38.5 C
София
четвъртък, 18 юли 2024 г.

Проф. Ингрид Шикова: Жордан Бардела преобърна Франция с TikTok


Проф. д-р Ингрид Шикова е сред създателите на катедра „Европеистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ръководител на „Жан Моне Център за високи постижения“. Завършила е икономика на външната търговия във ВИИ, днес УНСС. Била е директор на Центъра за европейски изследвания и на Информационния център на Делегацията на Европейската комисия. Работила е като съветник в Представителството на Европейската комисия. Членува в международната мрежа от лектори „Екип Европа“.

– Професор Шикова, как ще коментирате резултатите от европейските избори?
– Нека да погледнем избирателната активност – тя надхвърли 50 процента, което означава, че европейските граждани отговорно се отнасят към този вот. При нас в България обаче активността може би ще е една от ниските в сравнение с останалите държави от ЕС. Друго важно е, че в Европейския парламент ще има стабилна проевропейска коалиция въпреки възхода на крайната десница. Европейската народна партия заедно със социалистите и с либералите от „Обнови Европа“ могат да формират мнозинство от над 400 места. Освен това резултатите увеличават възможността кандидатът на ЕНП Урсула фон дер Лайен да бъде преизбрана за председател на ЕК. При това формиращото се проевропейско мнозинство няма да има нужда Фон дер Лайен да търси подкрепата, примерно, на Джорджа Мелони и нейната група на реформистите и консерваторите, за което беше доста критикувана преди изборите. Но трябва да кажа, че европейските избори оказаха по-голямо въздействие върху отделните страни в Европейския съюз, отколкото върху самия Европейски парламент.

– На какво се дължи подемът на крайнодесните в Европа? Новата ситуация свързана ли е с мигрантската вълна, с войната в Украйна и в Близкия изток, или причините могат да се търсят в самата формула на ЕС?
– Наистина се натрупаха редица причини, част от които и вие изброихте. Но аз на първо място бих поставила инфлацията, стандарта на живот, от който много хора не са доволни. Разбира се, че оказват силно влияние поредицата от кризи, които преживя ЕС – финансовата, ковид пандемията, войната в Украйна, напрежението в света като цяло. Миграцията е един от големите проблеми, който отдавна вълнува всички държави от ЕС. Трудно се намира общ подход в тази област, мъчително се ражда обща миграционна политика. Но има и чисто национални специфики и поради това в отделни държави резултатите са различни. Например в Швеция социалистите по-скоро побеждават. В Германия рязко нарастват гласувалите за крайно дясната партия „Алтернатива за Германия“ и това е сериозен сигнал към коалиционното правителство, водено от Олаф Шолц, който е социалдемократ.

– Изненада ли ви ходът на френския президент Емануел Макрон – той разпусна парламента и обяви предсрочни избори часове, след като неговият алианс загуби евроизборите от „Национално обединение“ на Марин льо Пен?
– Изненадата беше за всички. Гледах едно видео от неговия щаб, дори тези, с които той е работил в предизборната кампания, не очакваха подобно нещо. Когато чуха какво казва, всички извикаха: „Ооо, не!“. Шок предизвика неговото решение. Някои го наричат „политическо земетресение“, защото предсрочните избори не са във френската политическа култура. Но това е доста тежко поражение за Макрон и може би ще му се наложи да управлява с правителство от крайната десница. Някои анализатори казват, че е било правилно и разумно решение, други – че е политическо самоубийство. Знаем, че Макрон е рисков играч и повечето пъти е печелил, но обстановката не показва това за момента. Предстои да видим какво ще се случи.

– Някои смятат, че Макрон играе вабанк, а целта е известно време да управлява десницата, което да разочарова французите, а после да се отвори пътят на негов съпартиец към следващ президентски мандат?
– Има го и този момент в анализите. За партиите от крайната десница е характерно, че лесно седят отстрани и гласовито критикуват, но когато трябва да упражняват властта, нещата се променят. Но е рисково, защото Франция е в напрежение, включително и заради олимпиадата. Освен това ходът на Макрон отслабва неговите позиции в ЕС, а Франция и Германия винаги играят ролята на мотор на европейската интеграция. А в момента и президентът Макрон, и канцлерът Олаф Шолц са с отслабени позиции. Може би пък това ще доведе до по-бързо избиране на хората, които ще заемат четирите най-важни длъжности в ЕК.

– Белгийският министър-председател Александър де Кро обяви оставката си след поражението на неговата партия. Възможна ли е подобна вълна в Европа?
– Има натиск върху Олаф Шолц да направи това, но засега няма индикации, че ще го стори, точно поради факта, че обстановката в Германия е доста напрегната и в международен аспект, и в национален. Едва ли той ще играе толкова рисково, освен ако не бъде принуден. От друга страна, Макрон даде доста положителен пример как трябва да се държат политиците, когато загубят.

– Десният нидерландски политик Герт Вилдерс, чиято партия показа най-висок резултат на изборите в страната, заяви, че правителството ще се опита да се откаже от миграционните правила на ЕС, а хората от Африка ще започнат да мислят, че може да са по-добре другаде. Смятате ли, че и други държави от Съюза ще последват тези идеи?
– Има такава тенденция. Нека си спомним момента, в който Ангела Меркел отвори широко ръцете си и покани бежанците, които бягат от войната. Но всички знаем, че голяма част от тези, които дойдоха в Европа, по-скоро са икономически мигранти, които търсят по-добър живот. И сега мисля, че се отива в тази посока – затягане на правилата. Преди няколко дни в Европейската комисия започна работа по тези законодателни актове на Пакта за миграция и убежище, които да бъдат превърнати в оперативна реалност. ЕК вече е приела общ план за изпълнение на Пакта, което трябва да определи ключовите етапи, за да може да се прилага законодателството. До края на годината всички държави трябва да изготвят свои национални планове как ще се справят с миграцията.

– Факт е завоят надясно в Европарламента. Ще има ли сериозна реформа в политиката на ЕС? Например възможна ли е промяна в позицията за войната в Украйна
– Според мен крайнодесните малко завиват към центъра, а пък тези, които са в център-дясно, отиват още малко надясно, за да се срещнат някъде в пространството и да се получи някакъв баланс. Не мисля, че ще има промяна в позицията за Украйна. Крайнодесните не са единни и това е интересно за анализ. Там има твърде различни партии с различни позиции относно войната – например Джорджа Мелони в Италия подкрепя Украйна. А какви промени може да има в политиките, ще разберем, когато видим новата Европейска комисия, ресорите на отделните комисари. Всяка от представените партии има своя платформа и желания, които ще се опита да осъществи. В ЕНП, която е център-дясно и е спечелила първото място, са по-загрижени за икономиката, за конкурентоспособността, за сигурността. Социалистите пък говорят за зелена социална сделка – не са против борбата с климатичните промени, но наблягат силно този преход да бъде свързан с редица социални дейности. Намесват се и зелените, които биха подкрепили Урсула фон дер Лайен, но те са много взискателен партньор и искат завършване на Зелената сделка. Много са важни ръководствата на всички държави членки, защото най-важните решения се взимат от европейските лидери.

– И в България нова националистическа партия успя да влезе в парламента, при това напълно незабелязана от социолозите. Имате ли обяснение как и защо се случи?
– Социалните медии се превърнаха в ключово бойно поле за изборите, особено за младото поколение. Във Франция вече правят анализи на възхода на младия десен лидер Жордан Бардела, който има много последователи в TikTok. Четох как при среща с Олаф Шолц в кметството в Дрезден една жена буквално критикувала, че неговата партия не е активна в социалните мрежи, както крайно дясната „Алтернатива за Германия“. В страната там за пръв път се разрешава да гласуват 16-годишните, които много лесно се манипулират от социалните мрежи и медии. Това до голяма степен се случи и в България. Но не мисля, че пък медиите сега трябва толкова много да се занимават с тази нова партия.

– Смятате ли, че ще бъде направено правителство в България?
– Много ми е трудно да кажа. Надявам се да има отговорност у всички, които са избрани, и да се направи така, че България да върви напред. Много неща у нас не се случват поради липсата на стабилност. Включително средствата, които трябва да дойдат по Плана за възстановяване и устойчивост, се бавят именно заради тази политическа нестабилност.

Маргарита ДИМИТРОВА

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини