Диана ДАМЯНОВА
„Оперението“ на Радев съвсем не е паднало. Дори и да е загубил някаква част от електората си (предвид подкрепата на „Възраждане“ и сие), този спад е повече от нормален предвид първите шест месеца на управлението, които, от една страна, бяха трудни, а от друга – комуникационна стратегия просто липсва. Радев си е в пълна сила и жизнеспособност, дори се усмихна, което е добре за неговия образ. Стръмното слизане по улея на пързалката се отлага за неопределено време. Опонентите му са със зъби, но беззъби, което му помага. Но идват изпитания и ако ги посрещне със същата пропагандна машина, не знам как смята да се справи.
ГЕРБ, за който съм убедена, че е втора политическа сила, за голямо съжаление на Асен Василев, носен от внезапните смени на настроенията и намеренията на едноличния си лидер, доказа следното: там са си нейните симпатизанти и членове. Те хич не се ядосват на хрумките на председателя си. Първо, защото са му свикнали, и второ, защото той чрез своите думи им дава някаква свобода. Той им казва как ще гласува (не съм убедена, че точно така е направил), но не иска от тях те да го направят. И те, облечени в тази свобода, си направиха каквото искат. Или накратко – споделено щастие.
Борисов доказа, че само силна дясна кандидатура (що е то, аз не знам) може да се противопостави на Радев, но думите му останаха без последствие.
ПП-ДБ, макар да съм убедена, че тази абревиатура вече не е плътна и е по-добре да ги изреждаме един по един, за съжаление доказаха всичко, в което ги подозирахме – не могат да правят избори и не я разбират тази работа. Нямат и намерение да видят, че онова нещо, гордо наричано от тях либерална демокрация, се провали с гръм и трясък в европейската ни родина, че всички безумни европейски лидери ще бъдат изметени по реда си и накрая ще останат две неща: 1. Капачките, закачени за бутилките и 2. Лидери като Мелони и може би… Радев, които търсят някакъв път към мира, макар с лъкатушене, макар бавно и неуверено, а не като онзи, чието име дори не споменавам, който преди два дни нападна Конституционния съд на Полша.
Присъдата на европейското население е дадена по отношение на либералната демокрация, сиреч правото на някакви елити да вземат властта въпреки че са малцинство, джендъризма, зелените грабители на икономиката, скрити зад НПО-та и „демократични медии“, и тези, дето под знака на защита на свободите на африканското население смазаха собствените си народи. Остава тази присъда да бъде изпълнена много скоро.