Проф. Янко Янев е роден през 1949 г., завършва радиохимия в СУ „Св. Климент Охридски“, а по-късно защитава докторска дисертация за влиянието на атомните централи върху околната среда. През 1991 г. става председател на Правителствена комисия по оценка на състоянието на атомната енергетика и АЕЦ „Козлодуй“. В продължение на шест години ръководи Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, бил е зам.-председател на Борда на управителите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), вицепрезидент на Трети комитет на ООН по Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Член е на Нюйоркската академия на науките, на Американското и Европейското ядрено дружество. От 2012 година е директор на Института за управление на ядрените знания във Виена.
-Проф. Янев, как ви изглежда българската ядрена енергетика днес?
-В момента държавата ни не си знае мястото в ядрената енергетика, забравила е за своята роля. Кажете ми кое е ведомството, което я развива. Защо не попитате бившия, а и настоящия министър колко специалисти по атомна енергетика имат в министерството. Ще се уплашите, като ви кажа, че са само двама.
-Защо няма специалисти?
-Защото няма държавно решение. Ето, сега се назначава министър, който вероятно е един разумен човек, всички казват, че е в някаква европейска комисия по водород. Да, ЕК има фондове и най-вероятно господин Румен Радев ще успее да привлече някакви пари към България. Но какво ще направим, ще построим водородни инсталации? Хайде да не правим совалки, за да летим в Космоса. За да стои тази държава добре на краката си, трябва да има електроенергия и топлина. Представете си, че се изключи токът, в този момент спира всичко – транспорт, болници, банки, интернет. Целият свят живее в електрическо общество. И вместо да се заемем с реалните неща, да гарантираме електропроизводството на страната, ние ще се занимаваме с водород или ще правим малки модулни реактори?
-Но малките реактори са модата, какво имате против тях?
-Че е модерно да се говори и някой дава пари за това, е друга тема. Знаете ли от къде идва желанието на американците да развиват малки модулни реактори? Те се използват за военни цели – това са подводниците, самолетоносачите, изобщо военната система на САЩ. Целият им ядрен флот лежи на малките реактори.
Но американците загубиха цялата си компетентност да направят голям реактор, вече 15 години не могат да го построят на АЕЦ Vogtle. От първоначално 10 милиарда долара, цената е вече 35 милиарда, което е неизплащаемо. Никога няма да се възвърне тази инвестиция и да започне да печели. Особено сега, когато цените на електроенергията не са по 300 евро на мегаватчаса, а са паднали на 30 евро. Срокът на изплащане на перките и слънчевите панели вече е от 12 до 15 години.
Всеки иска да е в Силициевата долина, да получава огромни заплати и да дава грандиозни идеи. Но, момчета, трябва да се произвежда хляб. Сенатската комисия на САЩ по енергетиката преди седмица обсъжда какво да се прави – едни предлагат малки реактори, други – възобновяема енергия, а водещият, който е един авторитетен сенатор, казва: искам като се прибера вкъщи лампите да светят, хладилникът да работи, като седна в колата си да я запаля, а не да се чудя кога ще се зареди батерията.
-Но трябва да признаете, че има силни движения в подкрепа на зелената енергия, а общественото мнение почти истерично се настройва срещу атомната енергия. На какво го отдавате?
-В САЩ аварията на АЕЦ „Три Майл Айлънд“ оказа сериозно обществено влияние, макар че там не се случиха облъчвания и заразявания. Стопи се горната част на реактора, а реакцията беше огромна. Почти един милион души се качиха в колите и хукнаха да бягат нанякъде, въпреки че нямаше кой знае какви опасности. След това се случи катастрофата в Чернобил, което всъщност е авария на една политическа линия, на един начин на експлоатация на атомна енергетика. Американците отдавна се отказаха от този тип реактор, защото е доста нестабилен в определени състояния. Разговарял съм с оператори и те са ми казвали, че след смяна може буквално да изстискат ризите им, толкова са мокри. На две минути трябва да се влиза, да се извършват определени действия, да се контролира работата на реактора. Освен това е важно да посочим и начина, по който една държава, включително и България, следваше тогава ядрената безопасност. Ситуацията в Чернобил е толкова проста – имат реактор, който е отровен и за да даде мощност каквато искат от центъра, се нарушават всички правила. Ако специалистите не бяха се подчинили и бяха спрели реактора, нямаше да я има тази авария. Но там командваше Съветската комунистическа партия. Родината си е родина, но ядрената безопасност се постига много сложно, не само с технически решения, знания, подготовка на кадри, а и с определен начин на мислене. Трябва да познаваш реактора и системите. Да си наясно какво би се случило, ако направиш нещата неправилно, да знаеш последствията и да си много отговорен и честен човек, който не се бои. Ето, във Фукушима – дошъл големият началник, и инженерът пада на земята. Като се е навел толкова ниско, как да каже: не си прав, излизай! Имахме един случай в АЕЦ „Козлодуй“, който се разказва вече почти като приказка. Една наша колежка изгони тогавашния министър-председател Филип Димитров от контролния панел за управление на Втори блок.
-И докато ние разсъждаваме за ползата и вредата от атомната енергия, Китай буквално извършва инвазия в тази област. Очаквахте ли го?
-Китай прави чудеса. В момента е най-силната държава, там строят едновременно 30 реактора. На всеки един от тях работят по 10 000 души – техници, строители, инженери… Общо в изграждането на мощностите са ангажирани поне 300 000, цяла армия от строители. Когато слушам, че ние ще построим в Козлодуй американския блок AP-1000, само задавам един малък въпрос: Кой точно ще го построи? Ние българите? Ние не можем, защото строителството е по различна технология, изгражда се като лего. Целият сегмент се прави в някакъв завод, какъвто ние нямаме, а впрочем няма и в Европа. Затова поляците разговарят с Южна Корея да им построи блокове, такива, които изградиха в Емирствата. Не че не може да се построи реактор, но е важно колко ще струва и кога ще стане. Ние разполагаме с отрязък от време, в което трябва да изведем от експлоатация някои от въглищните централи. Така е, защото сме се хванали на хорото, което се нарича Европейски съюз.
-Има ли алтернатива ядрената енергетика?
-През 1991 година след чернобилската авария написахме, че алтернативата на ядрената енергетика е безопасната ядрена енергетика. Сигурно има нови енергоизточници, които някога ще влязат, но когато управляваш една държава, не те интересува много дали ще дойте термоядреният реактор, което е друга фантасмагория. Като попиташ добрите специалисти по термоядрен систез, те казват, че им трябват още поне двадесетина години проучвания. И ние какво: през това време няма да строим атомна централа, а ще чакаме…
-Прогнозата ви за АЕЦ „Белене“?
Това е един ребус. Купили сме оборудването, хванали сме се да построим един тип технология, но аз питам: какъв ще е горивният цикъл на тази АЕЦ. От къде ще доставя гориво, кой ще го взема след това, ще го преработва ли или ние трябва да го държим при нас? Не съм съвсем сигурен, че искам да оставя на моите внуци да плащат за съхранение на горивото. Какво ще стане след 50 години? Ще бъде ли това гориво здраво или ще се разпилее на парчета и ще се чудим как да го почистим.
А и как ще се построи АЕЦ „Белене“ за мен е големият въпрос. Изключено е България да го направи, ние не можем да намерим строители, кофражисти, заварчици. Трябват инженери, качествен контрол, ние не разполагаме с тези хора. На Шести блок в Козлодуй работиха много поляци, виетнамци, а сега от къде ще вземем тази работна ръка? Казват, че в EDF имат тези кадри, но аз питам колко струва един човекоден на един работник в тази фирма?
-След всичко, което си говорим, може ли България да бъде енергиен център на Балканите или това е рекламен слоган?
-България е на много интересно геометрично място, разполага с изключително добре програмирана електропреносна мрежа. Свързани сме с Румъния, Сърбия, Македония, Гърция, Турция. Ние сме като един паяк на средата. Който иска да вземе ток отнякъде, трябва да мине през нас, не може да ни заобиколи. Същото е и с газопреносните системи, но там не успяхме да се наместим. Да, при сегашната обстановка: „Дайте да мразим Русия“, е сложно. Но въпреки всичко руският газ тече през Турция и после тръгва към нас. А ние ще докарваме втечнен газ на терминала в Александруполис и ако някой ми каже, че ще е по-евтин, не искам изобщо да го слушам. Държавата трябва да влезе в ролята си и да развива атомната енергетика.