След приключването на президентските избори политическият пейзаж в либералнодемократичния сектор отново е пред тектонично разместване. Докато досега самият кандидат-президент Андрей Гюров запазваше пълно мълчание относно бъдещите си партийни планове, сигналите от най-близкото му обкръжение стават все по-отчетливи и недвусмислени: подготвя се нов политически проект. Тази формация очевидно ще търси реализация именно в нишата на така наречената умнокрасива градска либерална общност — ход, който вместо консолидация чертае нова разделителна линия в и без това фрагментираното пространство.
Подобно развитие на събитията означава само едно: илюзията за дълготрайно монолитно обединение на градската либерална общност окончателно се пропуква. Вместо мост между различните крила заявката на хората около Гюров заплашва да задълбочи вътрешните напрежения и да разпилее електората между конкурентни лидерски амбиции.
Най-красноречивият политически знак за настъпилия разрив бе демонстративното отсъствие на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Асен Василев до Андрей Гюров по време на пресконференцията непосредствено след изборния ден. Това отсъствие далеч не беше случаен протоколен пропуск. В политическия протокол празната трибуна на такъв ключов лидер говори по-силно от всяка реч: то беше ясна демонстрация на дистанция и охлаждане на отношенията между Гюров и партийната централа на ПП. Очевидно е, че доверието по оста Василев–Гюров е изчерпано, а проектът на бившия парламентарен шеф на ПП вече се разглежда не като партньорска инициатива, а като пряка конкуренция за същия избирателен ресурс. При всички положения започва война между Гюров и Василев, която ще има унищожителен, а не обединителен ефект, както врачуват някои близки до тази общност наблюдатели и анализатори.
На този фон поведението и профилът на Андрей Гюров през последните месеци го позиционират много по-близо до средите на „Демократична България“ (ДБ) и по-специално до ДСБ. Именно структурите и автентичните активисти на класическата десница изнесоха реалната, тежка теренна кампания за президентския вот, докато апаратът на ПП действаше далеч по-обрано. В кулоарите все по-уверено се говори, че ДБ и ДСБ са готови да припознаят Гюров като своя ключова фигура и дори да се обединят около идеята той да бъде общият им кандидат за кмет на София на изключително важните местни избори догодина.
Такъв ход изглежда напълно логичен и прагматичен на пръв поглед. На президентския вот столицата отново доказа своята специфика – либералната общност излезе като категоричен победител в София, потвърждавайки статута на града като своята най-голяма и надеждна крепост. Кандидатурата на Гюров за „Московска“ 33 би могла да капитализира този ентусиазъм и да мобилизира градската класа.
От друга страна обаче, това отваря сложни казуси. Ако ПП откажат да застанат зад него и решат да издигнат собствен партиен кандидат или да подкрепят досегашния кмет Васил Терзиев, вотът в София рискува да се превърне в братоубийствена битка между доскорошни партньори. Такъв сценарий сериозно застрашава задържането на местната власт и отваря широко вратата за системните им опоненти.
Паралелно с амбициите за нов проект върви и въпросът за кадровия състав около Гюров. Ако бъдещата партия иска да запази доверието на претенциозните столични избиратели, тя ще трябва внимателно да подбира лицата си. В този контекст вероятността Георги Кандев да има водеща роля е минимална. По време на цялата кампания участието на Кандев се превърна в абсолютна щета за каузата – неговите хаотични и неадекватни публични изяви предизвикаха единствено яростни подигравки и присмех както сред политическите противници, така и сред собствените симпатизанти. Допускането му на предни позиции в евентуален нов политически субект би било фатален фалстарт.
Пред Андрей Гюров стоят сложни ходове. Желанието за еманципация и нов проект в градския сектор е видимо, но цената може да се окаже поредно разочарование за десния избирател. Дали този нов вектор ще прерасне в успешна офанзива за София, или ще затвърди клишето за неспособността на градските либерали да работят заедно, предстои да видим в решаващите месеци преди местния вот.