Станимир Илчев е бивш депутат от НДСВ, председател на комисията по външна политика и отбрана, ръководител на българската делегация в НАТО и евродепутат. Днес участва в Инициативния комитет, подкрепящ кандидат-президентската двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев.
-Г-н Илчев, кандидатпрезидентската кампания съвпадна с най-сериозния инцидент в Черно море от началото на войната в Украйна. Слоганът на двойката Йотова-Вълчев е „За България в сигурни ръце“. Какво значи за вас „сигурни ръце“ в момент, в който войната буквално е на нашата граница?
-Сигурни са ръцете на хора, за които съдбата на страната е над всичко. Които имат необходимия капацитет да се произнасят по важни въпроси на националното развитие, имат знанията и таланта да общуват с наши партньори, съюзници и съседи.
Не е излишно да припомним, че министър-председателят е боен пилот, министърът на отбраната е с военно образование, а кандидатът за президент Илияна Йотова, която според мен е следващият държавен глава, е многократно тестван в политиката, с доказани умения да води преговори и с неоспоримо чувство за отговорност към съдбата на България.
Искам да отбележа, че два дни след моето изказване за огромно забавяне на доставката на радари от Франция и на зенитно-ракетни комплекси от Германия, премиерът обяви, че процесите се ускоряват и България ще бъде снабдена с доставките.
-Има ли риск политическото противопоставяне в предизборната кампания да парализира вземането на стратегически военни решения?
-Има риск, защото по българска традиция опозицията е прекалено нервна, настъпателна и нетърпелива. В същото време бързо и лесно забравя, че сега е в опозиция, но в предишните години някои от партиите в нея са управлявали. Когато се твърди, че декларацията след Консултативния съвет за национална сигурност била клиширана, обща и обтекаема, се пропуска фактът, че една декларация не може да реши светкавично проблемите на сигурността. Въпросът е какво са направили критиците на тази декларация, когато са били на власт. Огромното забавяне, което и опозицията констатира, е функция и на нейните бавни действия, когато е била част от управляващия елит. Така че предизборната кампания може в някаква степен, надявам се в ниска, да бъде опорочена от скандалите, към които опозицията се стреми.
-Някои критици биха казали, че позицията на Илияна Йотова за „мир през преговори“ и неангажираност на ЕС с преки военни действия е идеалистична. Когато обаче са атакувани цивилни кораби, не се ли налага да заемем по-категорична евроатлантическа позиция?
-Идеалистичните позиции не са проява на мекушавост и малодушие. Те крият в себе си рационално зърно, което в един момент става ядро на политика, споделяна от много държави. Ако сега някои държавни глави звучат като Илияна Йотова, или Илияна Йотова звучи като някои държавни глави в Европа, аз съм дълбоко убеден, че броят на хората, които споделят идеята за преговори, за търсене на мирно решение, за активизиране на дипломатически канали, които не са били използвани докрай до момента, ще расте.
Мисля, че още в първите дни, седмици и месеци на своя мандат като президент Йотова ще осъществи много интензивни контакти първо с държавните глави на нашите съседни държави. Заедно с тях ще започнат да култивират нагласа, която ще развърже ръцете на президенти и премиери в цяла Европа. Колкото и да изглежда трудно и бавно, това е единственият начин да се създаде атмосфера, която да доведе до прекратяване на огъня в Украйна като прелюдия към преговори за мир.
-Как Илияна Йотова ще съумее да бъде обединител, когато обществото ни е дълбоко разделено по оста Изток-Запад?
-Конституцията квалифицира президента като изразител на единството на нацията. Дълбоко съм убеден, че със своята политическа култура и искам да подчертая – с много правилния и хубав български език, Илияна Йотова би била много убедителен автор на идеи, обединяващи групи, които в момента се противопоставят.
-Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска да бъде разсекретена стенограмата от КСНС, защото вътре всичко било „цветя и рози“, всички се обичали, а навън се репчели. Смятате ли, че на това заседание наистина е имало някакво разбирателство?
-Допускам, че по време на КСНС е имало разбирателство по най-важните въпроси на войната и мира и на българската перспектива през следващите месеци. Това обаче се пакетира по друг начин, когато политиците излязат пред камерите и микрофоните. Отново стигаме до това, че сме в предизборна кампания, че залозите са високи и че така или иначе фонът на събитията в България е възможно най-мрачният за Европа и света. Има две войни и ние сме между тях, имаме ангажименти към партньори и съюзници в НАТО и в Европейския съюз, имаме съседи, част от които са с двусмислено и проблематично поведение. Тук визирам Северна Македония и донякъде Сърбия.
-Казвате съседи с проблематично поведение. На този фон в София се случи събитие с голям исторически заряд – пристигането на тленните останки на цар Самуил. На церемонията видяхме политически опоненти да стоят рамо до рамо. Това поведение предизборно ли е или показва, че политици и общество могат да се консолидират около големи национални каузи?
-Беше доказателство за консолидиране на българската нация около големи каузи. За голямо учудване на всички, един до друг застанаха Кирил Петков, който разпореди ареста на Борисов, и Борисов, който беше казал след този арест, че е тежко репресиран. Но нека приемем, че такива ситуации са по-скоро насърчителни, защото би било неприятно, ако на публично място политически опоненти си разменят остри реплики, припомнящи стари грехове.
Разбира се, тези страници от миналото трябва да се четат внимателно и да не се откъсват от книгата на националната ни история. Дай Боже, опонентите да си дават сметка, че навън, пред хората, и те са хора. В парламента са законодатели, в своите партийни централи са лидери, а вкъщи са най-обикновени човеци.
-Гърция ни върна тленните останки в замяна на 48 църковни реликви. В общественото пространство се появиха и критики, че тази размяна е спорна. Като дипломат и историк, какъв е вашият прочит – затворихме ли една историческа рана, или отворихме кутията на Пандора във взаимоотношенията ни на Балканите?
-Хора, които посягат към подобни кутии, винаги ще има. Не споделям становището, че сме върнали неправомерно или лекомислено реликви на Гърция, че това действие е несполучлив за България бартер. Споделям становището на историци и експерти, които казаха, че това, което връщаме на Гърция, го връщаме на място, където е било. А костите на цар Самуил се връщат и вече се намират на място, където трябваше да бъдат.
Тъй като доста време съм бил ангажиран в оперативната политика, позволявам си да мисля, че събитието има стойността на голям демарш от българска страна с помощта на гръцките ни съседи и партньори. Този демарш съдържа намек и утвърждаване на българската позиция до степен, която изравнява позициите ни с възможност да противодействаме на Скопие, което не винаги сме правили. Образно казано, това събитие може да се нарече откъртване на огромен фрагмент от фасадата на македонизма. Тази фасада е била предназначена в миналото да крепи великосръбския шовинизъм, подпомаган от Москва. Сега от тази фасада се откърти толкова голямо парче, че се оформи пролука, която и най-ловките и коварни политици в Скопие няма как да запълнят. Дори тайно се надявам този демарш да не остане еднократен, а да продължи като серия от форми, чрез които българската дипломация политика постепенно, но необратимо да стеснява периметъра на действие на македонизма.
-Като човек с в Европейския парламент, как виждате бъдещето на Европейския съюз на фона на икономическата стагнация, растящия популизъм и войната? Превърна ли се Европейският съюз от лидер на глобалната сцена в пасивен наблюдател на геополитическите сблъсъци?
-Бъдещето на Европейския съюз ще бъде трудно и сложно. То ще бъде продължение, проекция на сегашното трудно и сложно настояще. Европейският съюз все още не може да се превърне в пълноценен център на сила, център на икономическо влияние и център на споделяни глобални политически решения. На много места той е чудесният спонсор и помагач на страдащите народи. Когато обаче нещата опрат до преговори или високи световни форуми, Европейският съюз отсъства.
Между другото, затова и Илияна Йотова е безкрайно права, като казва, че ако започнат преговори между Украйна и Русия, те трябва да се водят с участието на Европа. А когато казва „В Брюксел нямаме началници“, тя намеква и друго. Ако Европейският съюз излъчи работна група или проведе сондажи, или формира консултативна група за участие на масата на преговорите, там едва ли ще бъдат всички 27 ръководители, но българският президент задължително трябва да присъства по много причини. Една от тях е общоизвестна и е огромното българско малцинство в Украйна, както и многото смесени българо-руски бракове. Втората е доброто ни сътрудничество с Турция, чиято загриженост за мюсюлманите и татарите в Крим и в други райони на Украйна ние споделяме. Третата е добрият исторически опит, който сега беше обогатен с горчивите познания от тази война. Аз не мога да си представя как скандинавски политик или политик от крайния запад на континента би могъл да разчете някои деликатни сигнали, които преговарящите си излъчват, но българският президент ще го направи виртуозно според мен.
Към всичко това трябва да добавим, че Европа се събужда от съня, че Втората световна война, която започна от този континент, вече е минало и че не може да бъде актуализирана чрез какъвто и да било конфликт до нейните граници. Европа излезе от унеса, че високото качество на живот не бива да ощетява сектора за сигурност. Без да се говори за ремилитаризация, Европа разбра, че трябва да бъде нащрек.
Петя Бахарова