Показното убийство на Слави Бинев в столичния квартал „Павлово“ прекрачва рамките на поредната кървава хроника и се превръща в политическо събитие от първа величина. Разстрелът на бивш народен представител и евродепутат — извършен едва месец след ликвидирането на пловдивския бизнесмен Илиян Филипов и година след това на Алексей Петров — поставя институциите на колене. Но най-острият, взривоопасен политически възел в този случай не е самото мутренско минало, а директното му присъствие в ядрото на настоящата висша власт: членството на Слави Бинев в Инициативния комитет, издигнал вицепрезидента Илияна Йотова.
Андрей ГАБРОВСКИ
Директен удар по „Дондуков“ 2 или разпадът на държавността
Централният политически скандал около разстрела на Бинев се корени във факта, че той не бе просто реликва от прехода или маргинализиран бивш политик. Напротив – неговото легитимиране в най-високите етажи на държавата бе официализирано чрез включването му в Инициативния комитет на Илияна Йотова.
Фигурата на Слави Бинев дълго време се представяше като международен спортен авторитет (вицепрезидент на Европейския таекуондо съюз), общественик и „архонт“. Превръщането му в официално лице от комитета на Йотова обаче днес изглежда като фатално подценяване на границите между легалния публичен образ и дълбоките сенчести зависимости.
Политическите противници на „Дондуков“ 2 светкавично превръщат убийството в пряко обвинение за това какви лобита стоят зад президентската двойка. Въпросът „Как човек, убит в стила на класическите гангстерски екзекуции от 90-те, се озовава в най-близкото доверено обкръжение на вицепрезидента?“ ще бъде водещ инструмент за дестабилизация на лагера около държавния глава.
За Илияна Йотова и екипа ѝ убийството създава тежка кризисна ситуация. Дистанцирането от фигурата на Бинев постфактум ще изглежда лицемерно, а запазването на мълчание само засилва подозренията за дълбоки нерегламентирани обвързаности, финансиране и политически чадъри.
Траекторията на „недосегаемите“
Случаят „Бинев“ повтаря до милиметър модела на Алексей Петров. И двамата започнаха от бойните спортове (карате и таекуондо), оцеляха в кървавите битки на 90-те (войните между борци и каратисти, емблематичните конфликти в „Дескрим“ и „БИАД“) и след това системно инвестираха ресурсите си, за да купят политическа легитимност. Алексей Петров премина през структурите на ДАНС, академичните среди и се превърна в неформален архитект и гарант на политически формули и „сглобки“. Слави Бинев премина през депутатските банки в София и Страсбург, през титлата „архонт“, за да стигне до почетните редици на Инициативния комитет на Илияна Йотова.
И при двамата политическата фасада дълго време служеше за броня срещу правосъдието и конкурентите. Фактът, че и Петров, и Бинев в крайна сметка бяха застигнати от куршуми посред бял ден, доказва, че политическият чадър на най-високо държавно ниво вече не гарантира физическо оцеляване. Премахването им сочи за дълбока чистка или разпад на старите правила за арбитраж между сивия сектор и държавата. И най-голямата ирония на съдбата е връзката на Алексей Петров и Слави Бинев в първите години от управлението на Бойко Борисов, когато двамата дори се обединиха, за да са уж опоненти на ГЕРБ.
Така ли ще я караме – всеки месец по едно знаково убийство
В края на септември в Пловдив бе разстрелян бизнесменът Илиян Филипов, който бе собственик и спонсор на футболния „Ботев“ (Пд). Второто показно убийство вече не е симптом, а слага началото мрачна тенденция – връщането на мутренските години заедно с управлението на премиера Румен Радев. Докато Бинев директно носеше политическото влияние и връзката с миналото, собственикът на ПИМК беше гръбнакът на съвременния инфраструктурен и строителен бизнес, белязан от обществени поръчки за милиарди и открита война за овладяване на сигурността.
Публично известните сблъсъци и преплитания около бившия вътрешен министър Иван Демерджиев и пловдивските структури на МВР показаха, че институциите не са арбитър, а страна в конфликта. Убийството на Филипов разкри пробивите в сигурността на регионално и икономическо ниво, а разстрелът на Бинев – човек от кампанията на Йотова – директно пренесе труса на националния институционален връх.
Диагнозата за политическата класа
За българските политици разстрелът на Слави Бинев е тежка морална и репутационна катастрофа. Той доказа за пореден път порочния навик на партии и президентски структури да кооптират фигури със спорно минало в стремежа си към влияние, финансиране или „тежест“ на терен. Присъствието на Бинев в Инициативния комитет на Йотова лишава политическия елит от удобната теза, че става дума просто за „разчистване на сметки от миналото“. Напротив – сметките се разчистват в настоящето, а мишените са хората, които до вчера пишеха платформата или осигуряваха подкрепата за най-висшите длъжности в държавата.