Мащабен туристически обект в златния център на Слънчев бряг прибира милиони без строителни книжа, без Акт 16 и без категоризация. След варненския скандал с незаконната сеч и застрояване в „Баба Алино“, Община Несебър демонстрира нов пик на цинизма по Черноморието под удобния поглед на контролните органи. За строителното безобразие и беззаконие алармират в свое разследване колегите от сайта „Osata.bg”.
Черноморският модел – от горите край Варна до пясъчната ивица на Слънчев бряг – вътр. загл.
Когато общественият гняв избухна заради безобразията в квартал „Баба Алино“ край Варна – където пред очите на институциите се изсичаха защитени гори, изравняваха се скатове и под прикритието на фиктивни укрепителни съоръжения изникваха сгради с басейни, за да стигнат до внушителната бройка от 104 – мнозина наивно повярваха, че това е изолиран връх на строителната наглост. Случаят „Баба Алино“ освети порочния триъгълник между местната власт, мудните контролни органи и самозабравилите се инвеститори, които смятат държавността за своя лична бащиния.
Ако във Варна обаче схемата разчита на прикритие сред зеленината, неравния терен и крайградските покрайнини, то в курортния комплекс Слънчев бряг моделът преминава всякакви граници на приличието. Тук никой не си прави труда да се крие в гори и вилни зони. Схемата се разиграва на пъпа на българския туризъм, върху най-скъпата търговска земя по крайбрежието ни, на крачки от пешеходния поток, където годишно преминават стотици хиляди туристи.
Става въпрос за функциониращ четириетажен хотелски комплекс и прилежащ към него ресторант, намиращи се на едва 10–15 метра от централния площад пред емблематичния за курорта хотел „Кубан“. През последните сезони сградата се рекламира и оперира като „Maverick Hotel“ (хотел „Маверик“) и „Maverick Restaurant“ (ресторант „Маверик“), като по-рано е била позната в курорта и под марката „Shushan“ („Шушана“).
Разследването на „Osata.bg”, инициирано след тревожен сигнал на граждани и подкрепено с официални документи, разкрива институционална гротеска: тази масивна сграда, която прибира десетки хиляди левове на вечер от нощувки и храна, на хартия не съществува в правния мир.
Кадастралният абсурд
Пълната справка в официалните и публично достъпни регистри на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) води до взривяващо разкритие. Очакванията са да бъдат открити урегулиран поземлен имот със съответните параметри за застрояване, идентификатор на масивна сграда за курортни нужди нямат нищо общо с действителността. Върху петното, където в реалността се издига и свети с неонови надписи внушителната сграда, кадастърът отчита само две технически постройки – трафопост с площ от 5 квадратни метра и втора ниска постройка от 40 квадратни метра. Никакъв хотел. Никакъв ресторант с кухненски блок и десетки маси за хранене. Никакви четири етажа с хотелски стаи, тераси, рецепция и фоайе. Според официалните карти на българската държава хилядите летовници не спят в удобни спални, а се настаняват в електрическо съоръжение от пет квадрата! Този геометричен и административен трик напълно повтаря почерка от скандалите във Варна – документално се записва мижав обслужващ елемент или временна будка, върху която след това физически израства масивен търговски мастодонт. Но докато във Варна поне се имитираха „подпорни стени“ и „бунгала“, тук се сблъскваме с наглост от съвсем друг калибър: петметров трафопост е мутирал в четириетажна златна мина за кешови обороти.
Камък в несебърското институционално блато
Изпращане на официално журналистическо запитване по Закона за достъпа до обществена информация до кмета и главния архитект на Община Несебър цели да се стигне до генезиса на този строителен парадокс. Въпросите в него са следните:
Кога и въз основа на какви строителни книжа е построена сградата?
Кой е издал разрешение за строеж?
С какъв документ (Акт 16 / Удостоверение за въвеждане в експлоатация) обектът е приет от държавата?
С каква действаща категория работи обектът съгласно Закона за туризма?
Реакцията на несебърската общинска администрация е показателна за стила на управление на това морско феодално владение – тотално мълчание. Законоустановеният 14-дневен срок изтича без чиновниците дори да потвърдят получаването на питането. Следва класически незаконосъобразен мълчалив отказ – любимото убежище на администратори, които знаят, че отговорите носят наказателна отговорност.
Разследващите журналисти не спират до тук и подават сигнал директно до ръководството на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) в София. В сигнала подробно описват отказа на Община Несебър да предостави информация за обект в центъра на най-големия курорт и настояват за незабавна министерска ревизия.
Едва когато от София се разпореждат местните чиновници от Община Несебър капитулират. От кабинета на Секретаря на общината е изпратен отговор.
Официално признание за институционален чадър
Съдържанието на документа, изпратен от Секретаря на Община Несебър, надминава и най-мрачните прогнози. Черно на бяло общинската власт признава пълното си фиаско и документално потвърждава, че пред очите й функционира тотален фантом:
Пълна липса на строителни книжа: В архива на Община Несебър няма одобрен инвестиционен проект, няма съгласувани планове и няма издадено разрешение за строеж за сграда с такова предназначение на този имот.
Пълна липса на въвеждане в експлоатация: Сградата никога не е приемана от държавна приемателна комисия. Няма Акт 15, няма Акт 16, няма Разрешение за ползване по ЗУТ.
Пълна липса на туристическа регистрация: В общинския публичен регистър по чл. 167 от Закона за туризма хотелът и ресторантът не съществуват. За тях никога не е издавано удостоверение за категория (звезди), нито дори е подавано междинно заявление за категоризиране!
В същия този отговор обаче общината добавя едно изречение, което звучи като подигравка с българските закони: „Към момента няма влязъл в сила индивидуален административен акт, с който строежът да е обявен за незаконен.“
Как се стига до такъв парадокс? Много просто: строежът не е обявен за незаконен, защото самата Община Несебър никога не е изпратила своите инспектори да съставят констативен акт! Чиновниците цитират собственото си умишлено бездействие като юридическо извинение обектът да продължава да работи. Докато за обикновения гражданин за една остъклена тераса или навес за дърва веднага пристигат заповеди за събаряне и глоби, за четириетажен хотел в центъра на курорта общината се прави на сляпа.
Ток, вода и храна – кой захранва сградата-призрак?
След като официално става ясно, че сградата на хотел „Маверик” няма Акт 16 и не съществува като легитимен обект, разследването се натъкна на още по-тежки въпроси, засягащи комуналните дружества и органите по безопасност на храните. Законът за устройство на територията (ЗУТ) е категоричен и безкомпромисен:
Чл. 178, ал. 1 от ЗУТ: „Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган.“
Чл. 178, ал. 4 от ЗУТ: „При установяване на ползване на строеж в нарушение на ал. 1 компетентният орган издава заповед за забрана ползването и разпорежда опразването му, прекъсване на захранването му с електрическа енергия и вода…“
Как тогава този четириетажен колос работи в режим на денонощно пиково натоварване през лятото? За да светят десетки стаи, да въртят мощни промишлени климатици, да работят професионални ресторантски пещи, фритюрници и хладилни камери, е необходимо промишлено трифазно напрежение с огромна мощност.
Дали електроразпределителното дружество „Електроразпределение Юг“ (EVN) е открило самостоятелна партида за незаконен обект без Акт 16 – което би било грубо нарушение на Закона за енергетиката? Или целият този хотел с ресторант се захранва тайно през партидата на петметровия трафопост, върху който е построен? Ако токът минава през партидата на техническото съоръжение, кой си затваря очите за драстичния скок в консумацията?
Същият въпрос стои и пред „ВиК – Бургас“. Стотици кубици питейна вода се изливат в санитарните възли и кухнята на обекта всеки ден. Кой и с чий подпис е открил партида за водоснабдяване на сграда-призрак?
Още по-абсурдна е ситуацията с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Регионалната здравна инспекция (РЗИ) – Бургас. Чл. 113, ал. 1 от Закона за туризма постановява:
„Хотелиерство или ресторантьорство се извършва само в категоризирани или вписани в националния туристически регистър туристически обекти.“
Как санитарните инспектори и ветеринарните лекари от БАБХ регистрират обект за обществено хранене, кухненски блок и търговска зала в сграда, която няма документ за въвеждане в експлоатация? На какъв адрес и с какви строителни книжа е издадено разрешителното на ресторант „Маверик“ за приготвяне и продажба на храна за масова консумация?
Анатомия на институционалния чадър
В Закона за туризма ролята на общинския кмет е пределно ясна. Съгласно чл. 179 кметът на общината или оправомощени от него длъжностни лица упражняват системен контрол върху обектите на своята територия, а по силата на чл. 180 са длъжни да организират редовни проверки и да налагат строги санкции при установяване на некатегоризирани обекти.
Хотел „Маверик“ не се намира в затънтен планински дол или зад високи каменни дувари. Той е пред очите на всички. Всеки ден покрай него минават полицейски патрули, всекидневно служителите на общинския инспекторат патрулират по главната алея, инспектори на НАП запечатват будки на метри от незаконната постройка за разлика от 2 лева в касовата наличност, а служители на „Търговска дейност” събират тротоарно право от баби, които продават варена царевица.
Как е възможно нито един от тези чиновници години наред да не забележи, че четириетажният хотел в центъра на комплекса не фигурира в нито един списък? Този феномен има само две логични обяснения: или пълна професионална слепота на цялата администрация, или мащабна схема за покровителство, при която обектът се ползва със специален имунитет и специален статут. Докато легалният бизнес в Слънчев бряг плаща милиони за туристически данъци, такса смет, тротоарно право, категоризации и скъпи проекти, за да покрие държавните нормативи, обектът-фантом прибира чиста печалба без строителни книжа и без контрол.
По същия начин, по който във Варна институциите не забелязваха десетките тежки камиони и багери, разсипващи „Баба Алино“, така и в Несебър чиновниците услужливо отместват поглед от неоновите реклами на „Маверик“.
Пожизненият кмет Николай Димитров и неговото феодално владение Несебър
Името му и до днес се свързва с едни от най-големите скандали и шумни сблъсъци с правосъдието
Николай Димитров управлява богатата морска община Несебър неизменно от 2007 г. насам, печелейки мандат след мандат предимно като независим кандидат. През годините обаче името му се превърна в символ на черноморския модел на управление, белязан от тежки корупционни подозрения, строителни скандали и шумни сблъсъци с правосъдието.
Кулминацията на скандалите около него настъпи през есента на 2019 г. броени дни преди местните избори. При показна акция на ГДБОП и Специализираната прокуратура Димитров бе арестуван и обвинен като ръководител на организирана престъпна група за купуване на гласове. Казусът придоби гротескни размери, след като той спечели изборите още на първи тур, докато се намираше в ареста. Няколко седмици по-късно Димитров бе конвоиран с белезници от софийския арест до Несебър, за да положи клетва за нов кметски мандат, след което бе върнат обратно зад решетките, преди по-късно съдът да го освободи под гаранция.
Управлението му е непрекъснато съпътствано и от остри строителни скандали. Един от най-големите трусове бе аферата „Дюнигейт“ в края на 2012 г., когато държавни пясъчни дюни край Несебър бяха експресно продадени и препродадени, а общината светкавично издаде разрешително за строеж на мащабен комплекс.
Паралелно с това, през целия му престой на поста, Несебър е раздиран от спорове за незаконно застрояване, компрометиране на старинната част на града (което редовно поставя под риск статута му на обект на ЮНЕСКО) и разполагане на стотици незаконни временни търговски обекти из целия Слънчев бряг.
Въпреки постоянните проверки от прокуратурата, КПКОНПИ и ДНСК, Николай Димитров демонстрира забележително политическо дълголетие, запазвайки контрол над местната власт и огромните финансови ресурси на черноморската община.
Впрочем разкритията за хотела-фантом „Маверик“ в Слънчев бряг не са просто локален скандал. Те са огледало на държавния разпад по българското Черноморие, където законът важи единствено за слабите, а за избрани схеми територията на курортите се третира като безмитна зона за безнаказаност. При положение че самата Община Несебър официално признава липсата на одобрен проект, разрешение за строеж, Акт 16 и категоризация, оттук нататък всяка минута бездействие на държавата се превръща в пряко съучастие.