13.5 C
София
вторник, 27 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

 Сергей Игнатов: Щастието за мен е да чета древни текстове, седнал в египетски храм

Проф. Сергей Игнатов идва навреме за срещата ни, въпреки че допреди минути е раздавал автографи на малките си читатели на детската книга „Египетски приказки“. Премиерата е била предишния ден и видният египтолог е видимо все още под влияние на емоциите при представянето.
„Тръгваме на невероятно пътешествие в приказния свят на древните египтяни. Ще бродим сред храмове и пирамиди, дворци и далечни земи. Ще срещнем богове и герои, мъдреци и говорещи животни.“ Така бившият министър на образованието описва най-новия си труд.

 

Петя БАХАРОВА

Проф. Игнатов е успял да предаде сложното познание за Египет на разбираем за децата език. „Цялата египетска идеология, без да я спестявам на децата, е предадена. Сътворението на света, мумфицирането, магиите… По-голямата част са древно египетски текстове, които съм превел и адаптирал – разказва ученият. – Четири от приказките измислих аз като въведение в темата, за да обясня как е сътворен светът, каква е ролята на слънцето, на царя, защо са строени пирамидите. Има специална приказка за йероглифите“, обяснява професорът, който успява да напише „Египетски приказки“ само за един месец.

Срещаме се на задния вход на Софийската опера и решаваме да отидем в близкия и приятен ресторант Re Club на „Московска“. Докато умуваме какво да си поръчаме, научавам, че Сергей Игнатов е вегетарианец от 1985 година.
Освен това практикува всеки ден йога, а три пъти седмично тренира бокс, което обяснява чудесната му форма и пъргавата походка. Очевидно и

разходките с 3-годишната му дъщеричка обясняват завидната му кондиция.

Професорът има и голям син, който се занимава с алпинизъм.
Този обяд с най-известния ни египтолог е няколко месеца след окончателното му завръщане в България от Литва. „Прибрах се от Вилнюс, където 5 години и няколко месеца бях ректор на Европейския университет за хуманитарни науки“, разказва той. Там професорът изкарва един мандата на поста и е първият българин ректор на учебното заведение в чужбина.
Разговорът ни тръгна от ректорството във Вилнюс и така научавам, че Сергей Игнатов спечелва конкурс за мястото през 2017 г. „Изкарах един мандат, след това се наложи да ми го удължат, докато се намери нов ректор. Този университет изсмуква всички сили на човек.“
Европейският университет за хуманитарни науки е възникнал през 1992 г. с идеята да бъде нормален университет в Минск. През 2004 година обаче президентът на Беларус Александър Лукашенко го затваря. Тогава Европейският съюз и САЩ местят учебното заведение в столицата на Литва Вилнюс, а повечето от студентите, които се обучават, са опозиционери. „Имахме група от движението на Навални – пояснява проф. Игнатов. – Ръководенето на университета е много тежко и най-вече заради финансирането. Студентите плащат такса, но дори и пълната е 50 процента от реалната стойност на обучението. Всичко друго е подкрепа от Европейския съюз, Швеция, литовската държава.“
Сергей Игнатов определя като интересна, но обсебваща ректорската работа във Вилнюс. „Дори когато бях министър на образованието написах може би най-тежката книга в живота си – „Морфология на класическия Египет“. Като ректор успявах да напиша едва 1–2 статии годишно. Цялото съзнание ми беше обзето в постоянно променящите се обстоятелства около университета“, признава той.
Важна подробност е, че на конкурса за ректор на Европейския университет за хуманитарни науки се явяват 52 кандидати, като изискването е да са чужденци. Интересно е как български професор и ректор е приет от преподавателите и студентите във Вилнюс. Отговорът на Сергей Игнатов е – сложно.

„Аз съм по-тъмен и това някак си стресира студентите и служителите.

Но нямах никакви проблеми в контактите и работата с тях. Литовците са дисциплинирани като германците и това е хубаво.“
Пет години животът на Сергей Игнатов преминава в непрекъснато пътуване и работа между Вилнюс и София. Всеки петък той се връща в България и в понеделник отново отлита за Литва. Причината е, че преподава и в Нов български университет. До началото на ковид пандемията през уикенда чете лекции в НБУ. След това минава онлайн със студентите си в България. Определя този начин на обучение като доста тежък, тъй като се налага да преподава три пъти повече материал.
„Имах един студент, който по време на лекциите си лежеше, пийваше ракия и нищо не можеш да му кажеш, защото иначе се справяше добре с презентациите си“, спомня си ученият. Според него онлайн обучението и работата са довели до разграждане на личността, а причината за психическите проблеми в голямата част хора е именно ковид пандемията.
Разговорът ни е прекъснат от позвъняване и проф. Игнатов тактично дава някакви указания. Възпитанието му е респектиращо, а в негово присъствие човек започва да говори спокойно и да обръща внимание на всяка своя дума.
Това има логично обяснение, тъй като Сергей Игнатов произлиза от известно видинска фамилия. Баща му е потомък на борчески род от времето на турското робство и антифашистката съпротива. Бил е юрист, общественик във Видин, а по-късно дългогодишен директор на „Книгоразпространение“ и „Балкантон“. И днес професорът с вълнение си спомня как неговият баща му купува 5-те тома „Речника на египетския език“ и общо 13 ценни книги и учебници. Това навремето струва внушителната сума от 300 лева.
Пътят на учения започва от основното училище „Св.св. Кирил и Методий“ в родния Видин, следва 35-та гимназия с преподаване на руски език в София. След това е приет във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „История“. През 1985 г. завършва „Египтология“ в Ленинградския държавен университет. Там защитава и докторската си дисертация. Специализира в Old Souls College, Оксфорд през 1993 г. и през 1995 г. През юни 2009 г. става доктор на историческите науки, а през 2010 г. професор в Нов български университет.
Сергей Игнатов започва преподавателската си дейност още през 1985 г. като лектор по египтология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1991 г. е асистент във Факултета по класически и нови филологии, а от 1997 г. доцент по семитско-хамитски езици (египтология). По-късно става лектор по египтология в Нов български университет, а 1998 г. вече е ръководител на Департамент „Средиземноморски и източни изследвания”, като същата година е назначен и за декан на Бакалавърския факултет.
Впуска се в изследователска работа през 2000 г., когато застава начело на първата българска изследователска мисия в Египет. Може би изненадващо шест години по-късно се изкушава от политиката. Тогава е сред номинираните кандидати за президент на обединението на десните политически партии в България. През август 2009 г. става заместник-министър, а от 19 ноември 2009 г. до 6 февруари 2013 г. е и министър на образованието.
На фона на тази биография изниква въпросът как историята е привлякла Сергей Игнатови и как точно той е станал първият египтолог на България.
Всичко започва още от втори клас, когато историята предизвиква детския интерес на Сергей. „Нищо не разбирах, но мечтата ми беше да се занимавам с древността и средновековието.“ Баща му играе голяма роля в тази негова страст, като кара сина си да преписва текстове от старо тритомно издание на книгата „Самуил“ на Димитър Талев, за да се научи да се изразява. Преписвайки, Сергей Игнатов стига до цитат на византийски хронист: „Благословени бъдете, планини български — щитове каменни на земята ни!…“. Малкият е толкова заинтригуван, че си прави нещо като фишове, на които записва прочетеното, и ги събира в нещо като картотека.
„Освен това съм роден във Видин и целият ми живот преминава около крепостта Баба Вида. През лятото ме пращаха при баба ми в село Арчар, където е била античната Рациария. И там всеки, който работеше на нивата или лозето си,

изкопаваше римски монети, остриета на стрели и всякакви антични предмети.

Хората вечер се прибираха с пълни шепи.“ Бъдещият египтолог също започва да събира монети, колекцията му е цяла торба, която оставя в музея, напускайки Видин години по-късно.
От онези чудесни и изпълнени с приключения години Игнатов си спомня как един ден пред очите му става чудо. Баба му го води на полето и той става свидетел на това как тракторът на текезесето изравя статуя на лъв. Сергей е въодушевен и категоричен, че иска да се занимава само с история. В четвърти клас вече е изчел „Александър Велики“ на Морис Дрюон. Книга, пълна с мистика и базирана на разказа на Плутарх за великия пълководец. „Така реших, че Египет е моето, вълнуваше ме цялата тази мистика, предсказания, астрология“, споделя днес ученият.
При такъв огромен интерес към историята още от невръстна възраст, съвсем логично е Сергей Игнатов да следва история. Приемат го в Търновския университет, където, разбира се, е пълен отличник. Изважда голям късмет, тъй като този университет има договор с Ленинградския и така нашият студент е пратен да учи във Философския факултет там, където има две места за специалността „Научен комунизъм“. Известно време мисли дали иска да учи тази наука. Идва в София и един ден попада в руската книжарница, която навремето се намира срещу Съдебната палата. „Гледам на един от стелажите две жълтеникави книги. Приближавам се и виждам, че това е току-що излязлата от печат „Христоматия по история на Древния изток“. Разгръщам страниците и забелязвам, че рецензент е Катедрата по история на древния изток на Ленинградския университет. Това надделя и реших, че заминавам да уча там“, разказва развълнувано Игнатов. Тогавашният министър на образованието

проф. Александър Фол му разрешава да смени специалността „Научен комунизъм“

с „Египтология“. Също така Фол бил много щастлив, защото още от 1967 г. иска България да има египтолог.
„Отидох в Ленинград, но ме докладвали в посолството, откъдето категорично ми казаха, че България има нужда от кадри по научен комунизъм. На Александър Фол пък отговориха, че може да е министър, но в Съветския съюз командват те“, разказва Сергей Игнатов. Налага се да сподели с декана какво иска да учи и че от България не му позволяват. „Сергей, вие сте много глупав човек – скастря го деканът. – Защо въобще им казвате. Учете си специалността, която искате, никой няма да разбере.“ Така и става. След 5 години Игнатов се прибира в България като отличник с червена диплома. Отива в Съвета за висше образование, където му дават награда за успеха. След известно време го викат за разпределение и го пращат като учител по научен комунизъм. „Ама аз съм завършил египтология“, казва им той. „Много добре, ще преподавате българо-египетски отношения“, отговарят експертите, без да съобразят, че тези египтяни, които Игнатов е изучавал, са умрели отдавна. Така младият експерт по Древен Египет се отказва от разпределение.
Отново с протекцията на Александър Фол той започва работа в Центъра за древни езици и култура в Софийския университет. Така Сергей Игнатов става първият специалист по Древен Египет у нас и първият, който знае и може да чете древния език.
Питам професора кога все пак стъпва на египетска земя и научавам, че първото му пътуване дотам е през 1988 година. По това време френска експедиция прави частна обиколка на Африка с древноегипетски кораб. Игнатов заминава по тази линия. Преди това дълги години ученият изучава папирус, описващ плаване по Червено море.
Важна подробност е също, че от 2010 година досега България прави разкопки в Египет. Археологията в гробницата вече е приключила и сега е ред на реставрацията на откритото в нея. „Египтяните дават гробницата, а ние, които я изследваме, трябва да я направим така, че да се стигне до късане на билетчета от посетителите“, обяснява Игнатов.
Във въпросната гробница, която иначе е регистрирана през XIX век, българските учени са открили над 300 предмета. Намерени са и много парчета от мумии. Любопитното е, че професорът и екипът му

пропадат в съседна гробница, досущ като във филм за Индиана Джонс.

„Влязохме в нея, имаше изображение на царствена двойка, но никакъв надпис. Беше много напрегнато, исках бързо да разбера за какво става дума – разказва развълнувано Игнатов. – Може би от това напрежение през нощта в полусън ми се яви един жрец и ми разказа целия си живот. Някъде из дневниците ми съм си записал името му. Този жрец ми каза имената на царя и царицата, които са изобразени в гробницата. Истината е, че когато осветихме хубаво мястото, под замазката излязоха изписани графично същите имена.“
Сергей Игнатов може с часове да разказва за разкопките из земите на Древен Египет. В биографията на учения обаче има и други постижения като това да е министър на културата. „Знаех какво искам да правя, защото станах министър, след като бях ректор. Дойдох на вълната на желанието за промени. Политическият живот обаче няма нищо общо с академичния. Трябва да говориш на друг език, да го правиш много просто, защото дори да те разбират, изопачават. Идеализмът е странна бяла врана в политиката, която нарушава интересите.“
Питам Сергей Игнатов в коя епоха би живял, ако може да избира. „В много, не в една – отговаря той. – Този живот тук и сега ми харесва. Като дете исках да живея във времето на Александър Македонски, всички военни подвизи много ме вълнуваха. Сега виждам себе си като човек, който седи в египетски храм и чете древни текстове“, споделя той.
Това са мечти, а реалността на проф. Сергей Игнатов е огромно количество часове в университета. „Дори не знам как ще издържа физически семестъра“, признава той. Повече от ясно е, че трябва да издържи, защото го чакат много студенти, които като него мечтаят да се докоснат до Древния Египет.

МЕНЮ

RE Club, ул. „Московска“ 29, София

Салата „Здравословна“ – авокадо, ябълка, краставица, свежи билки, сусамов дресинг – 13,90 лв.

Хрупкав качамак с манатарки и крем катък – 18,90 лв.

Милфьой с ванилов крем и горски плодове – 13,90 лв.

Кафе – 4,90 лв.

Лимонада – 5,90 лв.

ОБЩО – 57,50 лв.

 

Последни новини

- Реклама -