Германски учени постигнаха пробив в регенеративната медицина, като доказаха, че човешките клетки могат да върнат биологичния си часовник с десетилетия назад. Революционното откритие е публикувано в научното издание Science Daily. При експеримента изследователите са взели кръвни клетки от 80-годишен човек и чрез новаторска методология са успели да ги превърнат в нервни стволови клетки. Резултатите надминават очакванията: молекулярните и биологичните показатели на новополучените клетки съответстват на възраст под 20 години. Това означава, че клетките буквално са се подмладили с приблизително 60 години.
В основата на този научен успех стои работата на екипи от университета и университетската болница в Бон и техническия университет в Аахен. Германските специалисти са разработили уникален подход спрямо незрели клетки, от които нормално се образуват червените кръвни телца в човешкото тяло. Вместо да използват традиционния метод, изискващ преминаване през междинен и потенциално нестабилен стадий на универсални стволови клетки, учените са извършили директно преобразуване в желания клетъчен тип.
Процесът се базира на прецизни химични изменения, които влияят директно върху начина, по който клетката използва своята генетична информация. Изключително важно е да се отбележи, че изследователите оценяват биологичната възраст на клетките именно по тези специфични епигенетични маркери, без да се налага да променят фундаменталната последователност на самата ДНК. Подмладяването не се случва мигновено, а постепенно. Около петдесетия ден от началото на препрограмирането молекулярните показатели отразяват драстичното намаляване на възрастта. Екипът е проследил процеса в продължение на повече от 100 дни, потвърждавайки стабилността на клетките.
Според ръководителя на научния екип проф. Оливер Брюстле тези резултати отварят напълно нови хоризонти пред науката. Те ще помогнат за детайлното проучване на конкретните фактори, които ускоряват или забавят клетъчното стареене. Напредъкът в тази сфера може да допринесе сериозно за изследванията на тежки дегенеративни заболявания като алцхаймер, където напредналата възраст е основният рисков фактор за развитие на болестта.
Въпреки огромния потенциал на откритието авторите му изрично уточняват, че то в момента е изцяло резултат от контролиран лабораторен експеримент.