Иван Лечев: Като дете обичах повече да чета и свиря, отколкото да играя футбол

Едва ли има българин, който да не знае кой е Иван Лечев. Учил цигулка в класа на баща си проф. Боян Лечев, днес Лечев-младши е сред най-талантливите китаристи. Дългогодишният му музикален път преминава през редица успешни групи като „ФСБ“, „Стари муцуни“, „Фондацията“ и „Обичайните заподозрени“. С последните две през лятото изнесоха концерти, които продължават и през есента. Тази година „Фондацията“ отбелязва 55 години от създаването на „Щурците“ и подготвя голям концерт на 30 ноември в НДК. Освен това Иван Лечев е ментор в новия сезон на „Гласът на България“ по Би Ти Ви.

•  Г-н Лечев, за шести път сте ментор в „Гласът на България“. Променят ли се през годините кандидатите за шоуто?
• Всяка година са различни по своему, но сега има няколко участници, които никога преди в живота си не са пели пред хора. Обикновено идват такива, които малко или много вече са си повярвали, че могат да пеят. А сега имахме човек, който за пръв път излиза на сцена. Преди това е пял в компании, пред приятели и всъщност те са го навили да се яви. А човекът пееше страшно хубаво. Най-смешното беше, че той сякаш сам се изненада от себе си. Като че ли не можеше да повярва колко добре се справя. (смее се)
•  Поддържате ли контакт с участници от минали сезони?
• Поддържам с тези, които имат желание. Опитвам се да помагам с каквото мога. Но както са казали великите Илф и Петров, спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Даваме на едни талантливи хора летящ старт, но след това какво ще стане зависи от самите тях. Те имат възможност, запознавайки се с нас, да ни ползват като консултанти във всякакъв вид. Понякога това се случва, друг път – не.
• Миналата година Галена ви отне победата. Сега по-мотивиран ли сте за първото място?
• Никога не преставам да съм мотивиран. Тя просто имаше едно бижу в лицето на Петя Панева. Мисля си обаче, че това няма да се повтаря и сега имам съвсем реални шансове да си върна короната. Миналият сезон Любо Киров нямаше нито един финалист, а аз имах четири. Така че и той има да наваксва много, да не говорим за Дара. Тази година ще бъде яка борба!
• Кастингите на тъмно ли са най-вълнуващата част?
• Кастингите на тъмно са много интересни, но при тях не виждаме част от артистизма на изпълнителите, как те стоят на сцена. За мен, обаче, най-сложен е следващият етап, когато започват битките, защото трябва да се лишим от хора, които сме избрали и са повярвали в нас. Това винаги е тежко. Много чувство се влага, необходимо е доста премисляне.
•  Случвало ли се е да съжалите, че не сте избрали някого?
• Още първата година, когато бях в „Гласът на България“, си спомням как не се обърнахме, когато чухме един женски глас. И много съжалявах. Но тогава още не бях толкова решителен, колкото съм сега. Нямах такова самочувствие.

• Преди повече от 20 години създавате музикалната „опаковка“ на Би Ти Ви. Кой ви покани?
• Изпитвам лека носталгия, защото бяха много трескави, но изключително интересни времена. Сроковете бяха изключително съкратени и не спях по цели нощи, защото постоянно искаха от мен нови и нови неща. В България всички ме познават, но американецът – шеф на телевизията тогава – Ал Парсънс, не беше чувал за мен. Занесох един лаптоп, започнах да му пускам музика и видях как физиономията му се променя. Беше много хубаво, защото в началото изглеждаше скептичен. Но след всяко следващо пускане, виждах как му просветваха очите. Това беше по-силно от всякакъв комплимент. И си го бях извоювал сам.
• Вероятно често виждате подобна реакция от чужденците.
• Да, често ми се е случвало и ми става много приятно, че ме оценяват не за някаква стара слава, а за това, което правя в момента. И продължавам с пълна сила. Много успешно тръгна групата ни със Стефан Вълдобев и „Обичайните заподозрени“. Издадохме нов албум, в който имам две авторски песни. Сега обикаляме България и е изключително приятно.
• Изнасяте концерти и с „Фондацията“ цяло лято, които продължават и през есента. Как преминават те?
• Имам чувството, че сме свидетели на взрив от събития. И артисти, и публика сякаш искат да наваксат изгубеното време от изминалите две години. Всеки ден се провеждат поне по 3-4 събития, на които на мен лично ми се иска да отида. Това е много хубаво, защото показва, че публиката има интерес и това стимулира колегите. С публиката сме като симбиоза – тя иска нас, а ние без нея не можем. Така се създава прекрасен културен живот. Дай Боже, това да продължава. В края на концертите ни обикновено изпълняваме коледна песен. Стефан Вълдобрев обяснява, че е коледна, но от две години я изпълняваме само лятото в жегите. И страшно си мечтаем да я изпеем на Коледа, когато й е времето (смее се).
• Покрай концертите остава ли време за семейството?
• За съжаление, не си бях виждал семейството една седмица. Малкият ми син току-що навърши 10. Расте с всеки ден и е изключително интересен. Боли ме сърцето, когато съм далече от него.
• Тежало ли ви е през годините отделянето от семейството?
• Мъчно ми е било, защото много обичаме да сме заедно. Имаме къща извън София, в която си стоим, но за съжаление, не ни остава много време. От друга страна, е много приятно човек да работи това, което обича. Три пъти в годината сменям маслото на колата – толкова много карам. Обаче имам готини колеги. Сега празнуваме 55 години на „Щурците“, на 4 септември бяхме на „Аполония“. Подготвяме на 30 ноември голям концерт в зала 1 на НДК, който ще е финалът на турнето. А през ноември ще имаме турне в Германия с „Фондацията“ и големите рок гласове – Звездомир Керемидчиев от „Ахат“, Наско Пенев от Б.Т.Р и Славин Славчев. Искаме да обиколим няколко големи германски града. Дано да може да се случи.
• По-емоционална ли е публиката извън България?
• По начало българската публика е много емоционална, но не бих казал, че има разлика с чуждестранната. Късметлия съм да работя проекти, които са успешни и са много добре приети.
• Обиколили сте целия свят. Къде обаче не сте били?
• Веднага ви казвам – Южна Америка. Планираме го от няколко години, но по различни причини не се случва. Доколкото знаем и в Аржентина, и в Бразилия, и в Мексико има много българи. Иначе обиколихме целия свят, чак до Тасмания ходихме дори. Имам удоволствието лично да се познавам с посланика на Аржентина в България, който е от български произход. Казва се Алфредо Атанасов и си говорим да направим нещо в Южна Америка. Трябва да е като турне, защото това са огромни страни и  пътят е много дълъг.
•  А смятали ли сте колко пъти сте обиколили света?
•  Не обичам да гледам назад. Каквото съм направил – направил. Важното е човек да продължава с пълна сила напред и дано да сме здрави.
• Свирили ли сте при необичайни условия?
•  Били сме на невъзможни за свирени места. И на много студени, и на много горещи. Онзи ден снимахме клип на една от новите песни „И малко от есента“ от албума „Жълт код“ на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“. Опитаха се да ме качат на един морски фар в Бургас. Но аз имам страшна аерофобия и се качи Стефан, а аз си останах долу.
• Как пътувате тогава?
• Интересното е, че аерофобията ми не включва самолетите, но дълги години я изпитвах на лифтовете за ски. Затова се научих да карам ски много късно. Човек трябва да се бори със страховете, за да живее нормален живот. Нищо не можеш да направиш като имаш фобия, но можеш да се стремиш да я ограничаваш, за да не ти пречи.
• Коя е следващата такава борба?
• Много съм лаком (смее се). Завършил съм сомелиерство и харесвам хубавата храна и хубавите напитки, но се опитвам да вкарвам малко повече разум в тези неща, защото съм склонен да се захласвам.
• Кога ви е било най-трудно в професията – преди 1989 г. или сега?
• Културата и до днес е подценявана, а бюджетът за нея е смехотворен. През Втората световна война, когато предлагат в Англия да се съкрати бюджетът за култура за сметка на армията, Чърчил казва: „А тогава за какво изобщо се бием?“. Иначе най-трудно ми беше в началото. Аз съм любител-китарист, завършил съм цигулка. И когато трябваше да записвам в студио с колеги с дългогодишен опит, като покойния Пепи Славов, ми беше особено, защото всички те гледат как се справяш. Но пък така много бързо се научаваш. Вариантите са два – или се отказваш, или ставаш много добър.
• Вие обаче тогава сте били сред малкото китаристи, които могат да четат ноти.
• Те затова ме взеха (смее се). Бяхме може би двама-трима, четящи ноти. Сега има много колеги грамотни музиканти.
• А минавала ли е през главата ви мисълта да емигрирате?
•  Минаваха ми такива мисли. Имах връзка във Виена, която продължи много дълго, а и отгоре на всичко харесвам австрийската столица. И тогава се бях замислил да замина, но трябваше да напусна „ФСБ“. Нямаше начин хем да съм част от групата, хем да живея във Виена. И избрах групата.

  

• Малкият ви син учи в Музикалното училище. Строг ли сте към него?
• По принцип аз съм строгият родител. Той е още дете, а човек само веднъж в живота си има възможността да е дете. Затова гледам да има време и да си играе. Когато обаче се прекали, се намесвам. Но той е много добро и умно дете.
• Какви съвети му давате за музиката?
• Почти всеки ден му повтарям, че трябва да има търпение. Той е зодия Лъв, а те не са много търпеливи хора. За да постигнеш резултат, трябва търпение. Опитвам се да го науча, че нищо не може да се изсвири съвършено от първия път. Той даже се опитва да свири много бързо. Надявам се, че в един момент сам ще започне да се контролира.
• Вие лесно ли се научихте на търпение?
• По начало съм по-търпелив. Навремето свирех по много часове и ми се иска и Косьо да свири повече. Имам бегли спомени, че и аз понякога спорех с баща ми, но не сме имали проблем, защото от дете много обичах да свиря. Бях по-различен – повече ми харесваше да чета и да свиря, отколкото да играя футбол. Изчел съм толкова много книги, включително една детска енциклопедия от 10 тома.
• Споменахте къщата извън София, в която имате и градина. Остава ли време за нея сега?
• Не и се стараем да автоматизираме процеса. Вкарахме мулчиране – застилат се текстилни ленти между растенията, за да не растат плевели; поливачки, които се включват на определен интервал от време. Имаме и близък приятел там, който ни помага. Иска си работа, но е голяма радост да си направиш салата от това, което си отгледал. Тази година от 70 корена домати ни останаха 20, защото ги наваля някакъв киселинен дъжд. Но пък имаме плодове, краставици. Много е забавно.
• Това лято големият ви син се ожени. Как мина сватбата?
• Синът ми е свръхестествено умен, със стабилен характер. Не прави нищо случайно, като компютърна програма вървят нещата при него. Страшно ми харесва снахата, която е англичанка и очевидно ще имам внуци англичанчета. Тя е от готино семейство, голяма фамилия са и виждам там изключително хубава среда за сина ми.
• Как се виждате след 10 години?
• Ако съм жив и здрав, не виждам защо да ми е различен животът. Малкият ми син тогава ще е абитуриент, най-вероятно ще дундуркам внучета. Само ми се иска да съм здрав, да сме заедно и да можем да работим спокойно.