Има един особен политически навик в България. Когато един вътрешен министър иска да покаже сила, той не започва с цифрите за разкриваемостта, с качеството на разследванията или с резултатите в съда.
Започва с акция.
Сутринта – спецчасти.
После – снимки.
След това – десетки задържани.
Накрая – пресконференция и категорични думи за „разбита престъпна група“, „недосегаеми няма“ и „това е само началото“.
Този модел има добре познато име в българската политика – моделът „Цветан Цветанов“.
И днес все повече изглежда, че Иван Демерджиев не просто критикува този модел. Той го възпроизвежда.
Само че с други имена.
Същият сценарий, нови заглавия
По времето на Цветан Цветанов показните полицейски операции се превърнаха в своеобразен политически жанр.
„Наглите“, „Октопод“, „Медузите“ и още редица акции бяха представяни като доказателство, че държавата най-после е започнала да „мачка“ престъпността.
Проблемът беше, че шумът около ареста не е доказателство за вина.
И още по-малко е доказателство за успешно разследване.
Години по-късно именно това се оказа една от големите слабости на модела „Цветанов“. Вътрешна проверка в МВР установи сериозни проблеми при част от показните операции, включително случаи, при които липсва необходимата документация.
А България впоследствие плаща и цената на някои от тези операции в Страсбург. В конкретни дела Европейският съд по правата на човека установява нарушения, включително свързани с начина на провеждане на арестите и с публичното третиране на обвиняемите като вече доказани престъпници.
Тъкмо затова е тревожно, когато години по-късно виждаме същата политическа логика да се завръща.
„Държавата си влиза във функциите“
През юни 2026 г. МВР провежда мащабна акция в столичния квартал „Ботунец“ и други части на София срещу предполагаема група за рекет, изнудване, сводничество и проституция.
Първоначално са задържани десетки хора. По-късно става ясно, че броят достига 52, а на 16 от тях са повдигнати обвинения.
Самият вътрешен министър не остава само в рамките на служебната информация.
Той публикува във Facebook:
„Държавата си влиза във функциите. Недосегаеми няма. Анклави – също.“
И добавя:
„Мръсните пари ще бъдат изкарани на светло. Това е само началото.“
Това вече не е просто информация за полицейска операция.
Това е политическо послание.
И именно тук започва приликата с Цветанов.
Защото при Цветанов арестът често беше превръщан от процесуално действие в публично събитие. Камерите бяха част от спектакъла, а политическото послание идваше почти едновременно с полицейското действие.
При Демерджиев виждаме същата последователност:
операция → много задържани → силно публично послание → категорично внушение за вина → обещание за още.
А какво остава след телевизионните кадри?
Тук е истинският въпрос.
Не колко души са били задържани.
А колко от тях са обвиняеми.
Не колко спецчасти са участвали.
А колко доказателства са издържали пред съда.
Не колко силно министърът е заявил, че „недосегаеми няма“.
А колко от тези „недосегаеми“ в крайна сметка са осъдени.
Защото между полицейското задържане и доказаното престъпление има огромна разлика.
И именно тази разлика изглежда се губи, когато един министър започне да комуникира действията на МВР като политически спектакъл.
„Имотната мафия“ – девет ареста, четири обвинения
Друг показателен пример е акцията срещу предполагаема схема за имотни измами.
МВР съобщава за девет задържани. Извършени са обиски на девет жилища и офиси и шест автомобила. Открити са документи и материали, които според полицията сочат към сериозна схема за имотни измами.
Звучи впечатляващо.
Но именно тук трябва да започне журналистическият въпрос.
От деветте задържани четирима са привлечени като обвиняеми.
Това не означава, че останалите са невинни.
Но означава нещо много важно:
„задържан“ не е синоним на „престъпник“.
И когато политикът комуникира първото така, сякаш вече е доказал второто, той прескача границата между информацията и внушението.
Точно това беше един от големите проблеми на епохата „Цветанов“.
„Баба Алино“ – още един пример за мащаба като политическо послание
Още по-показателна е операцията във Варна по случая „Баба Алино“.
На 25 души са поставени белезници. Сред тях има и петима общински служители. Демерджиев заявява, че се събират доказателства за незаконни практики и че отговорните лица ще бъдат предадени на прокуратурата.
По-късно министърът съобщава за девет наказателни производства.
Но между тези две числа – 25 задържани и 9 производства – се намира именно проблемът с показната акция.
За телевизията 25 е впечатляващо число.
За наказателното право значение имат доказателствата.
А разликата между двете е огромна.
Още по-показателно е, че поне един от задържаните впоследствие е освободен с подписка.
Това само по себе си не доказва провал на цялото разследване.
Но поставя въпроса:
Защо министърът бърза да комуникира мащаба на ареста, преди да е ясно какво ще издържи в съда?
Цветанов имаше „Наглите“. Демерджиев има „Калашниците“
И тук стигаме до най-интересната прилика.
Цветанов разбра нещо много добре: в политиката не е достатъчно да управляваш МВР. Трябва да управляваш и картината, която обществото вижда от работата на МВР.