Днешните управници сътвориха едно от най-значимите предателства към паметта в над 13-вековната история на България. Скандалът вече се разраства и става политически, а в него освен България и Гърция се замесва трета страна – Северна Македония. Това се случва, след като става ясно, че безпричинно и без да са ни поискани, предаваме на гърците мощехранителници на св. Наум, св. Климент и св. Матрона Константинополска като част от предметите, срещу които получаваме предполагаемите кости на цар Самуил. Мощехранителниците са взети от църкви и манастири в Охрид и нямат нищо общо с предварително договорените реликви от манастирите в Серес и Драма.
Под наглед добре обоснования предлог, че си прибираме останките на цар Самуил, сегашната власт без сериозно правно основание предаде ценни реликви на Гърция. И още по-лошото – отчетливо се чуват важни гласове, че това е само началото на движението на безценни културно-исторически музейни експонати към южната ни съседка. Заменката бе осъществена на практика на тъмно, независимо че става дума за национални ценности и културно наследство. Не беше направен каталог с предметите, реликвите и църковната утвар, не беше обяснено нищо дори на историците и специалистите, които не са свързани пряко с този акт. Едно е ясно – шумотевицата обслужва егото на политиците ни. В същото време този евтин пиар струва скъпо на всички останали, защото губим ценна историческа памет.
Както споменахме по-горе и по официална информация от българска страна, преди да бъде осъществена замяната на реликвите с костите на цар Самуил, гърците са имали претенции към предмети и книги от манастирите в Серес и Драма. Те са преминали в наше владение по време на спасителната историческа операция, водена от проф. Богдан Филов по време на Първата световна война. С всеки изминал ден обаче се установява, че някой от сегашните ни „експерти“, ангажирани с днешната недомислена дандания около цар Самуил, се е престарал. Важният въпрос тук е защо го е направил?
Във Византийския музей в Солун бяха изложени предметите, които България даде на Гърция. След по-малко от месец реликвите ще бъдат върнати на манастирите в Драма и Серес. Събитието остана някак встрани от медийния мейнстрийм в южната ни съседка, а и организаторите му сякаш умишлено не се стараят да му дават излишна гласност. Все пак залите на музея в Солун са единственото място, откъдето става ясно какво сме заменили за така наречените останки на Самуил. Известният изкуствовед и експерт по средновековно и възрожденско изкуство доц. д-р Ралица Русева, която е дългогодишен ръководител на Музея за християнско изкуство (Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“), първа алармира, че сме дали на Гърция реликви, които не са ни били поискани. „В събота бях на изложбата във Византийския музей в Солун. Останах като втрещена и още не мога да се съвзема от това, което сме направили. Не мога да коментирам дали е от незнание, или по някаква друга причина“, заяви пред „Филтър“ доц. д-р Ралица Русева, която има дългогодишен опит от работата си в Националния исторически музей и като изследовател по темата.
Незнайно защо сме върнали на гърците мощехранителницата на св. Матрона Константинополска, която е в нашия Национален исторически музей (НИМ) като експонат от охридската църква „Св. Богородица Перивлепта“. Глупостта и безродието не свършват с това. Една от изложените реликви във Византийския музей е мощехранителницата от манастира „Свети Наум“ край Охрид с изображения на св. Климент и св. Наум Охридски. Тази ценност също няма нищо общо нито с манастира в Драма, нито с манастира в Серес, нито с каквато и да било църква или обител в Гърция. Подобна некомпетентност, граничеща с национално предателство, е трудно да бъде пресъздадена с обикновени думи. Но зад действията стоят хора с имена. Преките отговорни за този огромен гаф с много измерения са директорът на дирекция „Музеи и галерии“ в Министерството на културата Екатерина Джумалиева и директорът на НИМ Бони Петрунова. Двете са наясно с всеки детайл от изготвянето на списъка с предметите, опаковането им до изпращането им за Гърция.
Междувременно в Гърция също върви дискусия и се задават въпроси какви заменки се правят, как и на какъв принцип става всичко и какво въобще се случва. Няколко дена преди откриването на изложбата с новите попълнения от България във Византийския музей министърът на културата на Гърция г-жа Линда Мендони каза в интервю за ERTnews Radiо, че това било само първа фаза. „Водят се преговори. Ние имаме своите карти, българите имат своите“, подчерта тя. Мендони заяви, че споразумението е важно, тъй като двете съседни и приятелски държави постепенно успяват да „излекуват раните от миналото“.
Какво ни очаква още, как и срещу какво нашите управници са готови да лекуват рани от миналото, кой и по какви критерии е взел решенията за първата заменка, въз основа на какви правни основания, пък питат десетки български учени, които се подписаха под писмо протест. Според обединената научна общност размяната с Гърция на 53 предмета от НИМ срещу останки, за които се твърди, че принадлежат на цар Самуил, цар Гаврил-Радомир и членове на царското семейство, е необоснована от правна, научна и историческа гледна точка. Липсата на научна аргументация в името да се обслужи популизма в политиката е опасна за историческата памет.
„Българското общество се прекланя пред историческия спомен за цар Самуил и неговия принос за съхранението на българската идентичност. В първоначалните съобщения обаче актът бе представен като безвъзмезден знак на добра воля. Впоследствие бе разкрито, че се извършва размяна срещу 53 предмета (48 инвентарни номера) от фонда на Националния исторически музей (НИМ) – икони, църковна утвар, реликварии и епископски трон.
В публичното пространство се появиха противоречиви твърдения от официални лица, че това „не са наши неща“ или че предаването е „временно“. Същевременно гръцката страна официално обяви, че след изложба от 5 октомври до 5 ноември реликвите ще бъдат върнати за постоянно в манастирите „Панагия Ейкосифиниса“ (Косиница) и „Св. Йоан Предтеча“. Това налага спешен и задълбочен преглед на правните и фактологическите основания за тази „сделка“, пишат учените в писмото и допълват, че размяната нарушава спогодбата „Моллов – Кафандарис“ от 1927 година, а предаването на предмети от Охрид на Гърция е не само правен абсурд, но и прецедент с тежки политически последствия.
В писмото протест научната общност дава висока оценка на спасителния характер на мисиите в периода 1912–1918 година, когато ценни реликви и ръкописи са спасени от унищожение в зоните на бойните действия от водещи български учени като проф. Богдан Филов, проф. Йордан Иванов, проф. Иван Снегаров. В същото време се припомня, че българската държава и дипломация премълчават въпроса за огромния брой ценности, заграбени и изнесени от гръцки власти и войски от Мелник, Бачковския манастир, Родопите, Поморие, Несебър, Созопол и редица селища в Южна България.
Учените, подписали писмото протест, настояват да се обяви поименно съставът на комисията, определила кои предмети са разменени дотук и на какво основание, как са оценени и от кого е издадена заповедта за предаването им. Иска се още да бъде предоставен пълният списък на предадените предмети и да бъдат показани протоколите. В същото време да се публикуват всички клаузи от споразумението с Гърция и да се изясни правният статут на собственост върху предадените кости, представени като тленни останки на цар Самуил. Да се оповести официалната позиция на Българската православна църква и българската държава при евентуални претенции от страна на патриарх Вартоломей. Такива вече са заявени от страна на Вселенската патриаршия нееднократно. Впрочем Вартоломей идва в София след броени дни и е любопитно дали нашият патриарх Даниил ще се поддаде на натиска му да лобира за движението на още ценни културни реликви в посока към Гърция.
Не на последно място, учените настояват за публикуване в пълен текст на заключенията от изследванията на костите, извършени в лабораториите в Гърция и в Бон, както и в пълен текст как е формулирано заданието към тези лаборатории на сайтовете на НАИМ-БАН и Министерството на културата. Да бъде извършен и радиовъглероден анализ на костния материал и химико-технологичен анализ на златовезаната тъкан от гроба на остров Свети Ахил за категорично научно потвърждение на датировката.
ПРОКУРОРИ ВМЕСТО ОРДЕНИ
Тенекиите да изчакат разследващите, защото вонята от историческите гафове е ужасна
Скандалът със заменките на ценни реликви за представените ни като кости на цар Самуил е напът да се превърне в още по-грандиозен на фона на намеренията на правителството да раздава тенекии под формата на ордени и награди на хора, които са извършили тежки исторически и научни гафове. Вероятно управляващите политици има за какво да са благодарни на онези, които, за да им почешат егото, потъпкват международни спогодби и българските закони.
Министерският съвет е внесъл предложение за награждаването на посланика ни в Гърция Валентин Порязов с орден „Стара планина“, а проф. Людмил Вагалински и шефката на Националния исторически музей Бони Петрунова – с ордени „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие.
Преди да си окичи ордена с огърлието обаче, доцент Бони Петрунова е добре да отговори на всички въпроси, които й задава научната общност, а политиците да намалят патоса и възторга от това, че мощехранителници на св. Климент Охридски, св. Наум и св. Матрона Константинополска, пренесени от Охрид в нашия Национален исторически музей, сега са предадени на Гърция. Проектоорденоносците в различна степен са отговорни и за предстоящи огромни дипломатически гафове, защото на практика дават допинг на северномакедонците да сипят огън и жупел върху България. По този повод известният журналист Горан Благоев написа: „Такова престъпление към подвига на българските учени от Първата световна война, които събираха ценности от българското землище, за да останат в България, такова престъпление към националната ни памет досега малцина са си позволявали – като например комунистите, които харизаха костите на Гоце Делчев на Титова Македония. За благодарност Радев сега подготвя ордени за безхаберниците, които легално изнесоха от България ценности, които нямат нищо общо с Гърция. След такъв гаф министърът на културата и шефката на НИМ, която отдавна е в пенсионна възраст, трябва да си отидат… Прокуратурата също трябва да се намеси… Цар Самуил няма да им го прости. Кой всъщност разделя българската нация?“.
Мощехранителница на св. Кирик (три части), 1837, Охрид, сребро, 27 х 16,5 х 15, 5; Инв.№ НИМ 29193
Надпис на гръцки: С помощта на светия игумен Серафим йероманах на светия манастир на свети Наум Чудотворец Охридски, 1837 г., 18 юли
Върху предната страна на кутията, оградени от аркада, са представени св. Наум Охридски , св. Кирик и св. Климент Охридски. Вляво до св. Наум е представен неговият манастир, а вдясно от св. Климент – по-малка куполна постройка. Върху двете къси страни са св. Николай и св. Харалампий. Върху капака на кутията е представена сцената „Оплакване Христово“, а върху декоративната рамка в стилизиран вид е представен манастирът на св. Наум и от двете страни на капака. В кутията са се съхранявали две мощехранителници във формата на дясна ръка. По голямата се е намирала в горната част, в специално изработено легло. Съдейки по изображенията на манастира и надписа, мощехранителницата вероятно произхожда от манастира „Св. Наум”. Но в Охрид все още съществува спомен, че мощехранителницата на св. Кирик е била в църквата „Св. Никола Болнички” и е взета на Разпети петък от българските войски.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg