Иво ДИМИТРОВ
Българите сме късметлии, че сме съседи на гърците, а Гърция безспорно е номер едно в света във всякакви класации, когато става дума за туризъм. Тя ни предлага в едно безброй тюркоазени плажове, исторически паметници в излишък, отлично обслужване, вкусна храна и добри пътища. Същата тази Гърция щеше да е още по-привлекателна страна за европейските туристи, които предпочитат да пътуват с автомобилите си, ако не трябваше да минават през България. Можем ли да предположим колко псувни отнасяме от румънци, сърби, унгарци, словаци, чехи, македонци, които са принудени да висят като смядовски луканки по завоите на Кресненското дефиле или да подскачат по дупките между Стара Загора и Маказа. И всичко това, ако не попаднат междувременно в някоя кърджалийска яма, образувана по време на проточилия се безброй вече години основен ремонт на местната водопроводна и отоплителна мрежа. А какво свързва румънеца с водопроводната мрежа на Кърджали или унгареца с Кресненското дефиле, е повече от ясно – несгодите, съпътстващи пътуването през България.
За състоянието и развитието на инфраструктурата в България пък отговаря така нареченото Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В същото време усещането на повечето хора, които пътуват, е за безнадеждност. Безнадеждност, продължаваща десетилетия и съпътствана от основателни съмнения за огромни кражби и източване на много милиарди държавни пари. Наскоро един приятел възкликна: „Ясно е, че тук нищо не може да се направи, защото крадем всичко! По-добре да ни завладяват турци, гърци или който си поиска, но да ни оправят пътищата и инфраструктурата, за да живеем по-нормално и да не се избиваме като мухи!“.
В същото време научаваме, че министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков е раздал близо 1 милион евро бонуси на администрацията в МРРБ за второто тримесечие на годината. Според Шишков бонусите мотивирали служителите да си вършат по-добре работата.
Как може да тълкуваме този министерски аргумент. Или че досега чиновниците са си вършили добре работата (което е далеч от истината), но вече ще я вършат още по-добре, или че чиновниците са склонни да си изпълняват задълженията, за които са назначени, само ако бъдат стимулирани допълнително.
Още по-важният въпрос е какви конкретни резултати са постигнали тези хора, за да получат 1 милион евро бонуси допълнително, при положение че пътната инфраструктура е в плачевно състояние, има сериозно забавяне на инфраструктурни проекти, съществуват огромни проблеми с организацията и безопасността на движението, а хората прекарват с часове в задръстванията.
Парадоксалното е, че преди да раздаде бонусите, самият министър редовно отчита нередности и забавено строителство. И как след подобни констатации системата се възнаграждава допълнително по неясни критерии.
Впрочем всичко, за което става дума по-горе, си е типично български патент, който предизвиква съвсем други въпроси. С основание можем да поразсъждаваме по темата докога някой с един подпис и без елементарна смислена аргументация ще може еднолично да раздава милионите на данъкоплатците. Ще отговорите, че навсякъде по света практиката и порядките са такива. И ще сте прави, но тук на преден план излиза друг казус, а именно узрял ли е българинът да бърка в кацата с мед, без да си оближе пръста. Пардон, без да започне лакомо да гребе и да пресипва меда в друга каца – само за собствена консумация. Нека някой от многобройните борци за истината от така наречените обществени медии да попита в ефир Иван Шишков точно за тези неща. И да му зададе въпроса – мисли ли, че гърците са щастливи от съседството си с българите. Другото е ала-бала.