Любомир Дацов е роден на 2 май 1965 година. Завършил „Планиране и прогнозиране на икономическите системи“ в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. до 2009 г. Започва като специалист в отдел „Бюджетна политика“ директно от студентската скамейка по покана на свой преподавател. Отговарял е за бюджета, координацията на еврофондовете и икономическата политика. Зам.-министър на финансите в кабинетите „Сакскобургготски“ и „Станишев“.
Името му се свързва с реформата на публичния сектор и въвеждането на бюджетните рамки в България и бюджетиране, ориентирано към резултати.
-Вече е ясно, продължаваме със сегашния бюджет за неопределено време. Това опасно ли е, г-н Дацов?
-Не е добре за държавата, защото политиците трябва да си дават сметка какви послания излъчват. Например за мен сигналите са изключително лоши, защото правя връзката с началото на 90-те години. Тогава имаше актуализацията на бюджета по няколко пъти и той никога не беше приеман навреме. До 95–96-а няма година, в която бюджетът да е гласуван навреме, по-рано от април. Невъзможността да бъде намерено съгласие и обединяваща точка, е лошо послание.
Имахме подобен случай да бъде удължено действието на бюджета, но разликата е, че сега няма нито една цифра. Това е направено, за да се избегне влизането в подробности между двете четения. Като казвам подробности, имам предвид да не се правят предложения за промяна на рамката и на политиката. Това, което сега ще се гласува, е закон, чиято идея е да даде право на служебния кабинет да извършва разпоредителни действия за времето, в което няма редовно правителство.
-Но тази ситуация може да продължи чак до пролетта, пък нещата са доста по-различни, отколкото година по-рано, когато е приет този бюджет. Най-малкото инфлацията е в пъти по-голяма. Ще има ли пари за пенсии, за социални плащания и т.н.?
-Аз съм щастливец, че не съм политик в момента, защото политиците са в изключително трудна ситуация – между това, което трябва да правят, и това, което би им гарантирало преизбиране, има голяма разлика. Голяма част от говоренето е съсредоточено върху увеличаване на определени параметри, осигуряване на необходимите условия на живот на най-бедните и т.н. Всички тези лозунги няма как да станат, ако има редовно правителство и то да носи отговорност за хазната. Бюджетът за следващата година трябва да бъде с намален дефицит, не повече от 1–1,5%, т.е. трябва да бъдат положени значителни усилия да бъдат съкратени определени разходи, да бъдат минимизирани или замразени. Това е точно обратното, което много хора си говорят. Ако искаме да овладеем инфлацията през следващата година, трябва да имаме рестриктивна политика. Този бюджет беше правен с идеята, че живеем в свят, където парите нямат цена, защото лихвите бяха нулеви. Но нещата се промениха и лихвените проценти тръгнаха значително нагоре, те ще продължават в тази посока. От друга страна, няма политик, който да направи правилните неща и след това да бъде избран. Хората харесват някой нещо да им подарява.
-Кои разходи трябва да бъдат намалени?
-Не е толкова просто упражнението и не е експертен проблем, а е въпрос на идеология. За да направиш подобно нещо, трябва да си управляваща партия. Ако искаме да свием инфлация и да стабилизираме икономиката максимално бързо, е необходимо фискалната и монетарната политика да са в една посока. Когато централните банки вдигат лихвите нагоре, за да оберат свободните пари, бюджетните политики трябва да намаляват разходите. За съжаление, не виждаме подобна история, всички говорят за увеличение на разходи, за подпомагане, но не си го представят как точно ще стане. Необходима е политика на затягане. Но различните групи ще бъдат засегнати по различен начин от инфлацията и от намаляване на икономическата активност, трябва да я има социалната функция на държавата. Тъй като парите не са толкова много, важно е те да бъдат насочени в определени посоки и да има някакъв подоходен праг. Да е много ясно къде отива този ресурс. Ако погледнем помощите за бизнеса – това е изсипване на едни пари, без да е ясно кой има нужда, без да се знае какъв е ефектът. Резервите са точно в средствата, които отиват за подпомагане на бизнеса, защото до края на годината те ще достигнат 10–11 милиарда лева. Никога не се е случвало подобно нещо! Тази помощ е най-неефективна, защото продължи ли повече от една година, тя се превръща в субсидия. Но започнеш ли да субсидираш, изкривяваш пазара. Още в началото, макар бърз и закърпващ положението, този подход беше доста неправилен.
– Значи помощите, които се предоставят за бизнеса, са буфер в бюджета и биха могли да се прехвърлят за социални нужди?
– Защо да бъдат прехвърлени?! Социалните помощи и другите плащания нараснаха прекалено. Един от проблемите е, че през последните две години някой искаше да флиртува с определен тип от хората и голямата част от инфлацията освен на цените на енергоносителите се дължи и на разхлабената политика и здравото помпане на пенсии, подпомагане на работни заплати. Средното нарастване на пенсиите е между 90 и 110 процента спрямо 2019 година, а инфлацията с всичките натрупвания за това време не е повече от 40 на сто. Специфичното е, че доходи не могат да бъдат връщани назад. Не си представям как може да се намалят пенсии. Ние имаме в бюджета няколко буфера и е въпрос на подход. Служебното правителство задържа разходите на това ниво, оставя да се реализират по-високи приходи и в резултат дефицитът намалява.
-Какво е вашето усещане за следващите месеци и как бихте нарекли бюджета, в рамките на който ще работи държавата?
-Няма цифри, това е просто продължение. Бюджет се прави от мнозинството в парламента, той е политика, не е счетоводно управление. Много хора си мислят, че това са едни пари, които трябва бъдат похарчени. Това не е така. Зад всяко нещо стои виждане за управлението на икономиката. При положението, че няма съгласие за правенето на правителство, сегашното положение е възможно най-доброто решение. Макар Народното събрание да няма основание да извършва промени в параметрите, да вкарва цифри и да се гласуват допълнителни разходи, аз се съмнявам, че политическите партии няма да го направят. Но на парламента започна да му става навик да нарушава Конституцията. Стане ли така, няма да се учудя, ако някой сезира Конституционния съд.
-Има ли опасност да навлезем в дългове спирала, т.е. безконтролно да се теглят заеми?
-Всеки трябва да знае, че няма дълг без дефицит. Ако продължаваме с високите дефицити, има опасност и от влизане в дългова спирала. В момента лихвите растат нагоре и взимането на всеки нов заем при тези обстоятелства ще бъде с много по-голяма тежест, отколкото преди. Засега няма никаква опасност, Министерството на финансите се държи много разумно.
-Възможно ли е България да стане част от еврозоната през 2024 година?
-Еврозоната може да бъде постигната, но въпросът е дали искаме да направим това, което трябва. Влизането в ERM II, т.нар. чакалнята, е политическо решение, но за еврозоната трябва да се изпълнят критериите. Смятам, че изискванията за дефицита и за лихвените проценти не би трябвало да ни създават проблеми. Но остава инфлацията, защото у нас тя е три пъти по-висока спрямо средната за еврозоната. Може ли да бъде шоково свалена инфлацията? Да, може. Друг е въпросът дали тези мерки са приемливи.
– Основното е да бъде намалено потреблението?
– Да, така е и според науката. Ако махнем времето на Ковид пандемията, никъде в Европа не са раздавани пари, така както при нас.
Вярно е, че няма редовно правителство, но служебният кабинет трябва да започне курс на преструктуриране и да има ясна политика в енергетиката. За да е по-лесен преходът към енергоефективни мощности, средствата не бива да бъдат раздавани на калпак, включително и на „Лукойл“.
А накрая не бива да забравяме, че кризите имат и лечебен, изчистващ ефект.