Емил КОШЛУКОВ
Как да пием вино като ценители в компанията на зверски селяни, които също нищо не разбират:
- Вдигате чашата с два пръста, сякаш държите първи препис на Паисиевата история, примижавате леко, втренчвате се, все едно вътре има русалка, и се стараете да звучите като надрусан бояджия на прием при Евгени Минчев: „Охра, бордо и лек оттенък на конгоански патладжан, чудесен цвят“.
- Разклащате чашата с кръгови движения на китката, пъхате носа вътре и сега вече можете да плещите по-спокойно големи глупости: „Цитрус, тибетски еделвайс, малко пролетна самардала и нюанси на влажно родопско одеяло, много завладяваща комбинация“.
- Отпивате съвсем малко, примлясквате и броите наум до седем, после се разгръщате до пълен абсурд: „Карамел, мариновано манго и хамсия, плътен послевкус на обработена камилска кожа, прекрасно носталгично усещане“.
- Оставяте чашата нежно, сякаш е направена от сълзите на самодива, отпускате се назад и небрежно допълвате, че това вино е чудесен придружител на тосканска юфка, отлежало щраусово месо и малиново сладко с чубрица.
- Ако някой се усъмни все пак в анализа, споменете мимоходом, че сте изкарали два месеца миналата година в малък замък на Лоара, където сте били поканен за годеник на щерката на барон Шампан. След това въздъхвате тежко и казвате, че за жалост, тя е загинала в екомисия в Зимбабве, но вие вече излизате от депресията.
- В случай че някой дръзне да каже, че това вино не му допада, веднага се ококорвате и прошепвате високо на човека до вас: „Ето това ще е и на изборите, нали си представяте…“ – и се стараете да изобразите на лицето си погнуса, съчетана с философско примирение.