В София има едно заведение, което е преживяло всички моди. То няма претенции за изискана кухня, но винаги е пълно с хора и трудно можеш да си намериш място, ако спонтанно искаш да похапнеш там. Намира се на крачки от БНТ и е небезизвестното „Вкусното кебапче“. Ресторант, в който ароматът на скара се смесва с глъчката наоколо и където хората идват хем да бъдат забелязани, хем да хапнат добре. Точно там, в жегата, ме чакаше проф. Христо Хинков. Вече се бях срещала с известния ни психиатър, но в ролята му на министър, което ограничава разговора в рамките на политиката и здравната система.
Проф. Хинков стоеше усмихнат пред „Вкусното кебапче“, поздрави ме сърдечно и ми кавалерства да седнем на масата. После, без излишно колебание, поръча обяд – разбира се кебапчета, пържени картофи, салата и по нещо разхладително за пиене.
Погледнах масата и помислих колко необичайно е срещу мен да стои човек, който до неотдавна е ръководил здравеопазването на България, а сега събеседник, който никога не е напускал лекарския кабинет. По време на обяда ни той не говореше като политик, звучеше спокойно и без какъвто и да е намек, че е специален човек.
Проф. д-р Христо Хинков е от онези лекари, които трудно могат да бъдат определени само с професията си.
Той може да е психиатър, преподавател, учен, здравен мениджър, министър на здравеопазването, но през целия си професионален път остава човек, който се опитва да разбере другия. Докато чакахме поръчката, разговорът тръгна в различни посоки – за психичното здраве, за лекарската професия, за тревожността на българите, за музиката, за политиката. Нашият на пръв поглед обикновен обяд се превърна в пътуване през повече от четири десетилетия – от младия лекар Хинков в Ботевград до министъра на здравеопазването, от психиатричната болница в Нови Искър до сцената, където професорът и днес свири любимите си рок парчета.
След като стана от министерския стол в правителството на Николай Денков, проф. Хинков се връща в Дирекция психично здраве и превенция на зависимости. Занимава се с изследователска работа, член е на научния съвет и в скоро време очаква да стартират проект, с подкрепата на ЮНИЦЕФ. По този проект ще изследват необичайното струпване на масови самоубийства сред тийнейджъри в Плевен и региона в рамките няколко години.
„Имаше серия самоубийства на деца в Плевен и затова трябва да се видят причините. Тези обезпокоителни събития отшумяха, но целта сега е да работим превантивно сред подрастващите, защото се получават верижни реакции. Ако си спомняте, преди години имаше поредица от самозапалвания, които започнаха от Варна“, разказва ученият. Тогава центърът, в който работи проф. Хинков, прави среща с главни редактори на медии, на която обясняват как се реагира при такива ситуации. „Спазихме препоръки на Световната здравна организация, защото разгласяването на драматични събития усилва ефекта, вместо да го потушава“, уточнява бившият здравен министър.
Още не бяхме опитали от кебапчетата, когато помислих как човек, прекарал живота си сред чужди тревоги и драматични събития, е успял да запази собственото си спокойствие. Началото на разговора ни тръгна доста сериозно, но нямаше как да не го попитам и за петроханската история. Проф. Хинков категорично не вярва във версията за самоубийства. Според него в този трагична масова смърт на млади хора няма никакви белези за суицидни намерения и действия, както от психологическа гледна точка, така и от фактологична. „Като професионалист, знаещ как се формира мотивация за самоубийство, в случая „Петрохан“ не виждам нищо такова, категоричен е той. – Тук няма и намек за психично разстройство у всички тези 6 човека, които умряха. Случилото се трябва да има предистория, а такава не виждам. Това беше казано от специалистите, които говориха по темата, но нещата бяха потушени. Всичко прилича на скалъпен процес, който обслужва някакви други интереси, но е извън моята компетентност“.
Проф. Хинков е единственият психиатър, оглавявал досега Министерството на здравеопазването.
Много читатели ще кажат, че на България май й трябва психиатър за министър-председател. На министерския пост е от 6 юни 2023 г. до 9 април 2024 г. Престоят му е точно 10 месеца, след което редовният кабинет на Николай Денков се оттегли. „Тръгнах си с чувството, че не съм свършил работата си – казва с горчивина той. – На първо място изпитвам неудовлетвореност от това, че не бях подкрепен от политическата сила, която ме покани да стана министър. Бях много разочарован и наистина не очаквах, че всичко това ще приключи по този глупав начин. Тази „сглобка“, която впоследствие беше демонизирана и маргинализирана, имаше своите шансове да продължи, но по някакви причини и от двете страни се взе решение да бъде приключена.“
Проф. Хинков влиза в политиката с думите: „Искам да направя от министерството на болестите, министерство на здравето“. Влага голяма енергия да придвижи напред зациклилия проект за Национална детска болница в Горна баня. И до днес обаче изграждането й остава мираж. Особено последователни са усилията му да привлече общественото внимание към тежкото състояние на психиатричната помощ в България – тема, която според него твърде дълго е пренебрегвана.
Престоят му в кабинета „Денков“ е белязан от тежки конфликти около управлението на големите болници (особено „Пирогов“). Още през януари 2024 г., уморен от политическия натиск и липсата на гръб от партиите в коалицията, той обявява, че няма да остане на поста след ротацията, защото не усеща подкрепа да завърши реформите си. В крайна сметка ротацията Денков-Габриел пропадна.
„Надделяха тези тънки български сметки, който водят до това, че у нас нищо не се случва и кретаме на опашката. Чудя се как въобще успяваме да се държим на повърхността“, отбелязва с горчивина ученият.
И докато страната се върти в политическия водовъртеж, Хинков изглежда е намерил своя пристан там, откъдето е започнал – в науката и в опитите да разбере защо психичното здраве на българите, а и на хората в световен мащаб, не е добро. Професорът е категоричен, че сега стават страшни и немислими в миналото неща. Обикновеният човек все повече се чувства несигурен и безпомощен, защото губи устоите, че този свят има разумни хора, които го поддържат в относително благоденствие. „Разумът все повече отстъпва. Все повече хора вярват в безумни неща като плоската земя например, отбелязва проф. Хинков. – Истината и реалността се подменят, като това върви по фейсбук и другите социални мрежи, и се отразява на психичното здраве. Хората губят връзка с реалността, живеят в измислен свят.“
Говорейки за особеностите на народопсихологията ни проф. Хинков припомня старата максима, че българинът най-много се страхува да не настине и да не се мине. Зад хумора на тази сентенция обаче психиатърът вижда сериозна диагноза, че живеем с изключително високи нива на тревожност и несигурност.
„Прагът ни на дразнимост е твърде нисък и затова всяка промяна в крехкото статукво, изградено с много мъка, лесно ни вади от равновесие“, обяснява той.
Обедната клиентела на „Вкусното кебапче“ е доста шумна, но със събеседник като Христо Хинков това не смущава разговора. Като за виден психиатър и бивш министър, биографията му е всеизвестна. Интересното обаче е, че
обядът ни е на метри от болница „Шейново“, където той е роден през 1953 година.
Родителите му са от великотърновския край. Баща му е от Полски Тръмбеш, родното място на певеца Веселин Маринов, както със смях уточнява професорът.
Христо Хинков е роден в София и е потомствен медик. Баща му д-р Руско Хинков работи като гастроентеролог във Военна болница, а майка му е медицинско сестра в Първа детска болница, която навремето се намира на бул. „Инж. Иван Иванов“ и „Пиротска“.
Разбира се, детството му минава сред лекари и болници, но мечтите му не са свързани с медицината, а с архитектурата. Дори след гимназията кандидатства във ВИАС, но не е приет. Влиза в казармата. Когато идва време да кандидатства отново, се случва така, че две години в Медицинския университет няма изпит по химия, а само по биология и политически. „За политическия изпит бях добре, защото философията ми беше интересна. Подготвих се и по биология и влязох медицина“, връща се във времето той.
Младият Хинков започва да учи, но в главата му стои въпросът – какво правя тук. След известно умуване решава, че най-далече от класическата медицина е психиатрията и решава, че тази специалност е неговото бъдеще. „Въобще не съжалявам за избора си, защото това е огромно поле. Моят син също стана психиатър и признавам, че съм го насочвал към тази специалност.“ Синът д-р Камен Хинков има практика във Франция, където е женен за французойка има две деца, които говорят български. Проф. Христо Хинков има и дъщеря, която е архитект и на практика осъществява младежката мечтата на своя баща. Тя има три деца, а съпругът й също е архитект. Тук трябва да споменем и съпругата на д-р Хинков д-р Весела Хинкова, която е известен невролог.
След това по-лично семейно отклонение, професорът уточнява, че се дипломира през 1980 г. и е разпределен като участъков лекар в Ботевград. „Бях доста лекомислен, свирех на китара“, с усмивка отбелязва той. Разпределението му в Ботевград е за 3 години и след това започва работа в психиатричната болница „Курило“.
„Видях неща, които не съм предполагал, че съществуват“, казва той. По това време там лекуват и прокурора на Трайчо Костов – един от създателите на Народния съд, който впоследствие става жертва на комунистическия режим.
Диагнозата на прокурора е шизофрения.
Тук професорът ми разказва една смешно-тъжна история, отново свързана с шизофренията, но този път с жена. „От време навреме жената имаше гневни изблици. Веднъж си запали нощницата, беше обгорена, с голяма рана на гърдите. Съблякла се чисто гола и тича по коридора, като това се случва по време на свиждане и болницата е пълна с външни хора“, разказва Хинков. Той е млад лекар и хуква да я гони. Стигат до края на коридора, но няма за какво да я хване, защото жената е гола. Изплъзва се, тръгва обратно. В гонитбата се намесват и други лекари. Пациентката стига до прозореца, който е с решетки и си пъха краката между тях, заставайки с гръб към „преследващите“ я психиатри. Лекарите й слагат успокоителна инжекция и както се изразява един от тях – успяват да я фиксират като емблема на отделението.
Въпреки тази трагикомична история, проф. Хинков и до днес си спомня за тази пациентка с добри чувства. Когато се ражда синът му , той й се похвалва, а тя му отвръща с думите: „Той не е от тебе, бе.“
Хинков работи 4 години в Държавната психиатрична болница. Там взима специалност, но си дава сметка, че това може да му се отрази. Спечелва конкурс в Медицинска академия, където работи само една година. „Не можах да издържа, напуснах и отидох като консултант в „Пирогов“, където десет години бях психиатър“, отбелязва професорът.
Професионалният му път не остава ограничен в рамките на България.
През годините специализира в Белгия, Нидерландия, Дания, Япония и Съединените щати. Международният опит му позволява да се запознае с най-съвременните модели за лечение и грижа за хората с психични заболявания. Особено силно го впечатлява подходът, при който пациентът не е изолиран зад стените на големи психиатрични институции, а получава подкрепа в общността, близо до семейството и естествената си среда. След завръщането си в България той последователно защитава идеята за реформа в психиатричната помощ и развитието на услуги, насочени към човека, а не единствено към болестта. Паралелно с клиничната работа Христо Хинков навлиза в сферата на здравната политика. Работи в Министерството на здравеопазването, а по-късно е заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса. Натрупаният опит го отвежда до Националния център по обществено здраве и анализи, където години наред развива научна дейност, а впоследствие става негов директор.
Именно в този период проф. Хинков се утвърждава като един от водещите експерти по обществено психично здраве в България. Изследва връзката между социалната среда, бедността, стреса и психичните заболявания. Работи върху национални стратегии за психично здраве, анализира последствията от демографските процеси, зависимостите, депресивните разстройства и влиянието на обществените кризи върху психиката на хората. Той многократно предупреждава, че българите продължават да се страхуват да потърсят помощ при психични страдания, защото обществото все още гледа на тези заболявания със стигма и предразсъдъци. „Отношението към психично болните е въпрос на култура, разбиране и човещина“, казва той – мисъл, която се превръща в негова своеобразна професионална кауза.
При такъв увлекателен разговор с човек, видял всякакви психарии, нямам как да не го попитам дали е забелязал такива при някои политици. „Определено има, лаконично казва той. – Има политици, които играят роля, но навлизането в тази роля започва да ги променя. Загубват себе си, не могат да се видят отстрани. Те излизат важно на трибуната на парламента, дърпат микрофоните, знаят, че всеки техен жест се следи, а това се отразява на психичното здраве. В политиката има хора с откровено личностни разстройства.“
Извън медицината проф. Христо Хинков има още голяма страст – музиката. Той свири на китара, като дори има нова рок група с името „Кофти Фингърс“ (Кофти пръсти). Кръщават я така, защо миналата година професорът си чупи кутрето, басистът им също е с травма. Предишната група на психиатъра е „Рестарт“, с която изпълняват само песни на Led Zeppelin. „С „Кофти Фингърс“ предстои да изнесем концерт с нашата психиатрична рок опера“, уточнява проф. Хинков. Премиерата ще е на рок фестивала в Стара Загора „Доктор Рок“. Условието е в групите, който участват, да има поне един лекар. Фестивалът се провежда за шести път, мястото е центърът на Стара Загора. Основният организатор е Очната клиника на д-р Трошев, който свири на бас китара. Любопитна подробност е, че проф. Хинков не само ще свири на тази рок опера, но и ще пее. А още по-интригуващо е, че той всеки ден опъва жиците на своята китара. За него рокът не е просто хоби, а форма на свобода и вътрешно равновесие.
Независимо дали е бил млад лекар в Ботевград, психиатър в „Пирогов“, директор на Националния център по обществено здраве и анализи или министър на здравеопазването, проф. Христо Хинков е верен на убеждението, че медицината започва с уважението към човека. Може би именно това обяснява защо и днес той продължава да бъде възприеман преди всичко като лекар, който никога не е престанал да вярва, че всяка промяна започва с разбирането на човешката природа.
В края на обяда ни във „Вкусното кебапче“ го питам дали би се върнал в политиката. „Не! За да станеш политик, трябва на първо място да си циник, да си опериран от неща като жал към хората. Ако ти е мъчно за хората, ти не можеш да бъдеш политик“, е категоричният му отговор.
МЕНЮ
Ресторант „Вкусното кебапче“, ул. Сан Стефано“ 2, София
Салата домати и краставици със сирене – 8 евро
Да пъти кебапчета с гарнитура – 30 евро
Порция пържени картофи със сирене – 5 евро
Минерална вода – 2,50 евро
ОБЩО – 45,50 евро