„Петрови в грипа и около него“ – най-новата премиера за сезона в Народния театър, е приключение за почитателите на експериментите. Спектакълът на режисьора Боян Крачолов по нашумелия едноименен роман на Алексей Салников се случва в различни пространства – отвън навътре, като оскъдната публика навлиза все по-дълбоко в текста, драматургията и сградата. Режисьорският подход вече се обозначава със специален термин „променаден театър“ – 90-минутна екзотична разходка с удобни обувки и повишено внимание, която благодарение на текста, се превръща в мисловно и духовно занимание.
Шоуто започва на партера. Александра Василева посреща край гардероба само 20 зрители, за да им обясни, че всичко е изненада, не бива да търсят сюжет, защото важен е само пътят. Не трябва да пипат нищо, докато се придвижват сред потайностите – и да не се притесняват, че няма да разпознаят знаците. После групата се отправя към огромната дървена порта от към улица „Иван Вазов“, през която по подвижен мост вкарват декорите. И тук Иван Николов – кадър на „Сфумато“, подхваща истинското действие. Неговият герой е дух покровител – нещо като извънземен, който жонглира със съвсем земни фрази и философии, облечен официално като проповедник. Миниван забива спирачки на отцепеното от полицаи платно и от него буквално се търкулват двама солидно наквасени персонажи, от чието поведение се разбира, че народът се е отдал на новогодишните запои – не че две-трети от руснаците са трезви в останалите дни от календара. Има и ковчег, в който периодично някой ще влиза и излиза.
После всички вкупом – и таланти, и поклонници, се устремяват към широк и висок коридор, където духът покровител, авто монтьорът Петров, в чиито омърляни дрехи е Александър Кънев, и Валентин Балабанов – третият герой в заверата за водка, се впускат в социален дебат. От него става ясно, че интелектуалците винаги изостават, докато светът се движи напред, че демокрацията е илюзия, парламентаризмът е кофа с лайна, а президент става този, който иска да управлява, а не, който го може. В крайна сметка стигат и до традиционния призив за революция – преди да се озоват пияни под импровизираната маса, край която дрънчат празни бутилки и лозунги.
Покрай цялата дандания се разбира, че всичко живо е грипясало, а Петров е толкова зле, че нагълтва аспирин, произведен през 80-те години. Жена му, библиотекарката Петрова – в ролята е Надя Керанова, и синът им, който не се появява, също са болни. За да чуят телефонния разговор между Петрова и момчето – акцентиращ, че и следващите поколения в Русия са обречени на феодалната инерция, зрителите сядат за кратко на пейки под голямата сцена. Така започва материализацията на виденията, родени от високата телесна и емоционална температура. Звучат брутални реплики, които никой не изрича в „нормално“ състояние. Вирусът – сензационният роман излиза много преди пандемията, изкривява и взривява реалността. Петрови са толкова освирепели и вампирясали от битието си – в комунизма и перестройката, че не могат да се трогнат дори от болното си дете.
Следващите локации отвеждат в коридорите на театъра и разкошното бароково фоайе на първи балкон. Ненчо Костов влиза в кожата на непризнат литературен гений, който напразно тропа по вратите на издатели и редактори в очакване да публикуват писанията му. Обвиняват го в плагиатство, а той иска да се гръмне и с двата си пистолета в своята незначителност, тъй като знае точно какво ще го сполети през идващите години – досадна съпруга, непоносим брак, ревящи деца, повтарящи се в своето консуматорство, пошлост и безнадеждност дни. На връх самата Нова година двамата Петрови не смеят да извикат Бърза помощ, въпреки ескалиращата температура на младши. Те са толкова фрустрирани, че се отдават на див секс. Междувременно ескалира и агресията, а костенурките нинджа, любимите на невръстния Петров, изглеждат все по-милитаризирани. Може би като потвърждение на прозрението, че варварите идват винаги от север.
За финала публиката сяда на авансцената – пред голямата завеса, от където наблюдава как Петров болезнено, безмълвно и безпомощно се оставя да му нахлузят каска на главата и да му тикнат Калашников в ръцете.
Дефилето в Народния театър е добре организирано и изчислено – всеки зрител сам избира гледната точка и докъде да скъси дистанцията с актьорите, които дори физически приобщават към ставащото в момента. Чудесно впечатление прави Александър Кънев – най-добър е сред дошлите от Плевен.
Романът на Алексей Салников е тотален хит в бившия СССР
Романът на Алексей Салников „Петрови в грипа и около него“ е писан през 2016 г., но не като предчувствие за КОВИД-19, а като пейзаж на съветския абсурд, който остава непоклатим, въпреки промените в света. Дебютът бързо се превръща в хит, защото за разлика от много други писатели орденоносци, възпяващи героичното минало, авторът прави дисекция на по-близък до съвремието период на СССР. Сюжетът привлича още един забележителен творец – кинорежисьора Кирил Серебренников. Филмът му „Петрови в грипа“ през 2021 г. е в официалната селекция на кинофестивала в Кан. Той го снима в строги ограничения, тъй като дълго време е под домашен арест, а след това е осъден на три години условно „за присвояване на средства“. Серебренников работи по сценария, докато е обвиняем, след което – въпреки доказателствата за невинност, трябва да плати 10 хиляди евро. В лентата участват драматургът Семьон Серзин, Чулпан Хаматова, напуснала Русия като протест срещу войната в Украйна, Юрий Колоколников от „Игра на тронове“, поп звездата Иван Дорн, Юлия Пересилд, която се изявява в „Салют-7“, първия филм, осъществен в условията на безтегловност. На екрана фантасмагорични кадри въвеждат в съзнанието на героите, блъскащо се в идиотски ситуации, резултат от мъглявата и истерична среда. Безумното настояще се смесва с трескави халюцинации от соца. Апокалипсисът сякаш е чудесна почва за екзистенциалната еуфория, всекидневно подгрявана от алкохола. „Най-смешното сега е истината“, пише неслучайно Алексей Салников.
