Тончо Краевски е политически анализатор и коментатор с подчертано консервативни и десни възгледи. Той е завършил НГДЕК и право в Софийския университет. Професионалният му път включва опит като търговски съветник в Посолството на Великобритания в София, а медийна разпознаваемост придобива като коментатор на „Филтър“ и водещ на политическото предаване „Кръг квадрат“. Краевски е редовен гост-анализатор в националните телевизии и радиа, като коментира теми, свързани с вътрешната политика, геополитиката, изборните системи и консервативната философия.
– Господин Краевски, какъв е големият политически извод от резултатите от първия тур на президентските избори?
– Резултатът от първия тур на президентските изборите е по-скоро класически случай на ниска активност заради предчувствие за предизвестен резултат. Тази занижена активност ощети фаворита и подпомогна претендента в лицето на Андрей Гюров, който проведе много енергична кампания и мобилизира ядрото и периферията на ПП-ДБ, така че активността сред техните собствени избиратели се извиси над средната за страната.
– Факт е рекордно ниската избирателна активност и това, че избирателите на ГЕРБ и най-вече на ДПС не отидоха при урните. Какво се случи и накъде според вас ще се прелеят техните гласове на втория тур? Очаквате ли пазарлъци?
– Две трети от избирателите на ГЕРБ от април не са излезли да гласуват сега, а третината гласували клонят към Гюров. С други думи, спадът на активността на герберите е по-голям от средния спад. Това може да означава електорален резерв с голямо значение за втория тур, но никой не знае каква точно е структурата на този не-вот. С други думи, дали това са хора, които очакват инструкциите на Борисов? Парадоксът, доколкото ми е известно, е, че най-лоялните гербери са и тези, които в никакъв случай не биха гласували за ПП-ДБ. Моята спекулация е, че по-нелоялната част при липса на собствено герберски кандидат са излезли на своя глава да гласуват на първи тур и неслучайно повечето са за Гюров. Ако останалите две трети все пак излязат да гласуват другата неделя, може би при тях тенденцията ще е обратната и повечето ще гласуват срещу Гюров. Въпросът за „ДПС – Ново начало“ е по-различен. Те бойкотираха първия тур в отговор на арестите на техни кметове и с това показаха, че отсъствието им от урните е организирано и целенасочено, което пък означава, че е търгуемо на втория тур.
– Какво се случи с ромския вот? Защо изчезна според вас?
– Не е изчезнал напълно – изчезна купеният ромски вот. Винаги се е говорило, че това е феномен, на който държавата може да сложи край във всеки един момент, ако иска.
– Повлияха ли на вота дроновете и потъналите кораби в Черно море, арестите на кметове, убийството на Слави Бинев и другите екшъни, които се разиграха през последната седмица в страната?
– Дроновете и арестите повлияха на вота. За арестите вече казахме, а що се отнася до случилото се в Черно море, то наля в масло в темата изток-запад, което беше полезно за Гюров и неудобно за Йотова.
– Имаше рекорден брой кандидатпрезидентски двойки, повечето от които твърде странни, меко казано.
– Да, рекорден беше броят кандидати, но при отсъствието на кандидати от цели две парламентарни партии. Мисля, че е ясно, че става дума за злоупотреба с изборното законодателство. Ако се проследят свързаните лица, ще се види, че много инициативни комитети са бизнес начинания, които източват медийни пакети на гърба на луди хора.
– Каква стратегия на основните играчи очаквате преди решителния балотаж?
– Както вече казах, според мен Гюров е изчерпал герберските си резерви. Неговата цел на балотажа е турският вот и това е съзнателно поставена задача на щаба му. Преди изборите той се срещаше с изселническите общности и говореше нееднократно за Възродителния процес, включително по повод на арестите на кметове от „Ново начало“. Неосъщественият идеал на демократичната общност винаги е бил да приобщят турците като свои избиратели, правейки байпас на ДПС. За да получат този вот обаче, не съм сигурен, че е достатъчно Гюров просто да повтаря реториката на Пеевски, а ще се наложи и да се разбере с него. Все пак самият Пеевски не е спечелил тези гласове с исторически лекции. Що се отнася до президента Йотова, ако тя не иска да участва в наддаването за турските гласове, ще й се наложи да каже нещо на дебата в четвъртък, с което да привлече обратно гласовете на „Възраждане“. Тя правилно се опитваше да страни от тези теми, но след атаката в Черно море духът е пуснат от бутилката. Русофилски настроените избиратели се върнаха към „Възраждане“ през последните месеци. И Радев, и Йотова трябва да намерят начин да им обяснят защо позицията им е принципно различна от тази на Гюров и ПП-ДБ, дори да не е точно русофилска. Най-малкото Йотова да каже еднозначно „от еврото е“, когато на дебата стане въпрос за цените. В противен случай тяхната амбивалентност по темата ще се тълкува от „Възраждане“ като лицемерие.
– Вълна от недоволство подпали Франция. Какъв е вашият прочит – това имунна система на френската демокрация ли е, или симптом за дълбока структурна криза в Западна Европа?
– Структурна криза е за целия развит свят, но особено остра във Франция. Зад нея се крие конфликт между поколенията. Франция харчи за пенсии близо 14% от БВП при средно около 10% за развитите страни. През 2025 г. бюджетният й дефицит е 5,1% от БВП. При застаряващо население все по-малко млади хора трябва да издържат система, чиито разходи растат. А като избиратели те са все по-безгласна част от обществото. Ако не вярват, че могат да променят приоритетите на държавата чрез избори, започват да търсят други начини да бъдат чути.
– Наскоро коментирахте темата за демографията и безконтролния внос на трудови мигранти в Европа. Мислите ли, че ескалацията на насилието по френските улици има връзка с интеграционните проблеми, или това е чисто икономически бунт на гражданите?
– Миграцията е мислена още в края на 80-те като решение именно на демографския проблем, за който отворихме дума: ако нямаме достатъчно млади хора, ще внесем други млади хора, ще работят и ще плащат пенсиите. Има две изследвания, които ни карат да бъдем по-внимателни с това обещание. Френският икономически институт CEPII изследва периода 1979–2011 г. и установява, че нетният бюджетен принос на имиграцията е като цяло отрицателен, макар и малък. ОИСР изследва 2006–2018 г. и също отчита отрицателен резултат за Франция, когато включи в сметката дела на мигрантите от общите публични разходи. Изследванията използват различни методики, но обхващат почти четири десетилетия и не подкрепят представата, че миграцията автоматично създава бюджетния излишък, необходим за финансиране на растящите пенсии. Франция обаче не може да се пребори със собствената си гордост и да признае провала на тази политика, защото това означава да се откаже от идеята, че френската култура е универсална и може да претопи всички.
Това е предупреждение за държави като България, които след пандемията започнаха да внасят десетки хиляди работници от третия свят, което потиска растежа на доходите и създава рискове за обществения ред. Идеята, че тези хора ще ни плащат пенсиите, вече е проверена емпирично във Франция – не, няма да ги плащат.
– Преди време казахте, че интеграцията в ЕС обслужва основно големите държави. Какво означава това за стабилността на Еврозоната и за България като неин нов член?
– Проблемът е, че когато се „закачим“ за локомотива и адаптираме цялата си икономика като брънка в производствената верига на германската индустрия, а тя изпадне в тежка криза заради поредица от лоши политики, ние ще понесем непропорционална част от вредата.
– Може ли сегашната икономическа несигурност в Европа да се превърне в основното оръжие, което да реши крайния изход от нашите президентски избори на втория тур?
– Не, не вярвам, въпреки че цените са логично тема номер едно. Президентските избори са преди всичко за морал. Ще спечели този, който вярва в това, което говори, а не този, който обещава решения. Хората очакват от президента да бъде някой, който, за сметка на ограничените си правомощия да промени нещо, поне няма да ги лъже.
Петя Бахарова