Той е Среброто от „Братя Мангасарян“, Косъма от „Под прикритие“, Дан от „Отблизо“ и водещ заедно с Диляна Попова на най-новото риалити в ефира – „Островът на 100-те гривни“ по Би Ти Ви.
Сам казва, че тази година е наистина щастлива – освен предаването, сега работи и по нови две постановки, а с „Братя Мангасарян“ отбелязват 20 години от създаването. Най-голямо е щастието в личен план – със съпругата му Нели празнуват 10 години брак, а през юли двамата станаха баба и дядо на малката Беатрис.
– Сано, на 16 септември започва „Островът на 100-те гривни: Другата вселена“. Бяхте два месеца на Филипините за снимките. Какво ви донесе това преживяване?
– Беше доста плътно преживяване. Климатът там е коренно различен и ние, европейците, не сме свикнали с него. От физическа гледна точка беше наистина предизвикателство. Но кастингът, който екипът е направил, включва изключително интересни и разнообразни хора. Това, което успяхме заедно да сътворим, мисля, че ще е много интересно за българския зрител.
– Какви по-точно са условията там?
– За българина температура от 32-34 градуса на пръв поглед не е проблем, но там влажността е постоянно висока. Най-ниската е 87%, редовно по 91-93%, а след 95% започва да вали. През цялото време се усещаш като в тенджера под налягане. Нещо, на което европеецът не е свикнал, а влагата прави битуването по-тежко.
– С Диляна лесно ли се сработихте като двойка водещи?
– Да. С нея се познаваме от над 20 години, приятели сме, и сме снимали заедно „Революция Х“ – филмовото продължение на сериала „Революция Z“. В различни други проекти също сме се засичали. Мисля, че дългогодишното ни познанство помогна на съвместната ни работа по най-добрия начин. Надявам се, че сме се справили – зрителите ще кажат.
– Какво ви мотивира да приемете предложението?
– Ролята на водещ не е част от професионалната ми квалификация, но познавам и съм работил с екипа на формата преди и то много успешно. Една от причините да се съглася също беше възможността да се откъсна от нашия цивилизован ежедневно натоварен живот. Успях психически да си почина, макар че и там беше много натоварено. Имахме 54 снимачни дни без нито един ден почивка.
– Друга вселена ли са Филипините?
– Абсолютно и категорично са друга вселена! Светлината е много различна, може би заради ъгъла и мястото под Екватора, където се намира. Слънцето свети по различен начин, всичко изглежда различно. В 3.30 ч. сутринта вече е бял ден, в 18:30 ч. е здрач, а в 19:00 ч. – пълен мрак. Там видях някои от най-красивите залези и изгреви в живота ми. Но от друга страна в тази изключително пасторална картинка има и много опасности. Можеш да срещнеш някои от най-отровните морски змии, има и отровни медузи. Изведнъж се оказва, че този рай не е съвсем рай. С огромно удоволствие като се прибрах се насладих на спокойствието, което имаме тук и в Гърция, да влезеш във водата, без да мислиш дали нещо по-опасно няма да ти се случи. Така че да живее Европа! (смее се)
– Има ли и други съществени разлики в живота тук и там?
– Изненада ме огромната разлика в степента на цивилизация в една и съща държава. След 11-часов полет кацнахме в Манила, който е много добре развит град – типичен азиатски мегаполис с небостъргачи и огромни четирилентови пътища вътре в града. Но моментът, в който излезеш от Манила, пътят става коренно различен. Сякаш изведнъж попадаш в съвсем друга държава, в съвсем друг свят. Разликата е огромна – от свръх цивилизация се озоваваш в среда, която напомня на 17-ти век.
Средно на ден изминавахме по 150 км. с лодка. Една безкрайна вода, изключително плитка – най-големите дълбочини бяха 5-6 м. Беше пълно с корали. Интересното е, че приливите и отливите на различните острови се случват по различно време. Добре, че бяха местните лодкари, защото знаеха къде и кога ще има отлив и ни помагаха. На няколко пъти ни се случи да бутаме лодки, за да можем да си тръгнем – просто засядаха в пясъка.
– А с какви впечатления останахте от местните жители?
– Много земни и усмихнати хора, особено в тази част на Филипините, където времето е спряло преди векове. Там наистина можеш да се отърсиш от напрегнатия живот, който е типичен за нас. Между другото, това е място с нулево замърсяване. В селото, в което екипът живееше, всичко е на пешеходно разстояние и няма коли, няма индустрия, няма нищо. Единствено лодките, с които се придвижвахме. За два месеца не видях нито един самолет – представяте ли си колко е отдалечено това място! Така че със сигурност за този период получихме и биологичен рестарт на организмите ни, защото дишахме изключително чист въздух.
– Лесно ли се адаптирахте към това спокойствие, бихте ли живели на подобно място след време?
– Наистина в началото е малко трудно да свикнеш с този начин на живот, но след втората седмица всички се бяхме приспособили. Всъщност Филипините са 24-ата държава, която посещавам. Много искам българинът да има възможност да пътува, защото така разбираш, че наистина живеем в рай. В деня, в който намаля темпото, с удоволствие бих пътувал, защото планетата ни е прекрасна и има много хубави кътчета. Но аз държа да си живея в България, защото по-хубаво място няма.
– Виждате ли се в ролята на участник в предаването? Мислите ли, че бихте могли да го спечелите?
– Участвал съм в друго екстремно риалити, където стигнах до финал. Така че – да, подготвен съм. Тествах и някои от игрите във формата и смея да твърдя, че се справих много добре. Иначе, не знам дали ще имам време да се включа като учстник.
– Със сигурност семейството най-много ви е липсвало. Имаше ли вещи или ежедневни навици, към които изненадващо изпитахте липса?
– Освен личното семейство, хората имаме и професионално такова. И страшно много ми липсваше моето кино семейство – съмишлениците ми, с които създаваме през последните години филми и театър. Сред тях са Мартин Макариев и Луиза Григорова-Макариев. Липсваше ми и другото ми сценично семейство, с което правим много красив формат за любовта по текстове на Яна Борисова. Липсваха ми самите кино и театър. Но ежедневието ни на Филипините беше толкова натоварено, че не оставаше много време за носталгия.
– Работите и по нова постановка – „Моята вечер, твоята нощ“. Как върви подготовката?
– Репетициите вече текат с пълна сила. Мисля, че ще предложим нещо много красиво на публиката. В тази постановка участвам само като актьор. Иначе с Луиза направихме театрална компания „Break a leg” и миналия сезон продуцирахме две представления. Сега работим по трето – „И верният отговор е“. Много готина и добре написана комедия, в която зрителите ще видят Луиза Григорова, Боряна Братоева и Христо Пъдев.
– С Луиза играете и в постановката „Отблизо“, която се радва на изключителен интерес. Завърнаха ли се хората в театралните салони?
– Вече имаме 46 представления с тази постановка. Ако не бях заминал за Филипините, за 12 месеца щяхме да направим 50 пъти на сцена. Графикът е вече нареден и само през октомври имаме 8 дати в цялата страна. „Отблизо“ е едно от постиженията в кратката ми театрална кариера. Казвам кратка, защото тази постановка е едва осмата или деветата, в която участвам за всичките ми 23 години професионален актьорски опит. Но от този опит мога да кажа, че публиката категорично се завърна в театрите. От 7-8 години наблюдаваме истински ренесанс. Още по-хубавото е, че виждаме много млади хора в салоните. Това дава надежда за нивото на култура на нацията, а няма защото да откриваме топлата вода – нация без култура е за никъде. Покрай постановките и филмите, които създадохме, си мисля, че българинът развива все по-силен афинитет към родното кино и театър. Виждам го и в пътуващото лятно кино, което направих с мои колеги. В момента тече пети сезон, излъчваме само български филми и прожекциите са пълни. Така че ако има нещо оптимистично за държавата ни, то е, че българинът не се е отказала от културата си.
– Важен момент от кариерата ви е сериалът „Под прикирите“. Ще ви видим ли в новите епизоди?
– Бях поканен, ако трябва да съм честен – имахме четири разговора и срещи. Засега в това, което колегите са замислили като концепция, не мога да открия, с какво бих бил полезен. На етапа на кариерата, в който се намирам, е изключително важно да преценявам внимателно какво да приемам. Затова досега имам само 22 филма и сериала и не се срамувам от нито един. Смятам така да продължа. Ако в крайна сметка пътищата ни се разминат, искрено пожелавам успех на колегите и се надявам да направят нещо много хубаво.
– Лукс ли е в България възможността актьорът да подбира и да отказва?
– Това е доста важен въпрос. От икономическа гледна точка може би в определени ситуации е лукс. Имам щастието и късмета така да съм подредил живота си, че да изкарвам достатъчно средства, за да поддържам добър стандарт за мен и семейството ми. Освен с актьорството, се занимавам и с друг бизнес. На година отказвам по 5-6 предложения за театър и кино, защото не отговарят на това, което смятам за качествено. Прекалено много обичам професията си, за да правя компромиси с нея.
– Освен всичко дотук, се завърнахте и към музикалната сцена с „Братя Мангасарян“. По-различно ли е да сте отново заедно след дългата пауза?
– Тримата сме си говорили, че явно имаме някаква кармична връзка, защото въпреки паузите „Братя Мангсарян“ не изчезна. През септември отбелязваме 20 години от създаването на групата. Предстоят поредица от концерти, а до края на годината ще запишем и три нови песни. На 22 септември ще сме в Търново, а преди няколко седмици бяхме сред хедлайнърите на „Егаси феста“ – много хубав фестивал в Бургас.
– През август имахте друга годишнина – 10 години брак с Нели. Времето във Филипините ли беше най-дългата и раздяла?
– Като дистанция в километри, това беше – да. Иначе във формата, в която бях участник, бяхме разделени три месеца. Но сега разполагах със съвременните средства за комуникация и няма ден, в който да не съм се чул и видял със семейството ми. Въпреки това тази раздяла е особено дълга и в един момент започва да натежава.
– Трансформира ли се с години любовта?
– С моята съпруга сме късметлии, защото след вече 16 години семеен живот чувствата ни не са се променили и дори мисля, че стават по-красиви. Любовта е също така силна, както в началото. Но и друг път съм споделял, че това е и въпрос на лично решение. Животът предлага много предизвикателства, само че днес хората сякаш твърде лесно се отказват. Вглеждат се в проблема, а не в причината накарала ги да се съберат с този човек. И ние през тези 16 години сме имали доста сериозни предизвикателства, но важното е да решиш къде да е фокусът ти.
– Още в началото ли бяхте уверен, че тя е жената?
– Да, на четвъртия ден вече нямах никакви съмнения, че искам семейство с нея. И всичко много бързо ни се случи – след около седмица заживяхме заедно. Тя се шегува, че съм отишъл на гости и не съм си тръгнал. Започнахме заедно да отглеждаме сина ни, след това се появи и дъщеря ни.
– Понякога отношенията с детето от предходна връзка може да са сложни, особено когато става дума за поставяне на граници и възпитание. В това отношение имахте ли трудности?
– Водещият в тази ситуация е възрастният. Химията ни с Иво се случи почти моментално. С него станах родител за първи път, няколко години след това го осинових, той носи моята фамилия с тире. Никога не съм делял децата си. При нас нямаше проблем и се радвам, че съм успял да възпитам същите качества и в него, защото Иво създаде много красиво семейство и заедно отглеждат децата, които не са му биологични. Слава Богу, не сме изключение и знам за доста сходни истории. Децата са богатство, носят само радост и трябва да се отглеждат с много любов. Смятам, че ако имаш проблем с детето от предишна връзка, трябва да погледнеш първо към себе си.
– Вие вече сте и дядо. Как разбрахте, че ще имате внучка?
– 2024-а се оказа годината на годишнини и важни събития – 10 години сватба, 20 години „Братя Мангасарян“ и ние с Нели в съвсем нова роля на баба и дядо. Първоначално Иво и Ети са имали друг план как да ни съобщят новината. По традиция на Бъдни вечер се събираме при родителите на Нели. На Ети и Иво им се падна късмет бебе и тогава естествено решиха да ни го съобщят. А за раждането на Беатрис разбрах на лодка в Индийския океан. С изключителен кеф нося титлата „дядо“ и не пропускам възможност да прекарам време с Беатрис. Тя е толкова красиво бебе – с правилни форми, дълги крайници, сини очички. Какво да не му харесаш! Ангелче. Имаме си специална връзка, защото, когато й говоря, тя ми се усмихва и ми гука. Нямам търпение да порасне, да стане на 3. Ще я водя на екскурзии, сладкарници и т.н. Израснал съм с деца – бях малък, когато братовчедите ми се родиха. След това малкият ми брат, с когото имаме 15 години разлика. После се появиха племенниците от големия ми брат… Общо-взето през 5-6 години в рода ни има бебета.
– Определяте ли се за късметлия?
– Много щастлив човек съм въпреки препятствията и дори трагични моменти в живота ми. Постарал съм се за това, което имам, но то пак е въпрос на личен избор. Не разбирам тези, които мрънкат и винаги търсят оправдание във външни фактори за неуспехите си. Имал съм драматични събития, видял съм и минус 2 и 200. Затова уверено твърдя, че щастието е въпрос на личен избор. ПАко не си болен от неизлечима болест и не лети към теб метеорит, нямаш причина да не се събуждаш с усмивка. Животът не е сложен сам по себе си, но ние понякога умираме да си го усложняваме сами.
– Вие усложнявал ли сте си го сам?
– Да, разбира се! Не съм се родил с тази мъдрост, която притежавам сега. Извършил съм не една и две глупости и грешки. Сега обикалям доста по училищата, срещам се с млади хора и винаги им разказвам за несполуките, защото те са много важни и трябва да се възприемат като уроци. Преди да успея, в каквото и да е било в моя живот, съм се провалил стотици пъти преди това. И това е част от пътя.
