Росен Йорданов е роден през 1969 година в София. Специалист е по криминална психология с дългогодишна практика в работа с детектор на лъжата. Водил е различни криминални разследвания и кризисни преговори. Бил е заместник-директор на Института по психология на МВР.
-Нарязаната с макетно ножче Дебора, разфасованият Кристиян Пеев, убитият шофьор, който преди това прегази с камиона си 6-годишното дете… Това е само част от вълната скорошни битови престъпления у нас. Може ли да се говори за ескалация на озверяването, господин Йорданов?
Не мога да отговоря директно. Със сигурност, ако трябва да сравняваме с 2018 или 2019 година, определено има растеж, особено на пътния травматизъм. Вероятно има връзка с подронения авторитетът на абсолютно всички институции. Вероятно има някакъв ефект от целия тоя емоционален разгул в обществото, че извършваме някаква титанична промяна. Ние унищожихме и добрите неща, които бяхме свършили, вместо да ги подобрим. Със сигурност слабостта на отделните институции, на координацията между тях неизменно прави впечатление на хората. Уврежда моралното им чувство, съвестта им и ги тласка да бъдат по-безотговорни, по-малко състрадателни и най-важното – по-малко отговорни към самите себе си и внимателни към собствените си постъпки.
-Има ли връзка между политическите сътресения от последните две години и тази вълна от престъпност?
Категорично намирам връзка. Отдавна призовавам да се осъзнаем – трябва меч, трябва ни скалпел. Хора, това, което правите, заслепени от ярост или от отмъстителност към ближния, към опонента, няма да доведе до бленувания ефект. Да виждаш политическия опонент като враг, като нещо, което трябва да изчезне води, до ответна реакция и най-вече до развращаване на средата, в която живеем, до насаждане на чувство на униние, безперспективност, озлобление. Разбира се, за това допринесоха и пандемията, и войната, но ние свършихме и доста сериозна вътрешна работа, отдавайки се на вакханалията на примитивното у нас, разделяйки хората по всякакви критерии и линии. Няма как това да не разврати общественото морално чувство и съответно да не се пренесе като модел на мислене и сред народните избраници, които да творят поредица от законодателни малоумия.
За да се създаде чувството за справедливост, човек първо трябва да се вгледа в себе си. Да се замисли. Проблемът е, че имаме изключително стар Наказателен кодекс от 1968 г., който предпоставя формализирана досъдебна фаза на производството. Много ненужни, повърхностни, остарели хронични разбирания и порядки са вкарани в процедури и дават възможност за тотално разточване на процесите. Това ни лишава от възможността да имаме бързо и неизбежно правосъдие.
-Затова ли властта не буди респект сред хората у нас?
Със сигурност властта, когато действа импулсивно, реактивно, а не проактивно, няма как да буди респект у хората. Живеем в условията на диктата на тълпата най-вече чрез социалните мрежи. Искрата се пали, медиите веднага проявяват интерес към темата и я подемат, а обществото се държи в състояние на перманентна фрустрация. И се стига до абсурди, при които законодателят все повече и повече залага условията на т.нар. примитивен морал, т.е. предпоставя, че всички граждани на държавата са с примитивна форма на осъзнатост. Между човек, който се държи като добър гражданин през по-голямата част от времето, по-образован е, по-добър е в отношенията с хората, но е допуснал моментна грешка се поставя знак за равенство с другия, който нито има образованието, нито моралното самосъзнание. И съдът е задължен да наказва еднакво престъпления и деяния, които са рецидив с такива, които са инцидентни. Ето, вижте нещастния случай със смъртта на 6-годишното дете и варварското убийство, линчуването на шофьора. Да, ужасно е да има смърт на дете. Но аз съм виждал случаи, в които извършителят просто не е виновен, не е имал шанс да не извърши това, случило се е лошо стечение на обстоятелствата. Той не е пил, не е карал бързо, обаче има поредица от фактори, които са довели до това злощастие. Но видяхте какво се случи след две-три години нагнетяване на напрежението и уронване на авторитета на институциите. Много фейсбук законодатели обичат да цитират Крумовите закони. Но тези закони са примитивни – там се слага знак за равенство между кражбата, убийството и т.н. Разбирам болката, когато някой пострада, обхваща ни безсилие, трябва да обвиним някого. Но тук е възпиращата роля на обществото и закона и не можем да допускаме вандалско правосъдие.
-Но Кутията на Пандора беше отворена.
Помните ли, че унесени от революционния въстанически плам, продъниха ушите на хората за пострадалите под колоните на Министерския съвет и изобщо не обърнаха внимание, че полицаите щяха да бъдат запалени, че върху тях се хвърляха павета. В този момент разбрах, че нещата отиват на зле. Защото и едното е лошо, но и другото е лошо.
-В центъра на протестите беше президентът Румен Радев. Той продължава и днес да бъде недоволен. Защо – прекалено амбициозен ли е или е твърде авторитарен?
Знаете ли от колко години го коментирам?! А има хора, които много го харесваха, даже го преизбраха. Първо, в етично, морално и идеологично отношение този човек се родее с други ценности, които не са на Запад, а са на Изток. Идейната му закваска е такава. Той е дълбоко институционализиран, развил фатмашки манталитет и няма как да се отърве от него. Радев превърна президентската институция в нещо съвсем различно – в активен опозиционен фактор, което изобщо не е мислено от нашите конституционалисти. Румен Радев правеше опити за изнасилване на Конституцията от самото начало. Огради се с агенти на Държавна сигурност. Намери си клакьори. Този човек е нищо извън институцията. Той не може да прави нищо друго, не е нито толкова умен, нито толкова самостоятелен и независим, колкото си представят някои хора. Той беше назначен с подкрепата на един враждебен, чужд разузнавателен център. И какво можем да очакваме: европейски позиции, грижа за общественото съгласие и хармония? Радев се държи като обикновен бунтовнически лидер. Но в началото много им прилягаше и харесваше, защото от дългото управление на Борисов бяха насъбрани негативи.
– Вие правите връзка между Алексей Петров, Васил Божков и Васил Терзиев и това е Държавна сигурност. Кои са основанията ви?
Да, първи направих тази връзка. Васил Божков има присъда още по социалистическо време и е свързан с Държавна сигурност като е вербуван. Алексей Петров е бил от ДС, а Васил Терзиев има този феноменален бекграунд. Нещата се случват през Дълбоката държава и с помощта на братските руски служби, където са истинските връзки на Васил Божков, на родителите и близките на Васил Терзиев, а до известна степен и на Алексей Петров, макар че той се опитваше да играе и с Израел. Според мен с Божков е свършено в един средносрочен план. Бутафорната му роля е подчинена на идеята, след като Държавна сигурност взе икономическата власт, сега официално да поиска и политическата. Но не през аватари, през пионки и кукли, а директно. Васил Терзиев е просто директен кандидат на Държавна сигурност. С уговорката дали можем да носим вината на бащите и на дедите си? Да, можем. Ако ти наистина се срамуваш, няма да се кандидатираш. А някога, твоят внук, правнук, може би ще може. Но не ти самият, когато връзките и контактите на баща ти, на дядо ти са наоколо и ти да искаш да се преродиш. Всичко това е подчинено на поредното преразпределение на ресурса на Дълбоката държава, тези родове ще поискат официално властта чрез своите пионки и назначени милионери. А София е символ – от 33 години не е била в ръцете на червен кмет и сега има опасността за пръв път от толкова време това да се случи. Бих казал, че Ваня Григорова е много по-дясна и по-легитимна кандидатура от Васил Терзиев, нищо че представлява левите сили.
-А мислите ли, че се подготвя нов политически проект?
Няма да е сега веднага. Много по-префинено ще бъде. Както виждате, в случая ракетата носител са хора, които покойният Къро в един запис нарече „полезни идиоти“. Това е истинското майсторство в тези среди, защото най-добрата вербовка, най-добрият агент е този, който дори не осъзнава, че е такъв и работи в твоя полза.
-Но издигнали Васил Терзиев, сред които е и Христо Иванов, имат претенция към дясното пространство.
Може да имаме претенции, че владеем света, но не го владеем. Хората имаме много илюзии. Отдавна никой не вярва на заявления и декларации, думите тежат, само когато човек изпълнява онова, което е казал.
-След всичко, което казвате, можете ли да прогнозирате до кога ще издържи „сглобката“?
-Временните неща са най-трайни. При всички положения след местните избори можем да очакваме определен тип сътресения, но няма да са между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Ключово е какво ще се случи в София. Напоследък чувам, че победата на кандидата на Държавна сигурност не е толкова сигурна. Ако тук нещата се провалят, както и в Пловдив, можете да сте абсолютно сигурни, че при ДБ и ПП есента няма да бъде май. Сътресението между тях ще е пет бала. От друга страна, много зависи в каква степен ГЕРБ ще загуби национално влияние, а те в момента покриват почти цялата държава. След толкова години управление представителят, който ще излъчат в София, ще има гигантска, почти непосилна задача. Но при такъв президент няма шанс някой от коалицията да пожелае да се оттегля.
-Което вече си е пълен абсурд. Как така държавата не може да разбере какво точно е станало с него?
А кой вярва на държавата и изобщо на коя институция вярваме? Доскоро МВР и прокуратурата почти не работеха. Каква държава е това, която не разследва покушението срещу главния прокурор независимо как се казва той. На никой не му направи впечатление. А за Алексей Петров говорим вече три седмици.
