Иво ДИМИТРОВ
Цветанът ни цъфна по никое време. Но той си е такъв – хем цветен, хем като троскот. Появява се, когато най не го искаш или най не го очакваш. Сега цъфна през есента, но добрите градинари знаят, че Цветанът не избира сезони. Той е и влаголюбив и студоустойчив, и топлолюбив, и издръжлив на суша. Може да е агресивно-команден и да прави наказателни акции срещу себеподобни, но може да е добронамерен евроатлантически Цветан. Експертен, както му казват в неговото село край Годеч, където понякога никне в градината на една вила.
Последното го пиша, за да не си помислите, че той е само апартаментно растение, което обича затворените пространства, асансьорите, мезонетните стълбища и широките коридори. Въобще не е такъв. Него не можеш да го затвориш или да го вкараш в една рамка, без да го поливаш и ториш. Ако говорим за човешкия аналог на Цветана, той е същият. Може да е партиен апаратчик, може да е редовен тв коментатор, може да е добронамерен евроатлантически експерт по сигурността, който от подкасти, от тв студиа, от сайтове и всякакви други места се появява с академичен маниер. Там чертае стратегии, определя парламентарни мнозинства, критикува зависимости. Парадоксът става още по-поразителен, когато тв водещите му задават въпроси с нескрито уважение, а той им отвръща с незабравими фрази и рецепти за всякакви проблеми и по всякакви теми – като започнете от демократичните стандарти, минете през разделението на властите и стигнете до институционалния баланс. По същия начин в природата Цветанът може да е паразит като троскот, но градинарите го поливат, защото е цветен и се забавляват някак си с него. Дори не ги отвращава лошата му миризма, когато загнива.
Но за да разберем напълно иронията на този медиен и градинарски ренесанс, е необходимо да си върнем паметта към времена, когато човешкият Цветан не анализира, а упражнява властта по всички възможни законни и незаконни начини. Преди да го изгонят, защото превърна битовия лукс в политическа норма, той беше определян като най-големия партиен строител, изборен специалист, работохолик, носител на победите. После всичко това рухна, когато Цветанът стана „републиканец за България“, пък макар и финансиран от щатски емигранти. Цялото това торене и финансиране отиде на вятъра, защото републиканецът остана без гласове в България.
Но лошото понякога бързо се забравя, както се забравят показната репресия и медийният популизъм, както остават в полицейските чекмеджета акции с различни имена, както се забравят военните действия срещу съдебната система и милионите левове обезщетения в Страсбург, както се замитат обвиненията срещу лекари, скандали с подслушвания, цецомобили, апартаменти, тъщи и тъстове. Както създатели на модела за контролиран вот и диригенти на политическия натиск могат като във фокус да се превърнат в анализатори срещу купения вот и деполитизирани общественици.
След унизителното подрязване Цветанът пак цъфна и ще продължава да цъфти. Българската тор е най-хубавата тор и естествена почва за такива растения. Те са неизкореними и не се влияят от никакви препарати за унищожение на плевели. Защото не са плевели, а Цветани. Устойчиви Цветани, които могат да се усмихват от тв екраните – гладко обръснати, европейски ориентирани и напълно реабилитирани от системата, която сами създадоха, за да се борят после с нея. Цветна шизофрения покрай всеобщата цветна амнезия. Времена, подходящи само за Цветани.