Рада Лайкова е председател на структурата на партия „Възраждане“ в Берлин. Тя е старши съветник по европейските въпроси в Германския парламент. Родена е в град Пловдив. Завършва първата си магистърска степен по европеистика в Хумболтовия университет в град Берлин. Навлиза още повече в правото с втората си магистърска степен по европейско бизнес право в Европейския университет „Виадрина“ в град Франкфурт.
– Госпожо Лайкова, с какви мотиви станахте кандидат на „Възраждане“ за евроизборите? Това не влиза ли в някакво противоречие с работата ви в Бундестага?
– Моята работа в Бундестага ми дава поглед към европейските процеси и разбирането, че имаме нужда от по-силна национална държава, а не от свръхбюрократичната машина, на свръхцентрализираната супердържава Европейски съюз. Моята лична мотивация е като българка, която се е образовала и има опит в чужбина, да допринеса със своите познания и с опита си за по-добро развитие на родината ми на европейско ниво.
– Как изглежда Европа през погледа на българин и млад човек, работещ в Германия?
– Сега има тенденция на все по-голямо преместване на центъра на властта и на силата към Брюксел. Ситуацията на двойни избори у нас – национални и европейски, е уникален шанс най-после да покажем, че всички важни решения сега се взимат от брюкселската бюрокрация – за миграцията, Зелената сделка, деиндустриализацията или изпращането на оръжия към Украйна.
– Наскоро Нидерландия съобщи, че затяга мерките срещу мигрантите. Какво е мнението ви по този въпрос?
– Това е причината все повече избиратели да дават своя глас за партии, които не подкрепят политиката на отворените граници. Това се случи и в Нидерландия, след като „Партия на свободата“ на Герт Вилдерс спечели изборите. Вилдерс ще трябва да направи известни компромиси в своето правителство, но основната политика, заради която е избран и която хората желаят, е тяхната страна да си остане Нидерландия, а Европа да си остане Европа.
В България все още не сме видели какво означава в такава голяма степен промяната на облика на градовете, както е в Европа. Като човек, който живее в Берлин, виждам как се промени визията му през последните 10 години. Това са и тревогите на европейските граждани. Те все повече дават своето доверие на патриотични и националноотговорни към гражданите си формации. Подобни партии се интересуват от интересите на своите сънародници, а не от това да спасяват и приемат целият свят.
– Сигурно това са и мотивите ви да изберете „Възраждане“ за ваша партия. За какво ще се борите вие?
– За българското, за това да не се срамуваме да се наречем българи. Ние сме длъжни да покажем със самочувствие приноса си към европейската цивилизация. Този европейски път, който в момента е тръгнал към безконтролна миграция и деиндустриализация, не е в интерес на нашите граждани.
– По някакъв начин усетила ли сте по-особено отношение към вас като българка, живееща в Германия?
– Честно казано, в началото и аз съм се запитвала дали няма да има по-различно отношение към мен, защото се занимавам с политика и с парламентарни процеси. Партията „Алтернатива за Германия“, за която работя в Бундестага, е обвинявана, че има етническо или национално етническо разбиране за света и за Германия. Моите ръководители и депутатите, с които работя, са ми гласували голямо доверие. Не само съм част от експертната група на „Алтернатива за Германия“ в Комисията по европейски въпроси, но от година и половина съм повишена в ръководител на тази група и съм единствена българка в този екип на германци. Тук се търси компетентност и профил на човек, който разбира от работата си, а не дали е германец, българин или някакъв друг. Тези хора просто искат да запазят своята държава.
– Каква ще бъде вашата мисия, ако станете евродепутат? В кои сфери ще бъдат насочени усилията ви?
– Едно от нещата, които от „Възраждане“ искаме да прокараме в Европарламента, е по посока запазването на българския лев. Вече имаме подготвена петиция, по която аз лично работих и смятаме да я внесем в Комитета по петиции на ЕП. Също така смятаме с други патриотични сили да противостоим на превръщането на Европа в супердържава, в която няма възможност за налагане на вето, когато националните интереси са засегнати. Ще представим по най-добрия начин българския интерес в една силна, консервативна и политическа група в Европейския парламент.
– Как ще определите ситуацията в Европейския съюз и тежестта на България в него?
– Една от последните политики, която виждаме, че е изключително против българския интерес, е изпълняването на така наречената Зелена сделка на сегашния комисар Фон дер Лайен. Тя налага декарбонизацията на Европейския съюз и в частност на нашата страна. Ако България започне да излъчва нула въглеродни емисии, това ще има нула влияние върху световния климат. Целият Европейски съюз има не повече от 10% влияние на въглеродните емисии. В същото време държави като Китай и Индия изобщо не се впечатляват от тези усилия. Това са идеологии. В България все още има много семейства, които работят за подобряване на личните си условия на живот, и страната ни по никакъв начин не може да бъде включена в такива климатични истерии и идеологии.
Що се отнася до ситуацията в Европейския съюз, то се наблюдава тенденцията към все по-голяма централизация, захранвана от бюрокрация, която възпроизвежда сама себе си и се отнема правото на решение от националните държави. Тази тенденция не е устойчива и няма как да продължава. В Европарламента има представители, които никой не е виждал, има 27 комисари с много по-голяма власт от всеки един български министър. Всички тези хора получават и много по-голямо възнаграждение не само от българските министри, а и от немския канцлер. Получава се елитарна върхушка, която смята, че трябва да управлява Европа.
– Какво се случва със света, имайки предвид колко военни конфликти тлеят в момента?
– Най-притеснителното за мен е това, което се случва с Украйна. И най-вече това, което се коментира в Европа, включително от френския президент Макрон, чуват се и различни гласове в Германия, че могат да бъдат изпращани сухопътни войски на НАТО в Украйна. Това е абсолютно безотговорна риторика и политика, която може да прерасне в ядрен конфликт.
Партия „Възраждане“ има много ясна позиция по тази тема и тя е спиране на доставките на оръжие и усилия за незабавни мирни преговори между Русия и Украйна. А също и посредническа роля на България, която тя е в състояние от геополитическо и историческо положение да предостави.
– Чуват ли се такива гласове и в Германия?
– Да, „Алтернатива за Германия“ в момента печели симпатиите на повече от 30% от германците в източните провинции. Тази година имаме избори в три източни провинции – Тюрингия, Саксония и Бранденбург, както и европейски избори. Това е така наречената супергодина на изборите и хората категорично се противопоставят на доставките на оръжие и се застъпват за незабавни мирни преговори. Това е може би тревога №1 в немското общество, защото в масовия дискурс имаме все по-войнолюбиви послания. Хората са изключително обезпокоени, имайки предвид историята на Германия, тя не може да допусне да бъде доставчик на танкове и военна техника. А това е така, защото немското общество помни ролята на страната във Втората световна война.
– Какво показва атентатът срещу словашкия премиер Роберт Фицо?
– Става все по-опасно един политик да се застъпва за мира. Той много ясно се беше обявил против доставките за оръжие в Киев и беше нарекъл режима в Украйна нелегитимен и напълно зависим от САЩ. На следващия ден след атентата видяхме в Киев държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен да пее, да свири на китара и да обяснява как свободният свят ще възтържествува.
– Какви са прогнозите ви за влизането на България в Еврозоната и в Шенген?
– Позицията на „Възраждане“ е, че за промяната на националната валута народът трябва да бъде питан. Бяха събрани необходимите подписи за референдум. Тъй като в момента са изразходвани всички ресурси на национално ниво, ние ще пренесем темата на европейско. Виждаме, че Еврозоната в голяма степен е недомислен проект. Тя се издържа като престижен клуб, където нещата изглеждат добре, а всъщност не е така. А на въпроса ви за Шенген – най-важното за България е защита на границата с Турция, която е 250 километра. На много места тя е пробита като швейцарско сирене, което привлича мигрантите. Шенген им осигурява по-лесно преминаване в Западна Европа, което е тяхната цел. Важно е да отбележим, че се планират нови бежански лагери по границата на България с Турция. Това беше прието през декември, по същото време, по което беше договорен и приет нашият полушенген. България се задължава да построи тези лагери по граничните си територии, съгласно новия пакт за миграция.
Ако това е цената за „удобството“ българските граждани да не показват личните си карти, когато пътуват със самолет, мисля, че е прекалено голяма цена за националната ни сигурност.
