-съвършеният отговор, до който сте стигнали?
– Не съм го казал аз, но ми харесва: Чудото – това съм аз.

– Вярвате ли в промените в обществото?
– В глупости въобще не вярвам. Не смятам, че има съществени промени в това, което е било преди 15 години, да речем, и сега. Ще ви кажа нещо, което съм написал. „Истина е. Обичай, люби, радвай се. Не завиждай. Не мрази. Радвай се. Благодари. И радвай се. Имаш достатъчно. Истина е. Радвай се. Знай, че те обичат. Повярвай. Радвай се. Не е истина написаното без сърце. Не е истина казаното без сърце. Не е вярващ вярващият без сърце. Няма общност и братство, докато не сте едно. Сърце трябва. Едно е всичко. И същото е. Истина е.“

– Вие сте изкушен от литературата. По какво се различава тя от киното? По-истинска ли е?
– Литературата, поезията, киното и всяка човешка дейност са шизофренни занимания. Аз съм против правилата. Вярвам единствено и само в човешкия дух, а той няма професия и е отвъд амбициите и желанията за постигане на професионален стандарт. Но в стремежа си човек да добие популярност, слава, почести и монетен звън, той се превръща в поет, в писател, в производител на цветя. В това няма нищо грозно, отвъд него е духът. Той съдържа знанието, патилата и бъдещето на всички нищожни амбиции.

– Къде откривате проявите на свободния дух в наше време?
– Не виждам такива прояви. Но има хора, които притежават свободен дух, и това ме прави щастлив.

– В какви моменти откривате вътрешна хармония?
– Няма вътрешна хармония, ако не си едно с всичко останало. Тя е съзвучна с хармонията въобще. И това добре го знае всеки човек, заспивайки, пробуждайки се, в случаите, когато има стрес. Човекът е благословено същество, на което трябва да се случват много неща, за да усети колко е красив. И тогава животът и така наречената хармония престава да звучи кухо и се превръща в музика, в ангелски хор.

– Няма ли илюзии, с които сте се разделили?
– Никога не съм живял с илюзии.

– Пишете ли нещо в момента?
– Написах нещо. Сега ще го прочета: „Трябва да се живее със знанието за това, че всички случки от миналото, които са се случили, и всички случки от бъдещето, които ще се случат, се случват сега. И това е истина“.

– С какви хора споделяте идеите си?
– Нямам кръг от хора около себе си. Иначе имам много приятели, но те не подозират това.

– Връщате ли се в мислите си към киното?
– То е купон. Тъжно ми е, когато виждам колеги и приятели, които са се вторачили в така наречената професия. Иначе харесвам съсловието, разбирам му живота. Просто искам да кажа на колегите да са по-спокойни, да не се взират толкова в слава, почести, награди. Те са красива порода човешки същества.

– Казвали сте, че нашите драматурзи не могат да разкажат просто и ясно една истинска история.
– Да разказваш е сериозна дарба. Чехов в миниатюрите, в разказите и пиесите е безспорен фаворит. Той разказва кратко и много ясно. Не познавам по-красноречив разказвач. Тайната вероятно е в божествената дарба, която дарява човека със знанието да говори. За това няма университети. Киното също е говорещо, освен че е визия. И при него работата започва от сценария. Тоест трябват говорещи хора, дарени от Бога.

– Къде изчезнаха те?
– Не са изчезнали напълно. Азбуката започва с „а“, „б“. Когато си знаещ и говорещ човек, започваш наистина от „а“, а в обратния случай, започваш от „ъ“. И не се получава. Просто не се разбира, че киното е измишльотина на ума. Умът пък е най-голямата измислица, с която Господ се забавлява с човека. Киното е безобразието на ума, то е неговото безчинство, шизофрения. Умът е даден от Бога за развлечение, той е ненормален и никога не е на себе си. Киното си е абсолютна шизофрения, диво мислене.

– Значи киното не въздейства, не изпраща послания?
– Естествено. То е просто шизофренно забавление и нито помага, нито пречи. Киното е семки и това никой не може да го разбере. То е хоп-троп и т.н.

– Като че ли не се възхищавате от киното?
– Не мога да падна на колене пред него. Аз съм си прав човек. Това е все едно да падна на колене пред един велосипед. Мога да падна сутрин, като изгрее слънцето. Но и това не правя. Абе, стойте прави. Ако ви болят коленете, слагайте килимчета, да не се ударите преди падането. Но и да падате не колене пред някакви измишльотини, е пълен абсурд. Това не е човешко състояние на духа.

Прочетете цялото интервю на сайта за изкуство bgart.bg.

Последни новини

- Реклама -