Борислав Петранов, директорът на Българския културен институт в Берлин, е преводач, театрален критик, историк, режисьор. Има магистърска степен и в точните науки – по финанси и кредит от УНСС. През май беше отличен със „Златен век – звезда“ за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.
1. Как се представяте пред хората?
Все по-малко ме интересува какво мислят другите за мен. Възприемам се като приветлив и сърдечен. Чудя се защо понякога предизвиквам неприязън у хора, които не познавам, нито те мен.
2. Важно ли е за вас първото впечатление?
О, да. И за съжаление, почти никога не ме е подвеждало.
3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Влюбчива натура съм. Когато обичам, съм готов да дам всичко. Не се научих да бъда предпазлив. Затова преживях немалко разочарования и предателства. Красивата жена винаги е вдъхновение за мен.
4. Допускате ли лесно хора до себе си?
Да. Обичам шумните компании, доброто настроение, веселите хора. Високо ценя чувството за хумор.
5. Какво може да ви извади от равновесие?
Наглостта, лъжата и предателството.
6. Компромисът, който не бихте си позволили?
Със съвестта си. Обичам да спя спокойно.
7. Какво може да ви разплаче?
Плача и от мъка, и от щастие. И когато загубя близък, и когато се роди дете. Не крия сълзи и чувства.
8. На какво най-често се смеете?
Харесвам остроумните шеги, добрите вицове и хората, които се смеят на живота.
9. Последната книга, която ви впечатли?
„Отпътуване“ на Джулиан Барнс. Личното и философското се преплитат по много фин начин.
10. Любим художник?
Не само един. Особено близки са ми импресионистите – Реноар, Моне и Мане.
11. Любим писател?
Оскар Уайлд. Възхищавам се на стила, остроумието и способността му да превръща мисълта в афоризъм. На лекотата и дълбочината, които рядко се срещат заедно.
12. Любим поет?
Пейо Яворов. В любовната му лирика има силна емоционалност, драматизъм и особена вътрешна болка, която я прави вечна и разпознаваема.
13. Любим певец?
Обичам френския шансон, сред любимите ми изпълнители е Шарл Азнавур. Разказва истории, които остават в съзнанието.
14. Любим филм?
Много са. Особено на Милош Форман – „Полет над кукувиче гнездо“, „Коса“ и „Амадеус“. В тях има силна драма, музика и свобода на духа.
15. Любимо ТВ предаване?
„Рецепта за култура“ на Юрий Дачев. Едно от малкото сериозни и последователни предавания, което подхожда с уважение към темата и зрителя.
16. Каква музика предпочитате да слушате?
Джаз, поп и класика. Особено място в сърцето ми заемат най-вече родопските и македонските народни песни.
17. За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
За уокмен. Истинска свобода навремето.
18. Политик, на когото вярвате?
Вече съм скептичен към политиците и по-взискателен към думите им. Политиката се гради върху почтеност, отговорност и уважение към обществото. Предпочитам да съдя хората по това, което правят, а не по изговореното.
19. Историческа личност, която презирате?
Всеки диктатор. Хитлер, Сталин и всичките им последователи. Хора, чиито действия са довели до смъртта и страданието на милиони невинни.
20. Историческа личност, на която се възхищавате?
Цар Симеон Велики. Държавникът, военачалникът, човекът, осъзнавал, че силата на държавата се крие в нейния дух, образование и култура.
21. Любим парфюм?
Kouros на Yves Saint Laurent.
22. Любимо мъжко име?
Петър. Така се казва синът ми.
23. Любимо женско име?
Цветана. Така се казва дъщеря ми.
24. Какво научихте от родителите си?
Научиха ме на честност, упоритост, вяра в доброто, да следвам мечтите си. Подкрепяха ни във всичко, мен и сестра ми. Ако съм постигнал нещо, го дължа и на тях. Винаги са били истински бохеми.
25. Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Със съпругата ми сме ги възпитали в свобода на избора и уважение към личността. Най-голямото ми желание е да остана близък с тях. Радвам се, че са толерантни и съпричастни, качества, неособено ценени от обществото, което често възнаграждава агресивността и безпардонността.
26. Какъв искахте да станете като малък?
Актьор. С приятелите опъвахме чаршаф в двора на къщата ни в Плевен и устройвахме представления за съседките, на които продавахме билети. Играх дори главни роли в Младежкия дом в Ловеч. До 14 свирих на виолончело. Завърших Немската гимназия, а театърът остана завинаги в живота ми като неизлечима болест. Кандидатствах във ВИТИЗ, но съдбата имаше други планове.
27. Кое е любимото ви животно?
Конят, символ на свободата, достойнството и независимия дух. В него има сила, красота и благородство.
28. Мото, девиз или цитат, които следвате?
„Помни, че си смъртен.“ Държи ме здраво стъпил на земята. Никой не е по-голям от живота, времето ни е ограничено, най-важното е да останем достойни хора. Затова не се вземам прекалено на сериозно и ценя всеки ден.
29. Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
По-смешни са абсурдите на живота. Но ето и един виц:
– Какво правиш?
– Нищо.
– Мога ли да помогна?
30. Думата, която използвате най-често?
„Обич“. В един все по-разпокъсан свят тя липсва най-много.
31. Любимо ястие?
Пълнен шаран с домати и орехи. Майка ми го приготвяше чудесно.
32. Любим цвят?
Като по-млад обичах черното. С времето сякаш всичко посивя и сега предпочитам червено, светлосиньо, жълто.
33. Любимо питие?
Бялото вино. Лек и свеж вкус, усещане за спокойствие и приятна атмосфера.
34. Пушите ли?
Вече не. На 40 ги отказах рязко и не повторих.
35. Кое е първото ви разочарование в живота?
Когато разбрах, че хората често се оценяват не по това какво знаят и могат, а по начина, по който се представят.
36. Кога сте били най-горд със себе си?
Най-голяма гордост съм изпитвал заради децата си, които вървят уверено, отстояват изборите си и не се страхуват нито от грешките, нито от неуспехите си.
37. Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
В определен период се отказах от кариерата в името на семейството. По-късно обаче именно семейството ми даде силата и подкрепата да се върна отново в професионалния си път. Смисълът е в баланса.
38. Какви са хората от приятелския ви кръг?
Имам много познати, но истинските приятели са малко. С тях споделям сходно чувство за хумор. В три часа през нощта ще помогнат без колебание. В България са трима, в Австрия двама, в Берлин – един.
39. От какво най-много се срамувате?
Когато неадекватни хора представят страната ни в чужбина. И от самодоволството на някои съвременни проявления на байганьовщина.
40. Кой е най-големият ви страх?
Нима ще оставим на децата си свят, белязан от войни, политическа безотговорност, духовна пустота и култ към материалното? Надявам се да греша.
41. Мечтата, която преследвате?
Да продължа да се занимавам професионално само с това, което ми е интересно.
42. Откъде черпите информация?
От сериозни световни институции – „Ройтерс“, германската ДПА, австрийската АПА, нашата БТА.
43. Как отсявате истината от фалшивите новини?
Сравнявам всяка новина от няколко независими източника.
44. Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Повече, отколкото ми се иска. Поради работата ми. Често се приема, че ако дадено събитие не е публикувано в социалните мрежи, не се е случило. Но средата в тях до голяма степен е токсична.
45. Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Изкуственият интелект може да имитира, но не и да замени човека.
46. Искате ли да летите в Космоса?
Прекалено много обичам живота на Земята. Не съм убеден, че има по-привлекателно място.
47. Вярвате ли в извънземни?
Съществува по-висш разум от човека. Дали той има и физическа форма, не знам.
48. Имате ли пророчески сънища?
Понякога. Може би подсъзнанието подсказва определени решения.
49. Кое е любимото ви цвете?
В красотата и изяществото на розата има нещо магично. Изпитвам особена привързаност към някои розови градини – Фолксгартен във Виена и Тиргартен в Берлин.
50. Отглеждате ли домашен любимец?
Не. Пътувам твърде много и не бих могъл да му осигуря необходимите грижи.
51. Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Почтеността, която е в основата на приятелството, любовта, доверието и уважението. Почтените хора не са съвършени, но винаги можеш да разчиташ на тях.
52. Кога предпочитате самотата?
Когато имам нужда да подредя мислите си или да се откъсна от шума на ежедневието. Самотата не ме плаши, понякога е най-добрият събеседник. В подобни моменти чуваш най-ясно себе си.
53. Има ли порок, който ненавиждате?
Алкохолизмът. Изключително талантливи и стойностни хора бавно са се самоунищожавали пред очите ми. Опитвал съм се да помогна, но зависимостта е по-силна. Алкохолът разрушава физически човека и променя личността му.
54. Борили ли сте се със зависимости?
Да, с цигарите. Отказах се с воля и инат. Удовлетворението беше голямо.
55. Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Срещу наглостта, дебелоочието и посредствеността. Сблъскваш се често с тях и понякога е трудно да промениш или да преодолееш. Тази битка невинаги може да бъде спечелена, тъй като зависи не само от теб.
56. Имате ли хоби?
Да. Отглеждам цветя. Те също ме обичат, цъфтят обилно.
57. Бихте ли се определили като бохем?
Да. Така съм възпитан от малък. Обичам шумните компании, оживените разговори и смеха – онзи искрен звук, който създава чувство за живот, близост и споделеност.
58. Къде почивате – в България или в чужбина?
В България. Обожавам нашето Черноморие. Морето има особена сила. Отмива всички тревоги и грижи, зарежда като никой друг.
59. Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Да страдам от деменция. Виждал съм колко е тежко за близките.
60. Вярвате ли в късмета?
Да. Но не бива да се разчита само на него, а целите да се преследват последователно и настойчиво.
61. Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Не мисля, че съм пропуснал нещо съществено.
62. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
На 58.
63. Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Най-неприятното е не самата ситуация, а моментът, в който осъзнаеш, че няма изход, освен да махнеш с ръка и да продължиш.
64. В коя епоха бихте предпочели да живеете?
През 20-те и началото на 30-те години на ХХ век – бохемски разцвет и ярък културен живот. За съжаление, малко след това на власт идва нацизмът, който променя трагично хода на историята.
65. Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Изобретяването на компютъра.
66. Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Човечеството се държи така, сякаш сме последните обитатели на планетата.
67. Вярвате ли в конспиративни теории?
Не. Макар че има моменти, в които действителността изглежда като лошо написана конспиративна теория.
68. Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Като центрист. Стремя се да подхождам балансирано и прагматично към различните идеи, взимайки най-доброто и от двете.
69. Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не. В периода на съзряване човек осъзнава своята идентичност и влечения. Преди това много неща се случват по-скоро на интуитивно и подсъзнателно ниво.
70. Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да. Оценявам хората по почтеност, трудолюбие, откритост и отношение към другите. Не приемам лицемерието, предателството, интригантството и злобата. Половите, расовите и интелектуалните различия правят обществото по-богато и по-интересно.
71. Интересувате ли се от спорт?
Умерено. Гледам волейбол, ски спускания и плуване. Спортът не ми е фикс идея. Всеки ден правя серия от леки упражнения.
72. За или против пластичните операции?
Против, когато се правят единствено от суета. Човек трябва да остарява достойно и да приема естествения ход на времето. Прекалената намеса води до гротескови резултати.
73. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не. Разбира се, бих искал да бъда малко по-слаб и полагам усилия. Но с времето човек се учи да приема себе си по-спокойно и с повече чувство за хумор.
74. Твърдо или меко легло предпочитате?
Меко. В него има повече уют, а и сънищата сякаш са по-сладки.
75. Доволен ли сте от заплатата, която получавате?
Не. Но човек се учи да различава битките, които си струва да води, от тези, които само изтощават. Натрупаният опит носи мъдрост и разочарование. Предпочитам да запазя вярата, че всяко усилие има смисъл дори когато не е оценено по достойнство.
76. Страхувате ли се от новото начало?
Не. Животът ми е показал, че то е най-големият подарък на съдбата. Няколко пъти съм започвал от нулата и всеки път съм откривал неподозирани сили в себе си. На 56 си позволих да бъда дебютант. Докато човек е смел, остава млад по дух.
77. Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Там, където са най-близките ми хора – семейството и приятелите ми. Важно е усещането за принадлежност и щастие.
78. Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Раждането на сина ми и на дъщеря ми. Няма по-силно и по-вълнуващо преживяване от това да видиш детето си за първи път.
79. Най-тежкият период, който сте преживели?
Загубата на майка ми. Понякога ми липсва със същата сила, както в деня, когато си отиде. Няма думи да опишат празнотата, оставена от човек, който е бил част от теб още преди да осъзнаеш себе си. Времето учи да живееш с болката, но не и да я забравиш.
80. Коя е надеждата, която ви крепи?
Че човешкият разум ще надделее войните. Че децата и внуците ни ще живеят в по-хуманен свят.
81. Как си представяте света след 100 години?
Много по-силно подчинен на технологиите и по-лишен от човешка емоционалност.
82. С кого бихте живели на самотен остров?
Като млад обичах шумните компании. Днес все повече ценя спокойствието и усамотението, но не съм от хората, които са щастливи сами. Идеалният спътник би била красива, умна и забавна жена.
83. Можете ли да простите изневяра?
Физическата да. По-трудно тази към общите мечти и ценности. Доверието и духовната близост са основата на всяка връзка.
84. Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
С някои – да, с други – не. Човек трябва да съхрани добрия спомен за щастливите моменти. Границата между голямата любов и силното разочарование понякога е много тънка.
85. Привърженик ли сте на брака?
Моят брак продължава вече 36 години. Най-важни са уважението и подкрепата, да приемаш другия с изборите му. Съпрузите не са две половини на едно цяло, а завършени личности, избрали да вървят заедно през живота.
86. Романтичен ли сте?
Да. Романтиката прави живота по-красив и по-смислен. Рецитирам стихове, подарявам цветя, държа на специалните моменти.
87. Кой е любимият ви момент от денонощието?
Аз съм „нощна птица“. Харесвам спокойствието и тишината, помагат да мисля по-ясно.
88. На кой народ симпатизирате?
Не симпатизирам на „народи“, а на хора. Историята достатъчно ясно показва колко опасно е да се обобщава.
89. Кой е въпросът, който си задавате най-често?
„Кой съм аз?“ Може би търсенето на отговора е по-важно от самия него.
90. С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Чарли Чаплин. Той е творец, който съчетава хумор, дълбока човечност и социална чувствителност.
91. Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че доброто винаги побеждава. Понякога то се приема за слабост, а почтеността остава неразбрана. Но не съжалявам, че съм избирал да бъда добър. Човек живее не толкова с победите си, колкото със съвестта си.
92. Кога свършва детството?
Със загубата на родителите. Тогава за първи път осъзнаваме истински колко сами сме останали пред живота.
93. С какво никога не искате да се разделите?
С чувството си за хумор и самоирония. Те често са спасителният ми пояс. Моят начин да запазя равновесие.
94. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Моят любим дядо казваше: „И червата ти да се влачат, ще казваш, че поясът ти се е разпасал“. Най-важно е достойнството. И още: „Боси ходим, но търговски стъпваме“, тъй като стойността на човека не идва от притежанието, а от поведението.
95. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
До голяма степен. Но човек е способен да променя посоката на живота си, когато целенасочено следва мечти и стремежи.
96. Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Случвало се е, някои от предсказанията се сбъднаха. Но не искам да знам какво ме очаква. Предпочитам да посрещна бъдещето каквото е.
97. Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Да. Не знам дали наистина помага, но го правя.
98. Каква е представата ви за щастие?
Да бъда с най-близките си на морския бряг.
99. Как бихте искали да си отидете от този свят?
Тихо и спокойно в съня си. Без да се налага някой да се грижи за мен.
100. С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Не съм сигурен, че държа непременно да бъда запомнен. Живееш, докато има кой да те помни.