„Единайсетият час“ – квинтет от разкази на световноизвестния писател Салман Рушди в превод на Надежда Розова и издание на „Колибри“, е сред най-интересните предложения на есенния пазар. Неподражаемият език на автора, чиято сила преобразява, придава жизнеутвърждаващо звучене на сюжетите, макар че в тях погледът му е насочен към края на човешкия земен път. Но не само заради това, списание „Ню Йоркър“ определя „Единадесетият час“ като най-добрата книга на годината. Петте носталгични и магични истории, наситени с кафкианска образност, се разполагат на три континента – в Индия, Англия и Америка.
Рушди смесва културни специфики и пластове, подрежда галерия от незабравими персонажи и дори дръзва да представят смъртта не като обективен край, а като събитие с личното участие на умиращия. Въпросите, чиито отговори търси култовият автор, са вечните: Приспособяваме ли се към смъртта или се бунтуваме срещу нея? В умозрителен покой или в бурен гняв прекарваме своя единайсети час? Как постигаме удовлетворение, щом не знаем края на своята история? Публиката на свой ред се пита: Дали Рушди се сбогува с нея или с „Единайсетият час“ започва следващ етап в творчеството му.
Салман Рушди печели международна популярност с алегоричния шедьовър „Родените в полунощ“ (1981), за който получава няколко отличия. Книгата два пъти печели „Букър на всички Букъри“ – през 1993 г. и 2008 г. Адаптирана е за голям екран като копродукция между Канада, Великобритания, САЩ и Индия под режисурата на Дийпа Мехта. През 1988 г. романът „Сатанински строфи“ на Рушди предизвиква бурни реакции в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, а иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и определя голяма парична награда за убийството му. През август 2022 г. срещу писателя е извършено покушение – той е намушкан с нож, докато изнася лекция на сцената на литературен фестивал в щата Ню Йорк. След тази брутална атака, която го оставя сляп с дясното око и с осакатена лява ръка, Рушди създава автобиографичното есе „Нож: Размисли след опит за убийство“. За писателя тази мемоарна книга е начин „да се отговори на насилието с изкуство“.
Албена АТАНАСОВА