Георги ВУЛДЖЕВ
Макар и все още да нямаме пълния проект на държавния бюджет за догодина, някои общи оценки могат да се направят. И за съжаление, те не са обнадеждаващи. Това, което беше изпратено на Европейската комисия като проект, не дава индикации, че се планират силно необходимите дълбоки реформи, които трайно да решат проблема с дефицита. Разбира се, данъчните отстъпки за семейства с деца, актуализацията на данъчните оценки на имотите, премахването на автоматизмите за определянето на заплатите в държавните ведомства и реформата на формулата за определяне на минималната работна заплата са все правилни мерки. Но слонът в стаята – раздутите текущи разходи, особено в някои сфери на държавния сектор – си остава.
Общата фискална рамка е достатъчно красноречива сама по себе си. Министерството на финансите прогнозира, че бюджетният дефицит ще бъде 5% от БВП тази година и ще падне до 4,3% догодина. И в приходната, и в разходната част досега са обявени разнородни мерки, някои с положителен, други с отрицателен ефект върху дефицита.
Но когато изчислим чистата стойност, какво получаваме? Излиза, че 97% от спада в дефицита ще дойде по линия на очаквани по-високи приходи. Което, разбира се, включва по-висока данъчно-осигурителна тежест за предприятия и работещи. А планираните нови мерки в разходната част се очаква да доведат до нетни спестявания от едва около 60 милиона евро.
Това е абсолютно нищожно и не може да бъде оправдано на фона на очевидни преразходи в съдебната система и МВР (конкретно полицията), където харчим 2 пъти над нормата за Европейския съюз. А в ЕС има немалко държави със свои собствени преразходи в тези сфери.
С такава разочароваща фискална рамка правителството само си залага капани. Например с данъка върху свръхпечалбата. Нямам проблем с него по същество като данъчна идея – банките със сигурност отдавна трябваше да бъдат обложени с такъв. Проблемът е, че той ще има еднократен ефект (или поне така се планира), само през 2027 г.
Какво става след това? Много важен въпрос с оглед на факта, че около 40% от положителния ефект върху дефицита от предприетите мерки догодина се планира да дойде по линия на този данък. А когато тези приходи вече ги няма през 2028 г., какво правим? Дефицитът пак тръгва нагоре? Най-вероятно, с оглед на това, че правителството засега не демонстрира воля за нищо повече от това просто да забави ръста на разходите.
От всичко, което знаем досега, можем да заключим, че Министерството на финансите в този бюджет не предлага трайни решения на проблема с дефицита. Само временни кръпки. Но колкото повече се отлага коригирането на дисбалансите, толкова по-трудно (и политически болезнено) ще бъде. Това всеки адекватен финансист го знае. И освен ако не се направят дълбоки корекции в бюджетната комисия в парламента, този бюджет ще си остане разочарование.
Как я мислят тая работа в Министерството на финансите, си нямам идея. Може би проблемът е, че бюджетът се пише от същите хора, които писаха бюджетите, които ни докараха до тази незавидна ситуация през последните няколко години. Властта беше сменена, но в министерството съществено прочистване нямаше.
Понякога имам чувството, че това правителство разсъждава, сякаш е служебен кабинет. Финансовото министерство се държи, сякаш работата му е само да стабилизира казуса с дефицита, докато не дойде на власт редовно правителство с мандат да действа с размах. Уважаеми, вие сте това правителство. Имате самостоятелно мнозинство в парламента. Имате картбланш за съществени реформи. Именно това очакват избирателите от вас. Не ги разочаровайте.
Когато през юни беше предложена фискалната рамка за настоящата година, имаше много спорове и критики. Тогава бях склонен да оставя на новото правителство време да работи, защото все пак съществени реформи няма как да се планират за няколко седмици. Но вече минаха почти 6 месеца.
Ако не започнем да виждаме амбициозни действия към съществени реформи много скоро, то най-вероятно няма да ги видим въобще. И това ще е много тъжно за всички, дори най-грубите критици на властта от опозицията. Защото много рядко се случва българският народ да гласува толкова много доверие и власт на една формация. Скоро няма да има такъв шанс отново.