„Всички актьори искат да излъжат смъртта и да останат в паметта на публиката“, твърди приживе Денис Хопър, когото все така помним като Били в христоматийния холивудския хит „Волният ездач“. Клинт Истууд продължава да режисира на 96 години, Антъни Хопкинс да снима на 88. Ако се намери роля на невиждаща британска аристократка на 91, тя със сигурност ще бъде за Джудит Денч, която се принуди да си остане вкъщи заради проблеми със зрението. Меглена Караламбова на 83 не спира да вълнува в „Разговори с мама“ в Театър 199. Нейната състудентка от ВИТИЗ Латинка Петрова също не сваля гарда – можете да я гледате в „Каквото такова“ на Недялко Йорданов на академична сцена. Във Военната трупа в момента вероятно стискат палци Васил Михайлов, който наскоро изпрати към по-добрия свят съпругата си – уважаваната журналистка Гергана Михайлова, да се съгласи поне на няколко представления на сезон. Зрителите се надяват, че ще могат отново да гледат любимеца си на живо.
Някои от най-известните ни актьори обаче сами решиха да се оттеглят от вечния спектакъл поради различни причини. Избягват да ги споделят публично. Както казва големият Руси Чанев за интервютата, които никога не дава, все едно да изливаш душата си като на групова изповед или като на комунистическо партийно събрание – „истински ексхибиционистично действие за всеобщо удоволствие.“ На телефонни позвънявания от настоятелни журналисти отдавна не обръщат внимание и две грандами – Йорданка Кузманова и Жоржета Чакърова, които през десетилетията нямат нито една компромисна изява. Едва ли има съмнение, че две от най-големите красавици на соцарта предпочитат да бъдат запомнени в целия си действен блясък, а не в третата си залязваща възраст. Въпреки че и те биха могли да се пошегуват като Марлене Дитрих със задъхания по стълбите към парижкия й апартамент репортер: „Млади човече, ето че все още мога да разтуптявам мъжките сърца“.
От афиша на Народния театър наскоро по принуда слезе Антон Радичев, който фигурира в него още от студентството си във ВИТИЗ преди повече от половин век. 79-годишният маестро на сатирата страда от усложнения след операции на дискови хернии и засега му е забранено да се впуска в рискови физически натоварвания, каквито са актьорските. Мария Стефанова също е в антракт по неволя, тъй като се възстановява от инсулт. Анета Сотирова е сред малцината, които излязоха от голямото шоу със съвсем други аргументи – според нея няма нищо по-важно от това човек да се наслаждава на спокойствието със семейството си – особено на удоволствието от времето с правнучката. Звездата от петдесетина филми и сериали, която години наред блести и на сцената, а през март получи почетен „Икар“, е в чудесна форма, така че не е затворила окончателно вратата към публиката. Но не й се говори пред медиите. Обикновено се измъква с усмивка: „Когато се появи нещо ново на хоризонта, тогава“.
Ели Скорчева е може би единствената от класическата генерация в гилдията, която обръща посоката – от доброволната дистанция и мълчанието към сцената и екрана. Както се знае, в началото на 90-те години българското кино е с полуспуснати кепенци и актрисата е принудена да потърси други дейности, които да финансират изтънелия семеен бюджет. През 2022 г. Стефан Командарев я убеждава, че главната роля в „Уроците на Блага“ е само за нея и Ели Скорчева прави фурор в България и по европейски фестивали като жената, която мъсти на всички, превръщайки се в тяхна жертва. Сега тя е централен персонаж и в пиесата на Стефан Цанев „Деца на света“.
Невена Мандаджиева – жената, която мрази суетата
Съпругата на Руси Чанев диша праха на декорите от дете, но напусна сцената още през 2013 година
Невена Мандаджиева – жената, която никога не е робувала на измислени стандарти и реални конюнктури, лиши познавачите от присъствието си под прожекторите през лятото на 2013 г. Тогава направи бравурен финал като Кралицата майка след последното представление на едноименната постановка – в дует с Владимир Пенев под режисурата на Валентин Ганев. След „Стъклената река“ на Станимир Трифонов не сме я гледали в киното. Мандаджиева си спестява дори премиерите на съпруга си Руси Чанев. Надишала се е достатъчно на праха зад декорите – още от дете. Майка й е актрисата Пенка Мандаджиева, баща й е режисьорът Желчо Мандаджиев. Завършва ВИТИЗ в един клас с Жоржета Чакърова, Климент Денчев, Майя Владигерова, Мариана Аламанчева, Стефан Германов, Васил Михайлов. Разписва се в над 100 роли – от Благоевград, където дебютира, до „Сфумато“, където се пенсионира.
Моноспектакълът й „Жарава“ – монолог на родопчанка между видимия и невидимия свят в опустяло българомохамеданско село, е сред големите събития не само в Театър 199. Дори тогава, в пика на кариерата си, тя е скептична към популярността. Отлично съзнава, че живото изкуство на словото, колкото и да е силно в момента на случването, е писане върху вода. За Невена Мандаджиева, която е единица мярка за анти суета, киното и телевизията също остаряват. Въпреки че е много добра във филмите по шпионските романи на Богомил Райнов.
Няма навик да говори за личното си битие, въпреки че с Руси Чанев са от най-стабилните брачни двойки в съсловието още от средата на миналия век. Двамата са истински фанатици на професията. Във времето много рядко играят заедно. Когато се е случвало, сцената е ехтяла от виковете им. Шегуват се, че си крещят като в италиански филм. В Театър 199 още се разказва как преди много години така спорили за един от съвместните им спектакли, че щели да съборят театъра. „Руси вдига скандал и винаги постига своето. Аз съм по-отстъпчива“, изповядва се Мандаджиева. „Но когато Руси е прав, е много прав. Сгреши ли обаче, става страшно грешен“.
Илка Зафирова: 60 години стигат
Екранната Вълчица никога не се оплаква, приключва кариерата преди няколко години
„Никога през живота си не изневерих на театъра“, казва Илка Зафирова, която преди няколко години се отказа от
участия заради проблеми с краката. В онзи момент никой не очаква от нея да се пенсионира, толкова продължава да бъде нахъсана и след повече от половин век на сцената. Но не желае да бъде в тежест на когото и да било. Като типичен Овен няма навик де се жалва, предпочита да стиска зъби. Железният й характер отхвърля всякакви признания в непосилност. Актрисата, чиито остър език е пословичен в съсловието, отдавна се е помирила с капризите на съдбата. Понася последствията им от младежките си години. Първия път не я приемат във ВИТИЗ, защото я подозират, че ще посее буржоазно влияние сред горките студенти. Вторият път остава извън списъците, защото ОФ-служители я набеждават, че е правила опит да бяга на Запад. А тя играе в в театъра на Смолян. След ВИТИЗ се развихря по сцените на Велико Търново, Пловдив, Пазарджик… В онази епоха Зафирова е скандална – носи цветни чорапогащи, манто с опасното вражеско наименование „дъфелкот“, силен грим, екстравагантни прически…
Камерата я обича още от 60-те, въпреки че по-късно киното не е твърде щедро към нея. С Лили Иванова се оказват съпернички за ролята на Вълчицата в едноименния бъдещ хит на Рангел Вълчанов. Илка печели мястото пред обектива, а Лили – зад микрофона, за да изпълни песните в лентата. Още с дебюта си актрисата впечатлява с необуздана енергия и хъшлашка виталност. Три десетилетия по-късно Рангел Вълчанов, с когото остават приятели до сетния му дъх, я снима в „Немирната птица любов“ и „Фатална нежност“. Ексцентрична и саркастична е във филмите на Иван Андонов – „Дами канят“, „Бяла магия“ и „Вампири, таласъми“. Дълго остава в театър „София“ – в златната му епоха на „Човекоядката“, а после с колеги, които не искат да бъдат управляеми от чиновници и цензори, създават Малък градски театър „Зад канала“.
„Филмите и годините ми в театъра се оказаха нищо в сравнение с популярността, с която се сдобих заради участието ми в „Стъклен дом“, колкото и малко да е то. Ето сега вече аз се усещам като звезда“, откровена и самоиронична е Илка Зафирова през 2010 г. Последната й роля в киното е в „Доза щастие“ на Яна Титова през 2019, където отново демонстрира дарбата да изгради плътен характер в ограничено екранно време.
„За нищо не съжалявам. Особено в началото беше доста бурно, но после работата тръгна. Обичам тази професия, обичам да бъда актриса. Но от 60 години съм на сцена. Мисля, че вече стига. Човек трудно има строг поглед към себе си. Реших, че е време да се оттегля мирно, без скандали. Най-щастлива ме прави внучката ми София“, искрена е дамата. В съсловието още цитират шегата й, че е единствената след Марлон Брандо, върнала своя Оскар – сценаристът и режисьорът в документалното кино Оскар Кристанов е бившият съпруг на Илка Зафирова и баща на дъщеря й Неда.
Стоян Алексиев – от ума си тегли
Изтъкнатият актьор е жертва на коварна диагноза, която засегна паметта му
Стоян Алексиев, един от изтъкнатите асове в театъра и киното ни, е жертва на коварна диагноза, засягаща паметта – изключително безмилостно наказание за човек, който през кариерата си е запомнил хиляди страници с монолози на персонажи от българската и световната драматургия, както и стотици реплики от сценарии за големия и малкия екран. Но не бива да се забравя, че в кариерата му има изключителни моменти. Във филма на Рангел Вълчанов „За къде пътувате?“ той е доцент Радев, който търси смисъла на живота в стила на балканския магическия реализъм и в компанията на бай Деньо, последния патриархален българин. Драмата е високо оценена в „Особен поглед“, втората по значимост програма на фестивала в Кан. Робърт де Ниро пък я хвали на фестивала в Москва, където е шеф на журито. Според доста родни критици „За къде пътувате“ е в топ 5 на най-доброто в българското кино. Преди началото на снимките Рангел Вълчанов казва на Стоян Алексиев: „Ще репетираме някои от епизодите, защото съм ги изчислил математически точно. В други ще импровизирате с Калоянчев“. Докато работят по една от сцените, актьорът гълта сълзите си в паника, че не е достоен за славния си партньор. Режисьорът, доловил терзанията му, го успокоява, че всичко се случва, както трябва. А после Стоян Алексиев и Калата стават големи приятели, докато продължават снимките в Европа и Африка. В хотела до водопада Виктория пък се озовават заедно с огромния екип на „Мините на цар Соломон“ – с Ричард Чембърлейн и Шарън Стоун. „А ние бяхме само четирима – Рангел, операторът Радослав Спасов, Калата и аз. Мъкнехме всичко сами – обективи, камери, сандъци, дрехи. Трябваше да се качим в шестместно самолетче – да летим и снимаме над водопада и над реката Замбези. Калоянчев отказа, след като видя пилота – англичанин на предполагаема възраст около 115, слаб, съсухрен. Тримата литнахме и този старец, който наистина беше поне на 80, започна да прави във въздуха изумителни фигури със самолета. Никога не бях преживявал подобно нещо“, споделял е Стоян Алексиев.
В Народния театър го назначава тогавашният директор Дико Фучеджиев. Писателят слага парафа на заповедта, без да се съобразява с указания от ЦК и Политбюро. Той и партийният секретар Стефан Данаилов игнорират писмата „отгоре“ за буржоазния произход на Стоян Алексиев, чиито баща е от малкото действителни дисиденти, който като финансист и икономист разкрива огромни мошеничества в Девня. „Дико в онзи период беше в обтегнати отношения с Тодор Живков, но с Ламбо постъпиха много мъжки. Бяха хора, които вършат само добро“, разказвал е Стоян Алексиев. Малко преди да се оттегли от сцената преди няколко години той коментира обществото ни с горчиви думи: „Не се променяме. Търпим да ни атакуват истерични национални предатели, които дори не могат да скрият демагогията и алчността си. Каквото и да се случва в политиката, е опасно да се търгува с културата, образованието и здравеопазването. Уви, живея в нетърпимост, която трудно се лекува. Моята родина са театърът и киното“.
Мартина Вачкова спира кариерата си след „Откраднат живот“
Щастливата баба на внучето Сава засега отхвърля всякакви предложения
Сава, внукът на Мартина Вачкова, преди седмица направи дебюта си в Народния театър. Синът на Рада, дъщерята на актрисата, беше сред първите зрители на изложбата, посветена на Георги Георгиев-Гец. Тримата – бабата, майката и бебето, което вече е на няколко месеца, не пропуснаха нито една снимка от експозицията, в която имаше и фотоси от „На всеки километър“, където Гец е заедно с Григор Вачков. Броени дни по-рано Мартина Вачкова поздрави Павел Койчев за страхотните му скулптури в Градската галерия, после пък беше съветник в „Пееш или лъжеш“. Обясни, че е приела заради Дънди – страхотен актьор, който тепърва ще доказва таланта си. Покрай шоуто Мартина сподели, че през годините по-често сама се е подвеждала в преценката си за хората и не си спомня някой умишлено да я е лъгал. Други „професионални“ новини около актрисата няма. Поне засега не се е чуло да е приела нова роля на сцената или екрана.
От няколко години насам наследницата на Григор Вачков е стопирала кариерата си, за да се посвети на здравето си. Проблемите й започват от един шпагат в „Денсинг Старс“ през 2009-а. Приятелският поздрав за Камен Воденичаров предизвиква тежка травма – скъсан менискус и сериозна херния в гръбначния стълб. Докато снима в „Откраднат живот“, където е прочутата главна сестра Жекова, става още по-мъчително. Мартина решава да се подложи на операция, тъй като вече нито медикаментите, нито физиотерапията помагат. След интервенцията трябва да бъде обездвижена за дълго и естествено, няма как да работи. Трудното възстановяване гълта много време, през което тя отказва всякакви ангажименти. И успява да се отърве от излишните килограми. Днес не преживява отсъствието си от сцената. „Реших, че е много добра почивка, а и хората да си починат от мен“, коментира тя. Не крие, че без угризения се отдава само на това, което й харесва – срещи с приятели, изложби, спектакли, филми, книги. „Всички знаят, че съм актриса, но аз не съм единствено театър и кино. От изкуствата най-много обичам изобразителното. Моето сърце е в галериите, където идват само ценители, които знаят какво ще намерят“, призна преди време Мартина Вачкова, когато стана куратор в галерия „Ракурси“ по покана на Росица Чушева и Румяна Йонева. Двете й предоставят възможността да избира автора или авторите си. Тя дълго се колебае – дали да са приятели аматьори, които рисуват добре, дали да са деца на известни хора, които умеят да държат четката или пък да е някакво „женско“ събитие. Накрая кани френския художник Стефан Моасе с неговите атрактивни колажи. Самата Мартина пък е изкушен фотограф, но все още няма достатъчно смелост, за да покаже авторските си творения, както я съветва Георги Лозанов. „Не искам да се подредя между артистите, които могат всичко могат“, мотивира се тя. „Аз съм от артистична фамилия – вуйчо ми е художник, дядо ми е музикант, баща ми – актьор. Най-много обаче се увличах по рисуването. Може би родителите ми трябваше да ми намерят учител. Когато усетих, че не съм толкова добра, колкото другите, потиснах тази моя страст. Но остана в мен”, откровена е Мартина Вачкова. Днес звездата от „Ку-ку“, „Каналето“, „Защо не!“, „Апартаментът“ се радва на душевно равновесие, на белите си коси и на свободата да изглежда, както си иска. „Носете възрастта си с гордост“, съветва тя всички жени. И продължава да бъде неразделна с Владимир Пенев, въпреки че най-близкият й приятел трябва да дели чувствата й с още един мъж – Сава. „Не бях подготвена за тая любов, която така се стовари върху мен. Нито че имам откъде да извадя от себе си още толкова обич за това детенце. Голямо, голямо, голямо щастие.“
Странджа връща Юрий Ангелов към живота
Децата в село Бродилово се обръщат към него с „господин Мелек“, което на турски означава ангел
Юрий Ангелов преди години става отшелник по неволя, а след това потъва в лоното на природата по дълбоко убеждение. Всичко тръгва от гастрит, колит и нечовешки болки в синусите и в главата. Никакви антибиотици не могат да го спасят. Попада при лечителката Лидия Ковачева – точно по това време при нея е и бъдещата й последователка, д-р Людмила Емилова. Лекарката и актьорът оцеляват чрез плодове и чай. А после Петър Димков му казва: „Българинът, моето момче, направи голяма грешка, че се откъсна от земята. Тя е нашата майка, тя ни храни, тя ни лекува.” И любимият ученик на великия Апостол Карамитев продава апартамента си, напуска Народния театър, за да се засели в странджанското село Фазаново. Предприема решителната крачка, защото тогава, в Христовата възраст и навръх звездната му слава, енергията му сякаш се топи в изпаренията на столичните отрови. Когато се отказва от блясъка на прожекторите, всички го одумват като човек с налудно поведение – известен, ухажван от режисьори и жени, с повече от приличен стандарт. Но той започва да отглежда животни в собствения си рай, следвайки завета на Омар Хаям: „По-добре е да си гладен, но да не ядеш каквото и да е. По-добре е да си сам, но да не си с когото и да е.“ Чувството за простор, за свобода го връща към нормалния живот. Градът никога не му е бил уютен. Винаги го е отблъсквал с протокола на консуматорското общество, движено от изнервени хора. Не забравя последните думи, които чува от Карамитев: „Как не проумях, че този живот е голям маскарад“.
След Фазаново, където отрастват синовете му, които днес живеят и работят в Европа, се мести първо в Сливарово, после в Кондолово. Единственият компромис, който прави с цивилизацията, е заради стария му приятел и състудент Велко Кънев – играе в неговия спектакъл „Омайна нощ“ на сцената в бургаския храм на Мелпомена. Преди няколко години снима и във филма на Илия Костов „Пътуващо кино“. Иначе се е дистанцирал от професията – коментира, че в нея моралът става все по-малко, а свободата – все по-липсваща.
В момента Юрий Ангелов живее до самия морски бряг в село Бродилово, където го отвежда номадството. На 13 ноември ще празнува 77. Но здраво върти мотиката в градината. Вълните го зареждат със своята памет. Също и децата. В Бродилово, което е на няколко километра от турската граница, има две училища – единствените в цяла Странджа, които не са запуснати и са добре поддържани. Тъкмо с техните възпитаници Юрий Ангелов работи с огромен кеф – рисуват, чете им пиеси в домашния театър, спортуват. Казва, че това е голямата му награда от Господ. С малките възражда невинността на душата си. Възлага им да пишат сценарии, в които се оглежда тяхната искреност. 12-годишните се обръщат към него с „господин Мелек“, което означава „ангел“ на турски. А той е категоричен, че възрастта е състояние на духа – извън младостта, извън биологичната старост. Познава хора на 95, винаги готови за приключения, но и на 30, които ги мързи да гледат. „Времето в космоса не съществува“, сигурен е артистът с десетки роли на сцената и екрана. Най-важното е, че Юрий Ангелов не се страхува от тъгата, която се трупа с мъдростта, а обожава всеки миг сред флората и фауната, наричайки ги „естествения декор“ на Бога.
Албена Атанасова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg