Голямото Преспанско езеро докосва три държави – Гърция, Албания и Северна Македония, а точката на тройната граница между тях се намира вътре във водата. В гръцката част районът е защитен в национален парк, в рамките на който влиза и съседното Малко преспанско езеро. В планините наоколо природата, историята и човешките съдби са преплетени по удивителен начин. Но днес езерото, което векове наред е свързвало различни общности, може да се превърне и в символ на балканското сътрудничество, защото трите държави подготвят обща кандидатура за включването му в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. А това без съмнение ще е силен стимул за развитието на туризма в региона.
Идеята е лансирана от Гърция още през 2014 г., когато районът става част от предварителния списък на световната организация. Гръцката кандидатура включва двете Преспански езера и византийските и поствизантийските паметници. Сега Атина предложи инициативата да стане обща, а на 9 октомври министрите на културата на Гърция, Албания и Северна Македония, заедно с представител на Европейската комисия, подписаха споразумение на брега на езерото. Предлага се то да бъде вписано като „смесен паметник“, който съчетава изключително природно и културно наследство.
По данни на ООН езерната система има история от поне един милион години. През този огромен период Балканите са преживели климатични промени, преселения, войни, възход и падение на цивилизации. Днес човек може да стои на водата и да гледа към планините, без почти да усеща, че пред него се простира водна граница между три държави. Природата не се е съобразявала с политическите карти и точно това е една от най-големите особености на Преспа. Езерото е разположено на около 850 метра надморска височина и заема площ от приблизително 259 квадратни километра, на места дълбочината му достига около 55 метра. Посетителите и сега са привлечени от красивите пейзажи наоколо, от редките птици и средновековните църкви.
Ако има обитател, който е превърнал мястото в световноизвестна природна територия, това е пеликанът. В по-широкия район са регистрирани над 260 вида птици, около 140 от които гнездят в езерото. Особено впечатляващи са къдроглавите пеликани, а гледката на огромните птици, които се плъзгат над водата или се издигат с широк размах на крилете, е сред най-запомнящото се преживяване за посетителите.
Има различни легенди откъде идва името Преспа. Една от тях е свързана с българския цар Самуил, който имал много красива дъщеря Преспана. След смъртта на баща си тя живеела в близкото село Царев двор. За нея научил високопоставен византиец, който пожелал да я вземе за жена. Но тя не го искала и предпочела да се хвърли във водите и затова езерото било кръстено на нея. В македонската част на брега се намират няколко курорта – Отешево, Крани, Претор, Асамати. Преспа обаче не е само рай за птиците. Тук има следи от човешко присъствие още в праисторически времена и продължило през античността, Средновековието и османския период.
Макар още да е далече до ЮНЕСКО и днес Преспанското езеро е известна туристическа дестинация. Водите му са чисти и бистри и да предпочитани от любителите на водните спортове. В Малкото Преспанско езеро забележително място е островчето Агиос Ахилиос, до което се стига по пешеходен мост. Там се намират останките на базиликата „Свети Ахил“, свързана с времето, когато Преспа е важен политически и религиозен център. Островът е бил любимо място на българския цар Самуил, един от последните владетели на Първото Българско царство. В едноименната базилика той е бил ръкоположен за български цар и пак там е бил погребан заедно с част от своите воини.
В този район има любопитни маршрути. Псарадес е единственото гръцко село на брега на Голямото Преспанско езеро, известно със старите си каменни къщи и автентични рибни таверни. От пристанището на Псарадес може да се наеме местна лодка до труднодостъпни средновековни монашески скитове и скални фрески, изписани директно върху стръмните скали на езерото. „Поглед към двете езера“ е един от най-впечатляващите маршрути на Балканите. Пътят през прохода Галичица свързва Преспанското и Охридското езеро в Македония. Албанската част е най-дивата, автентична и слабо засегната от масовия туризъм, защитена е в Prespa National Park.
Но зад красивите пейзажи, се крие и нелицеприятна реалност. Климатичните промени, постоянното усвояване на земите за земеделски цели, замърсяването на почвите са сериозна опасност за езерото и изобщо за района. На места отстъплението на водата вече се забелязва с просто око. Големият въпрос е какъв туризъм ще се развива там. Природата предполага различен модел от масовите курорти с хотели бетонни чудовища до самия бряг и шумни заведения. Тук най-голямото богатство са тишината, чистите пейзажи и възможността човек да се докосне до природата и историята. Наблюдението на птици, пешеходните преходи, посещенията на средновековни църкви, разходките край езерото и срещите с местните производители могат да превърнат Преспа в привлекателна дестинация за любителите на екологичния и културния туризъм. За посетителите ще означава едно пътуване през три държави, в което могат да се съчетаят наблюдение на пеликани, разходки в планината и срещи с артефакти от историята.
Затова кандидатурата за ЮНЕСКО не е само въпрос на престиж, тя може много да допринесе за опазване на езерото и да насърчи трите държави заедно да управляват природното богатство.
Маргарита Димитрова