- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
четвъртък, 29 септември 2022 г.
13.5 C
София

Кеворк Кеворкян

Избрано

1 Как се представяте пред хората?

Занаятът ми е такъв, че в повечето случаи това е напълно излишно.

2 Важно ли е за вас първото впечатление?

Не. Обичайно то е измамно. Удоволствието е в бавното опознаване.

3 Вярвате ли в любовта от пръв поглед?

Останаха ли още балами, които изобщо вярват в нея? Любовта се подхранва главно от въображението, а то отдавна е дефицитна стока, скоро и съвсем ще липсва. Силиконът превзе и любовта.

4 Допускате ли лесно хора до себе си?

Да.

5 Какво може да ви извади от равновесие?

Много неща. Не успях да се науча да се владея. По-рано, в телевизията, най-много ме вбесяваше апатията към общата работа.

6 Компромисът, който не бихте си позволили?

Да се откажа от нещо, в което вярвам.

7 Какво може да ви разплаче?

Натъжават ме спомените за родителите ми – колкото повече се отдалечаваме във Времето, толкова по-завладяващи стават те. Дори стават по-реални от реално преживяното. Не можеш да ги заровиш някъде и да ги забравиш. Няма гробища за спомени.

8 На какво най-често се смеете?

На ония маниаци – главно политици, които си мислят, че са много важни за съдбините на България. А всъщност са важни единствено за джоба си.

9 Последната книга, която ви впечатли?

Понеже с тази анкета се опитвате да създавате минибиографии, ето една превъзходна книга, която може да ви е от полза – „Странно племе. Семеен мемоар“ на Джон Хемингуей.

10 Последният филм, който ви впечатли?

„Момичето от Дания“ на Том Хупър (по телевизията). Транссексуалните революционери нямаше да предизвикат такова раздразнение, ако се придържаха към
деликатната стилистика на този филм.

11 Любим художник?

По-скоро имам любими истории с приятели – художници и колекционери, например: Б. рови из сергиите край Сена, попада на рядка гравюра на Гоя, след време я дава на С., след още време той пък ми я подарява, за да размишляваме накрая за перипетиите на нашия „духовен събрат“ – тъжния шут на крал Филип Четвърти. Всичките ми картини „разказват“ и някоя история.

12 Любим писател?

Този въпрос не може да измъкне от мен само едно име – ние ще си отидем неначели се, понеже имаме „съдбата на читатели“, както казваше Борхес.

13 Любим поет?

Не мога да избера.

14 Любим певец?

Нямам.

15 Любим филм?

Отново – нямам.

16 Любимо тв предаване?

Лесно е да кажа „Всяка неделя“, обаче винаги освен „любов“ е имало и друго помежду ни – амбицията да измъкнеш още нещо от „другия“, то си беше направо битка. Не се учудвайте – винаги съм гледал на предаването като на живо същество.

17 Каква музика предпочитате да слушате?

Нямам някакво специално встрастяване, зависи от настроението ми. Веднъж една известна софийска снобка щеше да припадне, когато в колата ми тръгна някакво реге. Не знам откъде се вясна.

18 Политик, на когото вярвате?

На повечето от нашите политици все не им достига времето, за да им повярваме.

19 Историческа личност, която презирате?

„Презрение“ е прекалено силна дума – по-скоро съм се дразнил от ловкостта на източноевропейските диктатори, повечето от тях напълно посредствени типове. В книгата „Последните дни на диктаторите“, написана от журналисти от списание „Експрес“, има един любопитен факт за Брежнев. През 1979 година племенницата му го чува да възкликва: „Реформи ли? Стига глупости! Мен ме е страх дори ако кихна прекалено силно. Един-едничък камък, не дай си Боже, и всичко ще се сгромоляса. Икономическата свобода ще доведе до хаос. Ще видите каквото ще видите. Хората ще тръгнат да се избиват помежду си…“. Страх го е да кихне, а управлява почти две десетилетия.

20 Историческа личност, на която се възхищавате?

Симеон Радев.

21 Любим парфюм?

Напоследък общувам с Том Форд.

22 Любимо мъжко име?

Нямам.

23 Любимо женско име?

Както казваше президентът Кенеди, всяка жена заслужава внимание. Същото е и с женските имена. Впрочем понякога зад една привидна обикновеност се крие голяма жена. Българите не заслужават българките.

24 Какво научихте от родителите си?

Много се обичахме – без големи приказки. Научиха ме на обичливост.

25 Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?

Създаваш средата: приятели – известни личности, книги, картини и пр. – другото си е тяхна работа. Кой както се справи.

26 Какъв искахте да станете като малък?

В годините на моето детство не си губехме времето с подобни фантазии – макар че в моя роден Сливен имаше предостатъчно митологични фигури. Обаче по-важно беше дали бръснарят чичо Стефчо, фактор от ОФ-то, ще ти издаде бележка, че можеш да кандидатстваш за висше образование.

27 Кое е любимото ви животно?

Майкъл Конъли беше писал някъде, че ако кучетата не отиват направо в Рая, Господ не си знае работата.

28 Мото, девиз или цитат, които следвате?

Харесвам „Истината е над нас“ – това е девизът на Мълъри, английския алпинист, който загива на броени метри под Еверест. Харесвам и други девизи – чужди или мои. Но ако събера всичко на едно място, май ще се получи „Бъди докрай, дори отвъд края“.

29 Кажете един виц, на който искрено сте се смели?

Сещам се за един, понеже тия дни нашите политически мъници без нужда се набъркаха в разправиите между Русия и САЩ. От милицията забелязали, че Гарабед всяка заран чака с един огромен букет на Орлов мост – това се случва в първите години след 9 септември 1944 година. Прибрали го и го питат кого чака. „Американците“ – рекъл Гаро. „Е, как може такова нещо – ядосали се ония от милицията, – нали така по-рано чакаше германците, после и руснаците?“ „Е, не дойдо-
ха ли?“ – отвърнал Гаро. Вечното нашенско чакане…

30 Думата, която използвате най-често?

Идиот.

31 Любимо ястие?

Нямам.

32 Любим цвят?

Нямам.

33 Любимо питие?

Нямам вкус към алкохола. Моето „пиене“ винаги е било социално – част от ритуала на безкрайните ми срещи. Иначе черпя винаги с „Чивас Регал“.

34 Пушите ли?

Не.

35 Кое е първото ви разочарование в живота?

Не се сещам в момента за нещо особено драматично. Родителите ми бяха бежанци – но под „протекцията“ на великия Яворов и неговото „Арменци“. Да не говорим за сърдечната близост с обикновените българи… Е, да, веднъж свалиха снимката ми от таблото на пълните отличници в прогимназия „Д-р Иван Селимински“ – заради „неправилните“ политически възгледи на татко. Тия закачки с него продължиха до пролетта на 1990. Дребни дивотии. Обаче Животът си пада по големите шеги: свалят ти снимката от някакво училищно табло, а после десетилетия напред не могат да се отърват от сурата/образа ти…

36 Кога сте били най-горд със себе си?

Когато човек е обсебен от онова, което върши, много неща не го интересуват – между тях и горделивостта. Знам, че в моя занаят винаги съм бил най-добрият, това ми е достатъчно.

37 Дилемата семейство или кариера – какво избирате?

Накрая се оказа, че все пак съм дал известен превес на професионалната си кариера.

38 Какви са хората от приятелския ви кръг?

Най-добрите в своята сфера – звездните рейнджъри на българската публичност, изобщо – на моженето.

39 От какво най-много се срамувате?

Много е лично и по-скоро е грях: не успях да запазя за по-дълго родителите си, както и Джени, втората ми съпруга. Но някои хора толкова храбро посрещат Смъртта, че дори не забелязваш какво се случва с тях.

40 Кой е най-големият ви страх?

Гневът преобладава в него: човек си отива и все едно, че изобщо не го е имало. Това се случва непрекъснато с най-светлите ни личности. Не е справедливо.

41 Мечтата, която преследвате?

Мечта? Че аз не съм мечтал дори за бележката на чичо Стефчо, за когото стана вече дума.

42 Откъде черпите информация?

На моите години – вече от преживяното. Текущата информация става все по-голям боклук. В Миналото – а то никога не си отива – има всичко, дори Бъдещето може да бъде провидяно там.

43 Как отсявате истината от фалшивите новини?

Това не е трудно, ако дълги години самият ти си бил новина.

44 Колко време прекарвате в социалните мрежи?

Пестелив съм в това отношение, макар да имам стотици хиляди последователи и да съм един от рекордьорите по харесвания на постовете. Не съм особено изненадан от това, понеже цяло десетилетие съм имал по пет милиона зрители всяка неделя. Хората все още помнят предаването ми, понякога с шокиращи подробности.

45 Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?

Очаквам глупаците да надделеят – най-после.

46 Искате ли да летите в Космоса?

Не. Какво да правя там? Космосът винаги е бил терен за романтични шашми на руснаци и американци – полза никаква.

47 Вярвате ли в извънземни?

Не. Освен ако не припознаем за извънземни ония хора, които гледат да се отлюспят от човешкото в себе си. Те стават все повече.

48 Имате ли пророчески сънища?

Вероятно сънувам, но не помня какво. С едно изключение: преди петнайсетина години за кратко сънувах един и същи сън – наводнение, което залива къщата ни. След време проверих в „Съновника на Рафаел“ – това означавало, че ще ти умре съпругата. Така се и случи.

49 Кое е любимото ви цвете?

Нямам. Напоследък подарявам рози, които са създадени по специален начин и живеят поне няколко години. Не знам защо го правя.

50 Отглеждате ли домашен любимец?

Не, но общувам с един. С удоволствие.

51 Кое според вас е най-ценното човешко качество?

Предаността.

52 Кога предпочитате самотата?

Целият ми живот допреди Пандемията бе едно свръхобщуване.

53 Има ли порок, който ненавиждате?

Не. Човекът ще е скучен без пороците си. Не харесвам хора, които се къпят с дезинфектант.

54 Борили ли сте се със зависимости?

Не. Харесва ми да съм работохолик. Един от девизите ми е „По-добре да се съсипеш от работа, отколкото да ръждясаш“.

55 Коя е най-тежката битка, която сте водили?

Да бъда ничий.

56 Имате ли хоби?

Колекционирам приятелства.

57 Бихте ли се определили като бохем?

Не. В днешна България няма бохеми, дори истински пияндета няма.

58 Къде почивате – в България или в чужбина?

Не е за вярване, но с няколко изключения, почти никога не съм бил „на почивка“. Това ми се вижда скучно, а и много съм привързан към нещата от обичайния ми живот.

59 Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?

Бавната смърт.

60 Вярвате ли в късмета?

Има го, главно за ахмаците. Както казва Народът, „На ахмак пиле Господ сам му вие гнездо“. Аз съм си един бачкатор, харесва ми да съм такъв – и това е моят късмет.

61 Пропуснатият шанс, за който съжалявате?

Няма такъв. Хващаш се за нещо, в което вярваш, и продължаваш напред – без оглед на препятствията.

62 Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?

На 77. Много съм напреднал вече и повече няма смисъл да броя годините, докато мога да правя това, което искам.

63 Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?

Веднъж казах на един фотограф/папарак, че ще му извадя окото, ако продължава да ме снима. А той се оказа едноок.

64 В коя епоха бихте предпочели да живеете?

В такава, която не е прекалено овчедушна.

65 Кое според вас е най-голямото научно постижение?

Изобщо постижение: печатарската машина на Гутенберг.

66 За или против ваксините?

А кой избор отвежда по-бързо към Смъртта?

67 Вярвате ли в конспиративни теории?

На тия от улицата – не. Но иначе, особено от 2001 година насам, високата политика е обзета от истински конспиративен бяс.

68 Как бихте се определили – либерал или консерватор?

Турчин в някои неща, но в повечето случаи доста разпасан.

69 Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?

Прекалено внимание се обръща на тия неща – да правят каквото щат малцинствата, скоро и на тях ще им омръзне да се глезят.

70 Интересувате ли се от спорт?

Все по-малко. Когато си гледал Пеле, трудно ще се екзалтираш от Меси.

71 Държите ли на перфектна визия?

Стремя се, макар че това сякаш е все повече излишно – вижте ги потурите на повечето ни политици.

72 За или против пластичните операции?

Всеки има право да погрознее, както намери за добре.

73 Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?

Няма как – 50 години си продавам лицето/образа, всички свикнаха с него, накрая и аз.

74 Твърдо или меко легло предпочитате?

Хотелско.

75 Доволни ли сте от заплатата, която получавате?

Винаги съм правил това, което искам – а отгоре на всичко, съм струвал скъпо. Обичам да казвам, че съм лихвар на славата си (по Канети).

76 Страхувате ли се от новото начало?

Не. „Новото“ е опашката на току-що отминал „край“. Обичам да човъркам в познатото, никак не е лошо да оставиш някоя и друга драскотина в него.

77 Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?

Допреди две години щях да ви кажа – Англия. Но дори Лондон вече не е същият. Някои го наричат Лондонистан.

78 Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?

Животът придобива особена ценност, когато имаш куража да запазиш в паметта си всичко, което си преживял.

79 Най-тежкият период, който сте преживели?

Коко Азарян, Бог да го прости, веднъж ме попита: „Какъв е този танц на Смъртта край теб?“. За няколко години последователно и донейде неочаквано си отидоха майка ми, жена ми и сестра ми.

80 Коя е надеждата, която ви крепи?

Надеждата е нещо много коварно – и гледам да си нямам много вземане-даване с нея. Както казваше един автор, надеждата може да е най-жестокото нещо на този свят и да те убива по малко всеки Божи ден.

81 Вярвате ли в приятелството?

Безусловно. Винаги съм имал страхотни приятели.

82 С кого бихте живели на самотен остров?

С никого. Ако е неизбежно – с Робинзон Крузо или неговия прототип Александър Селкирк. В краен случай с Хуана Мария, за която някои твърдят, че е истинският
прототип на Робинзон.

83 Можете ли да простите изневяра?

Не ми се е случвало да преживея точно този кеф.

84 Поддържате ли отношения с бившите си половинки?

Все още няма сигурна връзка с Отвъдното. Иначе им казвам от време на време нещо наум.

85 Привърженик ли сте на брака?

Да, заради децата – иначе те се объркват и започват да си играят с пола си. Може да дойде време, когато те ще определят пола и на родителите си.

86 Романтични ли сте?

Не, по-скоро леко сантиментален – тайно, разбира се.

87 Кой е любимият ви момент от денонощието?

От полунощ до седем часа сутринта.

88 На кой народ симпатизирате?

На българския – той така и не може да схване, че трябва малко повече да обича себе си.

89 Кой е въпросът, който си задавате най-често?

Докога ще се навъртат във властта толкова случайници?

90 С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?

Телевизионен мост с Ада, рубриката „Един въпрос – два отговора“, с участието на Хитлер и Сталин. Защо Злото е толкова устойчиво?

91 Кои са илюзиите, с които сте се разделили?

Нямам фатални раздели в това отношение. За немалко неща не съм хранил особени илюзии. Дори за повечето. Може би за всички.

92 Кога свършва детството?

Никога – стареенето е връщане в детството, забавно е и дори красиво, ако не си изперкал съвсем.

93 С какво никога не искате да се разделите?

С хората, които познавам – и които съм познавал. Звучи сантиментално – но аз вече си признах този грях. И чуждата смърт ни ограбва непоправимо.

94 Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?

„Не се отказвай“ – от Радой Ралин. Допълнен от мен – „ТЕ да се отказват“.

95 Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?

Aбсолютно. Трябва да си предан на съдбата си.

96 Допитвате ли се до астролози и нумеролози?

Останалите шарлатани са ми напълно достатъчни.

97 Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?

Дори известни политици го правят – за да не забравяме, че има нещо сбъркано в тях. Не.

98 Каква е представата ви за щастие?

Обичам да припомням един отговор на генерал Дьо Гол. Питаха го дали е щастлив и той каза: „Вие за идиот ли ме мислите?“.

99 Как бихте искали да си отидете от този свят?

Тайно. Защото пак ще се видим.

100 С какво бихте искали да ви запомнят хората?

Не им се бъркам. С каквото желаят.

Предишна статияМариян Станков – Мон Дьо
Следваща статияИван Гарелов

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини