„Когато промениш коренно живота си, както го направихме ние, е трудно да говориш за завръщане. Като всеки актьор и аз съм суетен, но в един момент си дадох сметка, че трябва да потисна това в името на 11-годишния си син. Реших да погледна живота през неговите очи“, заяви Васил Василев-Зуека, който ще участва в шоуто „Като две капки вода“.
Непосредствено след завръщането си в България и броени дни преди големия финал на „Като две капки вода“ на Националния стадион „Васил Левски“ Зуека гостува в студиото на „нова тв“, за да сподели как се подготвя за мащабното събитие и разказа повече за предстоящата си изложба „Моят Дон Кихот“, която ще представи на 14 май в София.
Той разказа интересен епизод от „издирването“ му в Испания.
„Град Зуека е реално място в Испания. И когато Рачков и Геро са ме търсили в Испания, за да ме поканят да се завърна за големия финал на „Капките“, хората там действително са се опитвали да ги насочат къде точно се намира той. Градът е в посока Барселона и на около 200 км от мястото, където живеят аз“, разказва Зуека.
И признава, че се е наложило да префасонира своя график и този на семейството си, за да се завърне и да излезе на сцената на финала на „Като две капки вода“ на Националния стадион „Васил Левски“ на 18 май. Синът му, който пътува заедно с него, пропуска училище. „Оказва се, че четири години не са кратък срок. Колкото и кратко да изглежда времето, си забравил много неща. Има един трепет за това дали ще се справя на стадиона. Разчитам на колегите си, които са огромен екип и ще ми помагат за всичко. Реално ще имаме само една репетиция преди да изляза на сцената. Не ме притеснява броят хора, които ще бъдат там. За мен това няма значение – ангажиментът е един и същ, независимо дали те гледат двама, трима, десет или 40 хиляди. Има неща, с които човек трябва да се съобразява, но в крайна сметка това е част от професионализма“, категоричен е той.
Зуека е категоричен, че е намерил своето място в Испания, както и неговия син и не възнамерява да се завръща в телевизията. „Сега имам ново професионално предизвикателство и това са моите картини. Интересно ми е буквално да откривам топлата вода, защото, въпреки че рисувам от малък, това е един свят, който се опитвам да откривам сам – без преподаватели. А това е много трудно. Доверявам се на своя критерий, изграден през последните 35-40 години. Така че ако на мен не ми харесва дадена картина, не я пускам. Оставям я да отлежи и я поправям. Моите картини са театрални. Самият начин, по който формирам идеята си, преди да почна да рисувам, е действеният сценарий, който правим в театъра.“
Зуека ще зарадва почитателите си на родна земя с нова изложба, която носи името „Моят Дон Кихот“ и ще бъде изложена на 14 май. „Моят Дон Кихот“ е човекът с главно Ч. И винаги е бил той. Човекът на 21 век. Човекът, когото политиците вкараха във време, за което не е подготвен. И както Мигел де Сервантес е представил своя Дон Кихот като човек, изпреварил своето време, така съвременният човек е поставен в ситуация, в която не е неговото време. Нито технологично сме на правилното място, нито сме в златните 90-те, когато всички работеха заедно за прогреса и мира. В момента светът е нестабилен. Но човекът навсякъде е един и същ. Испанците са като нас, германците – също. Но те са поставени в други обстоятелства и реагират по различен начин.“
„За мен вятърните мелници, с които се бори Дон Кихот, са метафора на човека. На битката му със себе си, със системата и с всички останали човеци срещу него и имат свои стремежи и предизвикателства. Борбата с мелниците никога няма да приключи или да бъде спечелена. Една от картините в изложбата ми е такава – изобразява мелница от хора.“
Зуека споделя, че следи какво се случва в България, но е категоричен, че е взел правилното решение за семейството си да живеят в Испания. „За съжаление, виждам промените в България в отрицателна посока. Страната ни винаги изчаква и избира грешната посока. Политическата обстановка е особена. Тук винаги трудно се случват нещата.“