Той е само на 5, не може да чете, но щом смартфонът попадне в ръцете му, за секунди успява да го отвори и да си намери любимото филмче в YouTube. После като препариран е готов да остане втренчен в екрана повече време, отколкото в забавачката. Нашето е много умно, радват се родителите му, докато освободени от ангажименти циклят из социалните мрежи.
Технологиите са развиват с шеметна скорост, но да използваш телефона съвсем не означава, че разбираш как работи той. Ако едно дете на 6-7 години може да си инсталира приложение или да си изтегли игра от интернет какви умения развива?
В глобалната мрежа децата днес могат да намерят отговор на почти всеки въпрос за секунди, но дали могат да го осмислят? Истината е, че те четат по-кратки текстове, трудно задържат вниманието си и все по-често заменят собственото разсъждение с готови отговори, напоследък дадени от изкуствения интелект. Международните изследвания на грамотността, математическите умения и природните науки показват тревожни тенденции в редица държави, включително в България. Но зад резултатите стоят сложни процеси – от начина, по който се използват екраните, до промени в образованието, семейната среда и навиците за четене. А когато вниманието е раздробено между десетки известия, видеа и кратки послания, задълбочено мислене може да се окаже по-трудно от самото натрупване на знания.
В продължение на десетилетия учените наблюдават любопитна тенденция: резултатите от тестовете за интелигентност се увеличават със всяко седващо поколение. Явлението е наречено „Ефект на Флин“ – на името на новозеландския изследовател Джеймс Флин, който го описва подробно през 80-те години на XX век. Този напредък се обяснява с по-доброто образование, по-пълноценното хранене и развитото здравеопазване, по-сложната информационна среда и все по-честото решаване на абстрактни задачи в съвременния живот. Хората постепенно стават по-добри в откриването на закономерности и логическо мислене. Според Флин коефициентът на интелигентност се повишава с около 2 до 3 точки на десетилетие през по-голямата част от миналия век.
Но след като достига пик около средата на 90-те или 2000-те години, средните резултати за интелигентност започват да спадат в страни като Норвегия, Дания, Финландия, Великобритания и САЩ. Последните данни и проучвания показват, че Поколението Z може да се окаже първото в съвременната история, което постига по-ниски резултати на тестове за интелигентност от своите предшественици. Тази промяна е известна като „Обратният ефект на Флин“.
Учените все още спорят за причините, сред тях са използването на смартфони, търсачки и изкуствен интелект за изчисляване и извличане на информация, вместо запомняне или решаване на проблеми. Променят се и навиците – от задълбочено линейно четене се преминава към фрагментирано дигитално преглеждане на текст и кратко форматно съдържание.
Българските деца не правят изключение от общата тенденция. Резултатите от теста PISA 2025, които бяха представени на 8 септември 2026 г., отчетоха нов спад в знанията на 15-годишните. В изследването, организирано от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), България получава 421 точки по природни науки, 405 по математика и едва 387 по четене. Спрямо предишното проучване от 2022 г. резултатът по природни науки остава непроменен, математиката губи 12 точки, а четенето – 17. Така най-сериозният сигнал за тревога идва от способността на учениците да разбират, анализират и оценяват текстове. PISA проверява уменията на 15-годишните, като поставя участниците пред задачи, близки до ситуации от ежедневието. Не е достатъчно ученикът да знае формула или правило – той трябва да прецени кога и как да ги използва. Данните отново поставят въпроса дали училището подготвя младите хора не просто да възпроизвеждат знания, а да мислят самостоятелно, да разбират прочетеното и да решават практически задачи.
Разбирането на текст е основа за успеха във всички учебни предмети – от историята до физиката. Когато ученикът трудно открива основната идея, не разпознава важната информация или не може да направи извод от прочетеното, проблемът далеч надхвърля часовете по български език и литература. Децата ще имат трудности при разчитане на инструкции, сравняване на информация, преценка на достоверността на новини и разграничаване на факт от мнение. И това във време, в което младите хора постоянно се сблъскват с огромен поток от дигитално съдържание. Задачите на PISA изискват учениците да използват математиката в практически ситуации – да сравняват цени, да пресмятат разходи, да разчитат данни, изобщо да организират финансите си. А ниските резултати поставят под сериозно съмнение тяхната готовност за самостоятелен и пълноценен живот.
Намалете екраните в училище
Образователните технологии вредят на начина, по който децата учат, смята неврологът Джаред Хорват
Неврологът Джаред Куни Хорват, който е и бивш учител, провокира дебата защо поколение Z ще бъде първото от век насам, което ще има по-лоши резултати от своите предшественици. Той твърди, че младите хора, родени между 1997 и 2010 г., показват спад във вниманието, паметта, грамотността, аритметиката, изпълнителните функции и дори общия коефициент на интелигентност в сравнение с предишните поколения. Пред Комисията по търговия, наука и транспорт на Сената на САЩ Хорват представя свое проучване, в което твърди, че за първи път от повече от век резултатите от стандартизираните тестове за когнитивни способности са намалели, а не са се увеличили.
„Нашите деца са с по-малко когнитивни способности“, казва невролог и твърди, че образователните технологии вредят на начина, по който те учат и се развиват. „Това може би е една от най-трудните истини, с които нашето поколение трябва да се изправи“, пише той в книгата си „Дигиталната заблуда “. „В продължение на близо два века Западът преживяваше постоянен поколенчески прогрес. Всяка нова група деца израстваше средно по-здрава, по-щастлива и по-образована от предишната. Досега.“
Започвайки около 2000 г., нещо се промени. „В целия Запад резултатите от коефициента на интелигентност започнаха да падат – дори когато времето, прекарано в училище, продължи да се увеличава“, пише Хорват. Резултатите в международните тестове започнаха да спадат. Защо? „Отговорът се крие в метеорния възход на образователните технологии.“
Хорват и други изследователи посочват постоянното излагане на екрани като основен фактор за по-ниските резултати. Поколението Z е първото, което израства с мобилен интернет, социални медии и алгоритми, предназначени да концентрират максимално вниманието. В много случаи значителна част от времето в будно състояние се прекарва на цифрови устройства. Средно тези, които са използвали компютри повече от шест часа на ден, са постигнали с 66 точки по-ниски резултати от своите връстници, които изобщо не са ги използват, показват обаче изследванията.
“Но не става въпрос само за премахване на екраните за забавление. Става въпрос и за максималното им намаляване за академично обучение, ако искаме децата ни да имат дълбоки, преносими знания в главите си“, категоричен е д-р Джаред Хорват.
Топ 5 на гениите в света
Изключително надарените са едва 0,1% от населението
Противно на схващането, че измерва колко информация знае човек (което е по-скоро обща култура), IQ тестът е създаден да оценява вродения капацитет за учене и обикновено се включват въпроси, свързани с логическо мислене, пространствена ориентация, разпознаване на модели, математически способности, вербално разбиране (езикови умения). Първият съвременен тест за интелигентност е създаден през 1905 г. във Франция от психолога Алфред Бине. През 1912 г. германският психолог Уилям Щерн предлага формулата за Коефициент на интелигентност (IQ — Intelligence Quotient). Когато той е под 70 се говори за интелектуална недостатъчност и това са около 2,2% от населението. 68,2% от хората са със средна интелигентност и техният коефициент е 85 – 115. Над средното ниво попадат 13,5% и техният IQ е 115 – 130. По-високо са 2,2% от представителите на човешкия род, които се смятат за надарени.
По-малко от 0,1% от хората на планетата имат коефициент на интелигентност над 145 и това са гениите. Ето кои от тях попадат в топ 5.
Уилям Джеймс Сайдис (1898 – 1944 г.) получава IQ 250 – 300. Американското дете-чудо влиза в Харвард едва на 11 години и владее над 40 езика. Неговият резултат е обект на спорове, тъй като е изчислен по стара скала, но той остава в историята като един от най-надарените хора на планетата.
Американската писателка и колумнист Мерилин вос Савант е родена през 1946 г., нейният IQ е 228 и е включена в рекордите на Гинес. В списание Parade тя пише емблематичната колона „Попитайте Мерилин“. Австралийско-американският математик от китайски произход Теренс Тао, който е роден през 1975 г., има IQ 220 – 230. На 8-годишна възраст той постига внушителните 760 точки на математическата секция на изпита SAT, а днес е професор в UCLA и носител на Филдсовия медал, който е еквивалент на Нобелова награда за математика. Американският астрофизик Кристофър Хирата е роден през 1982 г. и е постигнал IQ 225. На 13 години той става най-младият американец, спечелил златен медал на Международната олимпиада по физика, а на 16 години вече работи с НАСА по проекти за колонизацията на Марс. Ким Унг-Йонг е роден през 1962 г. и има IQ 210. Южнокорейският инженер проговаря на 6-месечна възраст, на 3 години чете на корейски, японски, немски и английски. По покана на НАСА отива да учи в САЩ още като дете.
Емблематичните учени Алберт Айнщайн (1879 – 1955 г.) и Стивън Хокинг (1942 – 2018 г.) никога не са подлагани на официални IQ тестове, но се предполага, че техният коефициент е бил около 160 – границата, над която човек се счита за изключителен научен гений.
Образованието не е най-ценният актив за по-младите
Предпочитат бързи курсове и сертификати извън университетите
Всяко поколение приема по свой начин образованието и то е различна част от ценностната му система. За Бейби бумърите, които са родени между 1946 и 1964 г. и поколение X (1965–1980) образованието е социална стълбица, а университетската диплома е високо ценен актив. За тях образованието е дисциплина, уважение към институционалната власт и трудно спечелена основа, която гарантира кариерен път. За хората от Поколението X в България, образованието, започнало по време на социализма, трябва бързо да се адаптира към пазарната икономика след 1989 г. Много от тях са завършили специалности, които изгубват стойност след промените. Затова трябва да вкарат допълнителна енергия – да учат в движение езици, за придобиват компютърна грамотност и умения за бизнес управление.
Поколение Y, наричано още милениали (1981–1996), смята, че университетът има фундаментално значение и е етап от стремежа за постигането на растеж. Образованието определя тяхната идентичност, професионален път и икономическо състояние повече от всички други преди тях. Милениалите са най-образованото поколение в историята до момента, получават огромни възможности, но и сериозни трудности. Трябва да плащат много по-високи такси за университетска диплома, което води до безпрецедентен ръст на студентските кредити. Финансовият товар забавя покупката на първо жилище, сключването на брак и създаването на семейство, а образованието се превръща в сериозно бреме. Поради бързата промяна на икономиката, милениалите масово се включват в онлайн курсовете, за да останат конкурентоспособни.
Поколението Z (1997 – 2012) е много по-прагматично, скептично е към поемане на големи дългове и се стреми към бърза финансова независимост. Тези хора предпочитат кратки курсове, ИТ академии и самообучение. Тъй като навлизат в пазара на труда по време на ковид пандемията и бума на дистанционната работа, изискват гъвкавост още от първия работен ден.
Милениалите често инвестират 5–6 години в хуманитарни специалности, само за да открият, че пазарът изисква практически дигитални умения, което води до феномена „таксиджия с магистратура“. Обратно, Поколението Z се насочва директно към сектори с висок доход – технологии, дигитален маркетинг, киберсигурност и често прескача университет. За тях заплатата е приоритет номер 1. И това си има своето обяснение – светът е все по-нестабилен, а икономическата криза дебне отвсякъде.
Маргарита Димитрова